Димитър Петков е зеленчукопроизводител от 20 години насам. Навлиза в семейния бизнес като млад и го управлява и до днес с помощта на семейството си. В момента отглежда в Пазарджишкото село Братаница картофи върху 80 дка площ и има около 45 оранжерийни клетки, в които са засадени домати и пипер, разказва той в разговор за “Агрозона”. За обработването на зеленчуците му помагат още 4 човека. Едни от най- големите трудности, които производителят изпитва, са липсата на пазари и работна ръка и чуждестранната конкуренция.
Минимални продажби за хотели и ресторанти
Пандемията също се отразява на бизнесът му. Освен невъзможността на осигури работници, Петков не успява да намери и пазари за есенната си продукция, в резултат на което претърпява сериозни загуби. Липсата на пазар продължава сериозно да застрашава работата му и в момента. Намаленият туризъм по Черноморието и затварянето на HORECA каналите за период над 2 месеца го поставят в безизходица, тъй като за реализирането на по- висок обем от произведените зеленчуци той разчита именно на големите доставки за хотели и ресторанти. „През изминалата година по това време изпращах към Черноморието по 25 тона картофи седмично. Преди няколко дни ми се обадиха същите хора, с които работя там и поръчаха едва тон и половина. Не знам какво ще правя с тези картофи ако скоро не намеря пазар. Те са готови за реколтиране, но не ги вадя още единствено защото няма къде да ги изпратя.“, споделя още той.
Проливни дъждове унищожили насажденията с картофи през пролетта
Метеорологичните условия също създават трудности за зеленчукопроизводителя през тази пролет. Интензивните дъждове през март и април довери до изгниване на засадените картофи. Наложило се те да бъдат разорани и засадени отново.
„Чуждата конкуренция също е много сериозен проблем за нас, защото тя влиза на много ниски цени у нас и ние не можем да бъдем конкурентноспособни. Цените, които те предлагат, се дължат на високия процент на подпомагане в техните страни. Освен това, при тях то се случва по различен начин, изплащат им се средства на килограм, а при нас подпомагането е на дка. Това означава, че получаваме много по- малко средства от тях и поради тази причина не можем да си позволим да намалим цените си повече, а това от своя страна ни прави неконкурентноспособни.“, споделя Петков. „С всяка година става все по- трудно да изпълняваме тази дейност. В началото, когато започнах да се занимавам със зеленчукопроизводство, имах повече успехи и съответно мотивация да се занимавам с това нещо. Сега обаче нещата са по- различни и оцелеляването ни е почти невъзможно“, заключва той.
