Съдбата на новата европейска реколта 2023 ще се реши от времето през февруари
Необичайно топлото време в по-голямата част от Европа в края на декември 2022 г. и през по-голямата част от януари 2023 г. намали снежната покривка и извади европейските култури от зимния им покой, правейки ги силно податливи на всякакви внезапни и екстремни температурни колебания. Без достатъчно сняг зимните култури остават уязвими на замръзване, а липсата на влага в почвата се увеличава. По този начин съществува риск от най-опасния сценарий – повторение на сезон 2011-2012 г., когато застудяването през февруари нанесе сериозни щети на френските зимни култури и намали производството на зърно, съобщава селскостопанският портал www.graincentral.com.
Устойчивостта на студ е от решаващо значение
Голяма част от Европа видя относително студено време през първите 18 дни на декември миналата година, но бързо беше последвано от неочаквано затопляне, като някои части на континента поставиха температурни рекорди за новата година. Например в Германия във федералната провинция Саксония-Анхалт температурата се покачи от минус 20 градуса по Целзий до плюс 17 градуса по Целзий в рамките на две седмици. Фермерите се опасяват, че внезапното и продължително затопляне ще накара растенията да си помислят, че е пролет и съответно ще се развият. Такива култури ще бъдат изключително уязвими на щети от замръзване и щети от замръзване, когато студът се върне.
Студоустойчивостта на сортовете зимна пшеница и ечемик се увеличава постепенно след покълването. Тъй като температурата намалява с прехода на сезона към зимата, студоустойчивостта се увеличава. Устойчивостта на минусови температури е от решаващо значение за оцеляването на зимните култури в Европа. Според древна немска поговорка, ако зимата е топла, селянинът ще бъде беден.
Нежелана последица от времето в Европа с температури доста над средните, е, че студоустойчивостта, изградена преди това от растението, се губи, оставяйки културите уязвими на щети от замръзване и измръзване по време на последващи студове. В допълнение, циклите на замразяване/размразяване потенциално забавят растежа, когато растението излезе от латентност през пролетта. Това от своя страна също може да намали добива.
Липсата на валежи
Повишаването на температурата беше придружено от по-малко валежи, което доведе до увеличаване на дефицита на влага в повече от 70% от селскостопанските райони на континента. Валежите са по-малко от половината от дългосрочната средна стойност в средиземноморските райони на Испания, южните части на Италия, части от Гърция, по-голямата част от България, по-голямата част от Турция, където има повече от 20% суша.
По-влажен от обикновено, районът е много по-малък и включва ивица от Холандия през Северна Германия до земеделските райони на Скандинавия.
Прогнозите
Моделите на прогнозите за времето показват, че температурите в по-голямата част от Европа ще останат над средните през февруари и след това постепенно ще се доближат до нормалните условия през март и април, особено в голяма част от Иберийския полуостров, в Северната част на Европа и южните части на Скандинавия. Предвижда се валежите в Европа да се върнат към средните стойности в по-голямата част от Европа през февруари, март и април, с възможност за надвишаване на средните стойности в Италия и Западните Балкани през март.
Но това са прогнози. Засега липсата на валежи е сериозен проблем за европейските фермери, които преживяват сезон на изключително малко валежи и изчерпване на подпочвената влага. Липсата на снежна покривка е проблем, тъй като голяма част от зимните култури на континента и пролетните култури разчитат в голяма степен на вода, идваща от снеготопенето, за да инициират приятелски пролетен растеж.
Според FranceAgriMer почти всички френски зимни култури са били в добро състояние преди зимата. Във Франция площите, засети със зимна пшеница, зимен ечемик и рапица, са се увеличили заради по-високите цени, а фермерите са доволни от обилните есенни валежи. Условията за късно есенно засаждане в Германия, където площите със зимна пшеница са намалели с 1,9% спрямо миналата година, но площите с рапица са се увеличили със 7,6%, са подобни и оптимистични. Неотдавнашното затопляне обаче остави повечето полета непокрити и фермерите са изключително загрижени, че ще настъпи рязко застудяване, преди снегът да може да бъде възстановен.
