Техническият университет във Варна предлага аграрно образование както за бакалаври, така и за магистри. В образователно-квалификационна степен бакалавър ВУЗ-ът обучава в специалността Агрономство, а магистърските програми са две – Производство на посевен и посадъчен материал и Семепроизводство и растителна защита. Това каза за „Агрозона“ доц. Драгомир Пламенов, ръководител на катедра „Растениевъдство“ в университета. Той подчерта,
че магистърските програми са отворени както за надграждане знанията на студентите, завършили аграрна бакалавърска специалност, така и за тези, чиято бакалавърска степен не е обвързана със селското стопанство. Тази възможност отваря врата на всички настоящи земеделци и хора, които имат намерение да се занимават с аграен бизнес, но образованието им е в друга сфера.
В Добруджанския технологичен колеж, част от ТУ-Варна, се предлага професионален бакалавър по земеделска техника и технологии. Това обаче е инженерна специалност, уточни доц. Пламенов.
Бъдещите агрономи първи заемат бройките
Аграрното образование във варненския Технически университет се развива вече 10 години и интересът към него постоянно нараства. „Винаги интересът е висок, още на първо класиране и по първо желание се заемат бройките, които ни предоставя Министерски съвет.“, каза преподавателят. Тази година специалност Агрономство е била първата в университета, в която са се заели всички места, както в редовно, така и в задочно обучение.
Целенасочен избор
Повече от половината от студентите, които се записват да учат в учебното заведение, са или деца на фермери, или самите те, особено задочниците, се занимават със селско стопанство и им е необходима квалификация. Има, разбира се, и такива млади хора, които към момента нямат връзка със земеделието, но плануват да се развиват в сектора. Запитвания за магистърски програми в ТУ-Варна, свързани със земеделието, имало и от чужденци. Въпреки че към момента не се предлага обучение за тях, преподавателският екип има амбиция това да се промени.
В аграрните специалности се записват и студенти, които са завършили селскостопански гимназии, но по думите на доц. Драгомир Пламенов сега, за разлика от преди години, те не са много. Към момента профилът на младежите, записващи „Агрономство“, е различен, има такива, които са учили преди това интензивно дисциплини като биология, химия или чужди езици.
Гладът за кадри е заради развитието на сектора
„Нашите студенти са главно от Северна, Централна и Североизточна България – това е най-силно развитият за мен земеделски регион в страната. Поради тази причина все повече млади хора се ориентират към земеделието.“ , коментира доц. Пламенов и посочи, че голяма част от тях работят пряко като стопани или консултанти в аграрния сектор. Острата липса на квалифицирани кадри в селското стопанство доцентът си обяснява с широкия обхват на възможностите за реализация в сектора. У нас през последните години силно се разви и дистрибуцията на продукти за растителна защита, торове и все повече чуждестранни и български фирми се занимават с тази дейност, отбеляза Пламенов. Завършилите бързо си намират място и в Службата за съвети в земеделието, и в други държавни и общински структури, занимаващи се със селско стопанство.
Уроци на практика
За добре подготвени специалисти освен стабилна теоретична подготовка е необходима и ценната за натрупване на опит и знания практика. Техническият университет-Варна предлага много възможности за практикуване на наученото, разказва доц. Пламенов. ВУЗ-ът предлага учебни практики по базови агрономически дисциплини, зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, растителна защита, производствена практика по растениевъдство. Част от програмата на студентите е и производствен стаж. Той е през последния семестър на обучение и продължава 200 часа. „Практическото обучение при нас се провежда на учебно-опитното поле, което е в самия университет, или в множеството фирми, с които университетът има рамкови договори за сътрудничество и координация.“, каза преподавателят. Студентите стажуват и в структурите на Селскостопанска академия, Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и Опитната станция по лозарство и винарство. По време на практиката си младежите вземат пряко участие в земеделските дейности – от засяването до прибирането на културата, за да може след като приключат обучението си, да са реално подготвени за работа, обясни преподавателят.
Стажът прераства в работа
Тъй като бизнесът има необходимост от подготвени специалисти агрономи не са малко случаите, в които млади хора са проявили усърдие в работата си по време на стажа и впоследствие са назначени на работа в организациите, където са стажували. Освен това много ефективен механизъм е и проектът „Студентски практики“, добавя доцент Пламенов. Проектът е на образователното министерство и дава възможност на студентите в извънучебно време да посещават земеделски стопанства, с които университетът е сключил договор, и провеждат реално практическо обучение.
Младите хора, завършили Агрономство не напускат страната, а се реализират у нас, категоричен е доц. Пламенов.
Катедра „Растениевъдство“ на ТУ-Варна работи по разнообразни проекти, каза ръководителят й. По оперативна програма „Конкурентоспособност“ в университета е изградена агроекологична лаборатория на стойност около 680 хил. лв. Лабораторията разполага с най-съвременната апаратура за анализ на почви, растителен материал и компоненти на околната среда. Ежегодна е работата на катедрата по проекти, финансирани от субсидията за наука, която министерството отпуска. Към момента е на финалната права международен проект с участието на 8 държави, чиято цел е да обучава възрастни в аграрната сфера по програма Еразъм+. Очаква се оценка на още три проектни предложения с чуждестранни партньори отново по програма Еразъм+. Търсят се всякакви възможности за работа по образователни и научно-изследователски проекти, финансирани от ЕС, казва още доц. Драгомир Пламенов.
