Сушата от 2020 г. ни върна 12 лета назад в зърнопроизводството

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
7 Минути

Безспорно 2020 г. в зърнопроизводството бе белязана от екстремното засушаване на много места в страната. Земеделските производители в дадени райони не само, че не успяха да излязат на нула, но и цялата година за тях беше на загуба. На места добивите паднаха под 150 кг, а надеждите за добра реколта от пролетниците също не се оправдаха. Най-силно засегнатите и критични области бяха Добрич, Силистра, Шумен, Бургас и Ямбол. Годината ни върна 12 години назад, когато през 21 век бе записана първата екстремно сушава година – 2008. 4 години по-късно през сезон 2011-2012 година отново  станахме свидетели на големи суши. И сега изглежда – 12 лета по-късно отново бяхме неподготвени за подобни климатични явления. Западната селекция се оказа не толкова устойчива на суша, българската пък не е достатъчно, а практиките на земеделските производители на места се оказаха доста погрешни. 2020 г. трябва да се окаже доста поучителна за родното зърнопроизводство.

валежи, влага, Agrozona.bg

За коментар по темата потърсихме дългогодишния ръководител на Добруджанския земеделския институт – проф. Иван Киряков, в момента завеждащ катедра „Растениевъдство“. Климатичният фактор отново ни изненадва и се оказва водещ за годината без значение дали говорим за окопни или повърхностни култури, коментира той. „Последните 7-8 години земеделските производители не помнят подобна суша“.

Най-големият проблем, който ни връхлетя е, че сушата не беше единствено през пролетта и лятото. По-опасно беше ,че през зимния период, от октомври до края на март месец, нямаше почти никакви валежи, особено в Добруджа. Пролетната вегетаеция стартира при дефицит на почвена влага и това създаде големи проблеми при самото производство на зърнените култури – и на царевица, и на слънчоглед. При зърнено житните култури когато влязоха във фаза братене, имаше ниски температури – около -5 – 7 градуса. „Известно е, че пшеницата е зимоустойчива култура, която може да издържа до -17,-20 градуса, но когато е в покой. Влезе ли във  вретенене и започне да се вдига стъблото, то тогава температурите, които са отрицателни в рамките на -5 градуса, могат да създадат значителен проблем. Това беше също единият от факторите, които оказаха влияние върху добивите. А както знаем в Добричка област средно прибраха по 173 килограма от декар“. Добруджа разчита изцяло на дъждовете за развитието на културите и затова е толкова зависима от климата. Напоителните системи не са развити в района.
газьол, отстъпка, Agrozona.bg

И в самата Добруджа добивите са различни

Проф. Иван Киряков споделя, че в самата Добруджа резултатите са красноречиви по отношение на добивите. Това че в някой райони са паднали повече дъждове не се е оказало достатъчно за продуктивността. „Валежите не падат винаги на точните места, не се разпределят равномерно, тогава, когато е най-необходимо. Все пак има райони, в които земеделските производители изкараха добри добиви – около 500-600 килограма от декар пшеница. Такъв пример е Русенско. Дори в Добруджа, в някои райони покрай морето, в които относителната влага се задържа малко по-висока и температурите бяха по-ниски, добивите достигнаха около 400-450 килограма. В други райони обаче, на разстояние 10-15 километра от бреговата ивица добивите бяха около 140 килограма от декар. Шарена е картинката“.

Западните сортове ли са причината за ниските добиви?

Според метеорологичната справка на института от Генерал Тошево, последните екстремни засушавания са били някъде около 2011-2012 година и са нанесли значително повече щети. Хронологично – през сезон  2018-19 г. в Североизточна България също е имало засушаване през есента – пшениците не са поникнали равномерно. Успоредно с това обаче в Южна България посевите поникват много добре.

Използването на сортове, които не са устойчиви на засушаванията, и са най-широко застъпени у нас е една от големите грешки на производителите, смята проф. Киряков. Връщайки се към годините от 2014 до 2018 г., условията бяха много хубави за развитието на зърнено-житните култури, на царевица, пшеница и слънчоглед. „Това накара земеделските производители да се ориентират изцяло към западна селекция, тази която е подходяща точно за такива условия. И в един момент чуждите сортове увиснаха – точно когато климатът стана екстремен. Няма как да пропуснем да кажем, че българската селекция издържа много повече на такива ситуации. Затова се получи и това, което наблюдаваме.

Има ли обаче достатъчно българска селекция?

Според проф. Киряков няма и няма как и да има. „До 2014, 2015 г продавахме около 2 хил. тона посевен материал. От 2015, 2016 г. започнаха да ни падат продажбите на базови семена на пшениците“. Пред нас той споделя, че миналата година са продадени едва 300-350 тона.

„Сами разбирате, че да правиш семепроизводство изисква много финанси. Ние като държавно предприятие нямаме тези финанси и интерес да правим семепроизводство в големи количества, при условие, че то не може да бъде продадено“. Проф. Иван Киряков изказва още едно притеснение – предвид изминалата година от Института са се подготвили с повече количества за продажба. Не се знае обаче дали ще го продадат. Очакванията са да има повече площи с българска селекция, но пък ако климатичните условия са по-добри и западната селекция отново вземе превес над нашата, то тогава семената може да останат да залежават по складовете.

Има решение, категоричен е проф. Киряков и то е в ръцете на държавата. „Тя  може да субсидира, да принуди институти като нашите, да правят базови семена от българска селекция. Трябва да стане така, че ако ако ние не можем да си продадем посевния материал, защото това са пазари и не можем да влияем на земеделските производители, то в този случай държавата да покрива поне 50% от разхода, който правим в самото производство. По този начин ще  можем да продадем като стокова продукция създадените семена и няма да губим производство. Себестойността на един тон базови семена е някъде около 700-800 лв.“.

Проф. Киряков е категоричен, че институтите започват да закъсват. „При 3-4 години благоприятни условия ние нямаме финансовата възможност да поддържаме посевен материал от българска селекция. Ако обаче се появи едно екстремно засушаване след този период – отново ще се върнем в сегашната ситуация“.

 

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА