Таваните на плащанията, техният размер и начин на прилагане бяха акцент в първото заседание на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите. Въпреки тяхната значимост за развитието на земеделието през следващия програмен период, все още няма яснота какво ще се прилага в България. Това стана ясно от дискусията, в която освен депутатите, участваха още служебният министър на земеделието Христо Бозуков, неговият заместник Явор Гечев, както и експерти от аграрното ведомство.
Новият програмен период предвижда изключително много гъвкавост, което означава, че всяка държава-членка в рамките на възможностите, които европейският регламент е предложил, ще има право да взема редица национални решения. Тези национални решения трябва да бъдат облечени в национална законодателна рамка, тъй като голяма част от тях ще преминават през депутатите, първото и най-важно нещо, с което да се запознаем е налагането на тавани и намаления на директните плащания в България. Това каза в началото на заседанието Пламен Абровски, който е председател на Комисията по земеделие в настоящия Парламент. Той очакваше от министър Бозуков ясен отговор дали у нас ще има таван на плащанията към земеделските производители. В крайна сметка министърът не даде категоричен отговор как ще се постъпи в нашата страна с мотива, че решението за таваните трябва да е политическо.
Въпреки това беше посочено, че има два сценария – при първия има таван на плащанията по схемата за основното подпомагане на доходите за устойчивост от 100 000 евро и намаляване със 100% на плащанията над тази сума, тоест без други плащания. При този сценарии от тавана на плащанията ще бъдат засегнати 705 земеделски производители, сочи анализът.
Вторият вариант предвижда намаляване размера на директните плащания, които надвишават 60 хил. евро както следва – с 25% за транша между 60 000 и 75 000 евро, с 50% за транша между 75 000 и 90 000 евро и с 85 % над 90 000 евро. Вариантите са разработени на база плащания за 2019 г. и без приспадане на разходите за заплати и социални осигуровки. Националното решение може може да бъде комбинация от двата
варианта.около 45 дни ще бъдат необходими за завършване на анализа и внасяне на повече яснота относно таваните.
До 1 януари 2022 г. държавите-членки трябва да представят своите проекти на национални стратегически планове за одобрение от ЕК. До момента са направени 13 заседания на тематичната работна група за изготвяне на българския план, като 12 от тях са били проведени до 15 февруари т.г., а за 13-тото заседание, проведено през това лято, няма никаква информация на сайта на аграрното министерство.
