Те идват: иновации спасяват пчелите

Кирил Александров
Кирил Александров
10 Минути

От авиоинженерството Сергей Петров се насочва към пчеларството. Интересът към медоносните насекоми у него е запалил дядо му – пчелар, а мотивацията му да се посвети на тях е подхранвана и от все по-застрашеното бъдеще на опрашителите.

Като инженер той е насочен към технологичните решения. През 2014 г. с бизнес партньора му Иван Кънев напускат работата си с цел да революционизират цял един сектор. Следващата година окончателно заменят това, което за тях е „просто работа“, с това, в което наистина намират смисъл. Създават компанията си Bee Smart Technologies. „Това е един вид материализиране на мечтите ни“, казва Сергей Петров. На идейно ниво компанията става факт през 2013 г. Цели да дигитализира пчеларския сектор като позволи на пчеларите да оптимизират дейността си и да намалят своите логистични разходи чрез внедряване на сензорни технологии. Те могат да намалят времето, което стопанинът отделя за грижа за пчелните си семейства.

Модул следи за климата в кошера

082b28e37c0d3cc200050046f7b7dcf9b1c019160c359ee8bcpimgpsh_fullsize_distrНяколко са иновациите, които предлага компанията на пчеларите. Една от тях е сензорна технология в кошерите, благодарение на която се наблюдават ключово важни параметри. В резултат стопаните получават данните в обобщен и лесноразбираем вид под формата на таблици и графики, както и съвети кога какви действия да прилагат върху пчелните семейства, за да опазят тяхното здраве и да подобрят продуктивността. Вътрешният модул се поставя в кошера като се монтира на една от рамките му и отчита температура, влажност, звук и преместване. Преместването се отчита заради три основни причини: кражба – наболял проблем у нас, падане в следствие на тежки метеорологични условия и бутане от добитък. Модулите разполагат с безжична комуникация. Информацията от тях се качва в интернет. Обработена, става достъпна за пчеларите посредством софтуерно приложение и те могат да проследят всичко, случващо се с кошерите. С приложението може да се задава подхранване на пчелните семейства или третиране с препарат като част от грижата за тях.

Друга разработка е теглоизмерваща станция, която на практика е везна. Модулът се монтира под самия кошер, за да измерва промяната в теглото му. Може да работи във външни условия, където температурните амплитуди са големи. Позволява да се следи цялостното здраве на пчелната колония, приблизителният брой на пчелите в кошера, да се измерва обемът на продукцията, както и да се избират подходящите моменти за зимно подхранване на семействата.

Благодарение на дигитализацията на пчеларството се избягва значителен стрес за насекомите. През пролетта е от изключителна важност да се разбере кога майката снася ново пило. Ако трябва това да се установи по традиционния начин, се налага да се отвори кошерът и да се направи проверка. Нарушава се термодинамиката в него (пчелите поддържат между 35 и 38 градуса температура) и изисква усилия на медоносните насекоми да я възстановят. Това изцяло може да бъде изместено с технологиите, става ясно от думите на Сергей Петров.

Всяко от устройствата, разработени от компанията, може да работи автономно или да се комбинират.

БГ технологии в помощ на калифорнийските пчелари

Работата на компанията е оценена и търсена от пчелари от цял свят – САЩ, Мексико, Нова Зеландия, Унгария и др. Българските предприемачи успешно си сътрудничат с голям брой калифорнийски пчелари. Проблемът с измирането на пчелите там е много силно изразен – 44% от тях са изгубени през миналата година. В Щатите търговски ориентираните пчелари притежават 96% от всички медоносни насекоми и поради това Сегрей Петров посочва, че първостепенна задача на компанията е да помогне на тях да запазят пчелните си семейства. „В момента компанията е на такъв етап, че работим върху поставянето на всичко в хубава малка кутийка, която можем да сложим в ръцете на потребителите.“, посочва предприемачът. Основна цел на компанията е да предложи продуктите си в завършен вид през новия пчеларски сезон – през следващата пролет.

Научно-изследователските стремежи се фокусират върху засичане наличието на пестициди и да kosher_bee_pcheliопределяне на вида им. Броячът, създаден от компанията отчита броя на полетите извън кошера и тези навътре към него. Така може да се направи добра оценка за замърсяване или прекомерна употреба на пестициди, каза Петров. Устройството вече е предизвикало вниманието на Борда на производителите на бадеми в Калифорния (Almond Board of California). Ядките са много важна земеделска култура в щата – 70% от световните бадеми се отглеждат там, а самият вид зависи на 100% от опрашването на пчелите. Бордът и Bee Smart Technologies вече работят върху експиримент, чиято цел е да покаже влиянието на различните видове пестициди. Ще се броят излетелите и завърналите се пчели, за да се направи констатация.

Бизнес партньорът на Сергей също работи в Калифорния. Дейността му довежда до сътрудничество с Ранди Оливър, биолог, който се занимава с изследване на болестите по пчелите. Оливър изнася семинари за пчелното здраве в цял свят и се е съгласил да бъде един от съветниците на Bee Smart Technologies.  За съжаление обаче компанията все още не е установила партньорство с българските научни среди. „Не и в степента, в която бихме искали“, коментира Сергей Петров. Според него около София не се правят много изследвания, посветени на медоносните насекоми. Компанията работи със Симеон Тодоров, един от най-добрите български пчелари.

Основателят на компанията не пропусна да отбележи, че медът ни е със завидно качество заради природното разнообразие в страната ни. По думите му в Европа правилата за това какво може да се определя като мед са „бегли“. Затова е честа практика европейски прекупвачи на мед да купуват родна продукция, за да могат да я смесят в съотношение 15% (качествено българско):85% друго производство със съмнителни качества. В немски супермаркет тази смес можела да се види като мед. Родният продукт се използва като подобрител на чуждия продукт, служи само за вкус и аромат. Освен това в нашия мед има над 30 витамина, припомни пчеларят иноватор.

pcheli_kosher_beeПроектът на Петров и Кънев е спечелил 11 хил. долара от състезание за идеи с общ награден фонд от 1 млн. долара. Средствата ще бъдат вложени за проучвания и развитие на компанията. Това обаче не е първото признание за екипа. Преди години Сергей Петров е спечелил стипендия в размер на 35 хил. долара за обучение в учебно заведение, което си сътрудничи с експерти от Американската космическа агенция. Петров е заминал там с идеята за разработките си. Bee Smart Technologies на свой ред също подава ръка за развитие – подкрепила е наш детски отбор от математици олимпийци на провело се наскоро световно състезание в Тайланд.

Родната реалност

„За по-малки стопанства, които се допитват до нас от България, се опитваме да подхождоме по-скоро по консултантски начин“, коментира предприемачът. На база информация за кошерите, екипът на компанията дава решения за оптимизиране на стопанството. Не е задължително всички кошери да имат поставени модули за събиране на данни, ако пчеларите могат да си направят изводи за състоянието на целия пчелин на база записани параметри от няколко колонии, отбелязва Сергей Петров.

Той също стопанисва пчели, има 8 кошера в столичния квартал Орландовци. Те са тези, върху които първи се прилагат новите технологични решения, разказва предприемачът и обяснява, че всяка от иновациите на компанията е тествана върху пчелните му семейства.

Прогрес?

„Ясно е в по-глобален мащаб какво убива пчелите. Всъщност причината е модернизацията в аграрното стопанство.“, казва Петров. Развивайки земеделието, сме забравили опрашването, което е всъщност репродуктивният механизъм на природата, допълва той. Монокултурното земеделие е един от най-съществените корени на проблема. Илюстрира факта с пример – ако даден стопанин гледа само ябълки на своите площи, те ще предоставят на пчелите само 2 седмици паша. Ако в голям радиус има само един вид култура, за пчелите ще има една огромна пустиня през цялата година с изключение на въпросните 2 седмици цъфтеж. Другият съществен проблем е употребата на химикали в селското стопанство, които убивайки неприятелите, убиват и пчелите.

Технологията е това, което ще спомогне за опазването на пчелите като вид и като система, но всичко започва с хората, категоричен е Сергей Петров: „Само от хората зависи да осъзнаем колко са важни пчелите за нас и за устойчивото развитие на човешкия вид“.

Анета Стефанова

Кирил Александров работи като журналист от 2006-а година. Преди да работи в Agrozona.bg, е бил част от екипите на Агенция "Фокус", сп. Тема и сайта Expressnews.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА