България е сред страните, където инфлацията при храните е сред най-високите в ЕС, казва в анализа си за списание A ZONA доц. Божидар Иванов
Ако трябва да се определи главната икономическа тема за 2022 година, това най-вероятно би било световната инфлация, която е в размери и мащаби, които не са отчитани от 30-40 години. Инфлацията е един от най-нежеланите явления в икономиката защото засяга и уврежда основната движеща сила на икономиката, а именно потреблението. Потреблението е не само резултат, но и главна цел на икономиката, а и необходимост за физическото съществуване на човечеството. Потреблението не може да функционира и да съществува без производството и предлагането, като по този начин зависи от цените, а те се повлияни от разходите за производство. Този факт често се пропуска, като се приема, че цените зависят от търсенето и предлагането, което безспорно е абсолютно вярно, но те същевременно са и функция на разходите за създаване на дадения продукт. Потреблението естествено се определя и от доходите, които остават функция на предлагането, което създава заетост, но в съвременните времена, а и още повече в бъдеще, не само предлагането ще създава доход, а и все повече това ще става чрез преразпределителните функции на държавите. По този начин, когато се върви към намаляване себестойността на производството, посредством свиване разходите за труд, за да се постигне ценова конкурентоспособност и когато това не е отделна микро стратегия на икономическите субект, а един макро процес, е много вероятно да се стигне до свиване на потреблението, растежа и рецесия.
Причини за настоящата инфлационна ситуация
Икономиката наред с това, че е съставена най-общо от търсене и предлагане, че се върти около оста на потребление-цени-разходи, представлява и съотношение между отделните стоки и услуги, които се предлагат. Тези съотношения се променят защото предпочитанията на хората се променят, но така също и обстоятелствата, специално в производството и предлагането могат да се променят, което да повлияе на разходите, но могат да се променят и заради една специална стока, каквато са парите. Парите служат не само за измерване на стойността на стоките и услугите и за подпомагане на размяната, но и са стока, която е капитал и богатство. Именно паричното предлагане, което е изключителен прерогатив на държавите, е сред основните фактори, за да се стигне до тази повсеместна инфлация. Тя издава за появата на системен икономически проблем, който засяга всички системи на икономиката и който тръгна най-напред от стоковите пазари на ресурси и суровини. Стоковите пазари са в основата на веригите на стойността и обикновено са с най-малки резерви, и с най-малки печалби се работи там, а същевременно са най-реалната и материално видима част от веригата, поради което повишението на цените там е най-голямо. Ковид-19 пандемията, преструктурирането в каналите на доставки в много от индустриите, войната в Украйна, енергийните кризи, новите зелени амбиции прераснаха в кризи и отключиха, вече допълват и усложняват инфлационната ситуация.
Инфлационни процеси при храните
В доклад на Световната банка посветен на хранителната сигурност се посочва, че инфлацията при цените на храните (измерена като годишна промяна в хранителния компонент на индекса на потребителските цени (CPI) на дадена страна) остава висока в целия свят. Информацията от последните месеци между април и юли 2022 г. за инфлацията в цените на храните показва високи нива в почти всички страни с ниски и средни доходи. 93% от страните с ниски доходи, 92,7% от страните с по-нисък среден доход и 89% процента от страните с по-висок среден доход отбелязват инфлация от над 5%, като много от тях имат двуцифрена инфлация. В икономическата теория е стигнато до схващането, че годишната инфлация на цените до 5% е необходимо и здравословно средство, за да се стимулира предлагането и да се предпазва икономиката от рецесия и стагнация. В реално изражение инфлацията на цените на храните надхвърли общата инфлация (реалната инфлация при храните се измерва като разлика на номиналната при храните към общия индекс на потребителските цени) в 81% от наблюдаваните 153 страни. България е сред страните, където инфлацията при храните е сред най-високите в ЕС и в номинално изражение достига 25% през август, 2022 г. на годишна база, като в Унгария за същия месец е 34%, Литва – 30,1%. Същевременно реалната инфлация на храните в България за август, 2022 г се равнява на 10% и е единствено по-ниска от тази в Унгария – 15,4%. Средно за ЕС-27 реалната инфлация при храните е 4,2%.
От анализа на различни данни може да се заключи, че инфлацията при храните има различни стойности в отделните страни, като основните причини са няколко. Първата, която е най-голяма е свързана с равнището на индекса на цените на храните. Колкото по-скъпа е храната в отделните страни, толкова по-малко е увеличението на инфлацията. Например Швейцария (0,8%) и Норвегия (3,6%) за второто тримесечие на 2022 г. отчитат най-ниска номинална инфлация при храните, като ценовият индекс при храните в тях съответно е сред най-високите в Европа – 69% и 49% над средния за ЕС-27 през 2021 г. Оттук се вижда, че страни, където цените на храните обичайно са на по-ниски равнища в момента претърпяват по-високо нарастване на номиналните цени. България е пример за това, като през 2021 г. индексът на цените на храни е на нива 77,4% от средното равнище за Съюза. Унгария също се отличава с относително по-евтини цени на храните, които там са 85% от средните стойности за ЕС през 2021 г. Това обаче не е единствената причина, макар и да е главната. Друг фактор, който оказва влияние върху равнището на инфлация при храните е във вътрешното предлагане на храни. Страни като Франция и Ирландия, които имат един относително силен земеделски сектор отбелязват номинална инфлация при храните за второ тримесечие на 2022 г. от 5,1% и 5%, на фона на 10,4% средно за ЕС-27.
Промяната в покупателната способност и в доходите на населението също е сред факторите, които определят темпа на изменение на инфлацията при храните. Така например България (36%), Литва (30%) и Латвия (28%) са сред страните с най-голямо увеличение на заплащането на заетите през второто тримесечие на 2022 г. в сравнение със същото тримесечие на 2020 г., когато е началото на пандемията от Ковид-19. Увеличението на покупателната способност вероятно генерира някаква допълнителна инфлация, но същевременно е необходимо и работещо средство, за да се отговори на ръста на цените. Критерии за това дали този инструмент участва в облекчаване на последствията от инфлацията или води до тяхното задълбочаване, чрез генериране на повече инфлация може да се измери с разликата между изменението на доходите към изменението на инфлацията и когато това е положително число, тази мярка може да се приеме за ефикасна и добра.
Българската ситуация при храните
В преобладаващата част от Европа, ръстът на инфлацията изпреварва ръста в заплащането на заетите през второ тримесечие на 2022 г. на годишна база, като по данни от Евростат се отчита, че България и Швейцария са сред малкото страни, където се отчита положителна разлика между изменението на заплащането на заетите и процента на обща инфлация. Заплащането на заетите в България през второ тримесечие на 2022 г. в сравнение със същия период на 2021 г. е 21,4%, докато общата инфлация се изчислява на 13,4%, което показва, че негативните последствия от увеличението на цените към определения момент са туширани. Ако се погледне разликата на изменението на заплащането на заетите към ръста на инфлацията само при храните, то в България тази стойност става отрицателна заради изпреварващия ръст на цените на храните към агрегирания инфлационен индекс.
В България разходите за храна на домакинствата са сред най-големите в ЕС, като през 2022 г. процентът на тези разходи от общото потребление леко се понижава и е 29,5% през първото тримесечие и 31,2% през второто тримесечие на 2022 г. За сравнение през 2021 г. разходите за храна възлизат на 29,6% от общите разходи на домакинствата, а през 2020 г. са 30,7%, като обичайно второто тримесечие е с най-голям дял на разходите за храна. Растящите доходи в страната облекчават инфлационната тежест, като размествания в структурата на потреблението на населението не се отчита. През второто тримесечие на 2022 г. има слабо намаление в количествата на потреблението на човек в сравнение с 2021 г., но същевременно консумацията е по-голямо от това през 2020 г. Потреблението се запазва и дори се покачва при месото и месните продукти, при сирената и яйцата и намалява при хляба и тестените изделия. Хлябът и тестените изделия, независимо, че имат свойството да растат във време на криза на потреблението показват намаление, което означава, че реално ситуацията с доходите и покупателната способност на хората не се е влошила към момента. Естествено това са средни стойности, като в България има значителен процент на хора в бедност, където положението е по-обезпокоително, както не трябва да се забравя, че ако инфлацията не бъде овладяна в по-скорошна перспектива, какъвто и ръст на доходите да се предприеме, инфлацията ще бъде винаги крайният победител в това състезание. Процентът на хората в България с риск от бедност и социално изключване през 2021 г. е 31,7%, докато средните нива в ЕС-27 са 21,7%.
Инфлацията е сред най-големите заплахи за потреблението, особено за онази част от обществото, която разчита на спестявания и балансира своето търсене съобразно доходите и възможностите си. Борбата с инфлацията е въпрос на оздравяване на икономиката, като най-ефективните средства за справяне с инфлацията, е намирането на причините, а не на симптомите. В икономиката съществува риск от това да се наблюдава стабилност и ръст в доходите, поддържане на ниски нива на безработица заради участието на държавата, като потреблението остава силно, но не поощрява предлагането, което да води до „непродуктивно потребление” и една още по-силна инфлационна спирала. Предизвикателствата по този въпрос са по-скоро в ръцете на големите икономики и публичните институции в развитите икономически държави, в техните монетарни и геополитически решения, като стремежът на България трябва да бъде да излезе с относително по-малко щети за икономиката, доходите и потреблението отколкото при другите, с които е в една общност.
Разлика в изменението на заплащането на заетите и инфлацията за първо тримесечие на 2021 г. на годишна база, %
Източник: авторски изчисления по данни от Евростат
