През следващата седмица ще има заседание на Консултативния съвет по биологично земеделие. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на земеделието Георги Събев, който участва вчера в първото заседание на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание. Той отговори за депутатски въпрос на Албена Симеонова, която освен народен представител е и председател на Българска асоциация на Биопроизводителите. „Биоземеделието е една от ключовите цени на стратегията „От фермата до трапезата“. Европейската комисия предвижда площите, заети с биоземеделие в ЕС да достигнат 25% от цялата използваема земеделска площ до 2030 г. България си е поставила амбициозна цел биологичните площи до 2030 да бъдат 10% от земеделските площи.
В Стратегическия план са предвидени 405 млн. евро за компенсаторни плащания по стълб 1 и 2
Допълнително към тези средства се предвиждат средства за инвестиции в стопанствата и средства за преработка. Организациите от сектор БИО работихме усърдно пред последните две години заедно с администрацията и политическото ръководство на МЗм в лицето на 2 редовни и 3 служебни правителства. Резултатът е добър и биофермерите го оценяват“, каза тя при задаване на въпроса си. Според нея обаче действителността у нас е стряскаща, а биоземеделците са поставени в условията на работа без аналог в друга страна на Европейския съюз. Административната тежест и свръхрегулациите водят до масово отказване от биологично производство. През 2016 г. биопроизводителите са били 6964, в система на контрол 160 000 хектара земя. Днес операторите са 4 352, за пет години са намалели с 2 612. Биологичната земя вече е наполовина – 83 848 ха и в момента е едва 1.6% от обработваемите земи. 
Ненужна административна тежест за биопроизводителите
Симеонова сподели още, че кандидати за финансиране по мярка 11, които са утвърдени биопроизводители, включително такива, които изнасят биопродукти в цяла Европа и получават награди от престижни биоизложения се наказват със спиране на плащанията за сгрешени номера на парцели, сгрешен код в заявлението и безброй дреболии. По мярка 11, която подпомага биопроизводството за периода са предвидени 246 млн. евро, а до юни са усвоени 168 млн. евро. Тя изрази съжаление, че администрацията на МЗм затруднява максимално всички по веригата – от производството на полето до продажбата на крайния клиент. „В момента текат работни групи за промяна на наредбата за биологично производство. Вкарват се текстове, които създават ненужна административна тежест, измислят се дори национални правила, които противоречат на регламента 848. Всички предложения на организациите на производители, преработватели, търговци, сдружението на контролиращите лица се отхвърлят или се измислят нови по-разширени работни групи“, сподели още народният представител и попита дали политическото ръководство на МЗм ще подобри комуникацията с администрацията.
България е сред страните с най-малко биологични площи
„Сегашното ръководство на МЗм работи за развитието на сектор Биологично производство, но е факт, че България е една от страните с най-малко биологични площи. И в Стратегическия план и в Националния план за биологичното производство предвиждаме мерки, включително и насочени към увеличаване на информираността сред потребителите за ползите от биологичното производство, защото смятаме, че биологичното производство трябва да е свързано както с производството на суровини, така и преработка и предлагане на крайни продукти на българските потребители“, каза в отговора си зам.-министър Събев.
„Запознати сме със стила на комуникация, но ръководството е взело мерки на всички заседания да има членове на политическия кабинет, които да наблюдават и координират работата“, каза още той.
Ако Стратегическия план се изпълни, може да се достигнат параметрите за 10% биологични площи, които са заложени, смята министър Гечев. Той се надява също така биологичното производство да става все по-продуктово ориентирано, да дава повече продукция в магазините и най-вече в училищата и детските градини, където е най-доброто място.
