Днес празнуваме с почит към Свети Георги Победоносец като покровител на овчарите, стадата и земеделците. Денят е официален празник за България. В народните вярвания се свързва със събуждането и цъфтежа на природата, като с него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Тъкмо заради това празникът е с изключително богата обредност, свързана със здравето на хората, животните и плодородието на нивите.
В житието на Св. Георги се разказва как той побеждава първо дракон, после и дявола изкусител. Светията слиза на долната земя, отрязва главата на чудовището и освобождава девойката, благославя построената в негова чест църква и от нея блика вода. После тръгва като велик вълшебник за Кападокия. По пътя среща демона, спори с него и изкушенията му, връзва го и го принуждава да каже не само тайните си имена, но да признае и всичките си прегрешения. Накрая с молитва към Бога чудодейно успява да го затвори в камък.
Покровител на войните
В много български народни приказки и песни се разказва как Свети Георги обикаля полето през май, за да види добри ли са посевите и ливадите. Там той убива триглавата ламя (символ на сушата) и потичат три реки. „Първа река – златно жито, втора река – руйно вино, трета река – мед и масло.” Това не е единствената среща на светеца със свръхестествени чудовища. Счита се, че Св. Георги е покровител на войните, стадата, пастирите, на скотовъдците. Вероятно и днес продължава да кръстосва нашия свят и по невидим начин да се бори със силите на злото, като по този начин помага на нас хората. Както всеки отправя към светията своята лична молитва, така и го призовава за помощ на всички ни, за общото ни благоденствие.
При народните обичаи, имащи за цел да осигурят здраве и плодовитост на добитъка, много разпространено е и ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, както и първото обредно доене на овцете. Която от тях излезе първа от отворената врата на кошарата се накичва с предварително оплетен венец от зелени клонки. След това се издоява във ведро, също украсено със зеленина. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце, което след това се заравя в земята. На много места в България овчарите гърмят с пушка край стадото, за да изгонят злите духове. Гергьовското агне обикновено се пече цяло, а след това се носи в църква и се освещава. Празничната трапеза се прави на зелена поляна и по възможност близо до манастир или параклис. На нея, освен печено агнешко месо, се слага агнешка дроб сърма, обреден хляб, боговица, прясно и кисело мляко, сирене, пресен чесън, лук и вино.
Природата има лечебна сила
Сред най-популярните народни ритуали на Гергьовден е т.нар. къпане в роса. Вярва се, че на този ден тя има целебна сила, предпазва от болести и може дори да излекува безплодие. На празника рано сутринта хората отиват на ливада или поляна, търкалят се в утринната роса, ходят боси по нея, пият я или си мият ръцете и лицето с росните капки. На връщане към домовете си след „къпането” берат свежи зелени клонки и листа от здравец, коприва, люляк и бук, сплитат венци и закичват с тях вратите и праговете си, както и кошарите и главите на добитъка. Прави се за здраве, щастие и плодородие през годината, като зеленината не се маха, докато не изсъхне.
Вярва се също, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила, затова се берат букети от различни лековити билки и треви. Много разпространен е обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, а междувременно се пеят песни и се водят диалози за ухажване.
Играят се гергьовски хора, а веселието е задължително през целия ден. Дори дъждът на празника е на добро – вярва се, че всяка паднала капка носела жълтица.
