От 900 ха с покрити съоръжения днес работят едва 200 ха
Шоковите цени на енергията станаха причина 70% от оранжериите за производство на зеленчуци за затворят. Но освен, че на пазара сега изчезват българските зеленчуци, под въпрос е и полското производство, тъй като оранжериите са тези, които трябва да осигурят разсад, а те не работят.
„Ние изчаквахме, чудехме се и октомври алармирахме, писахме тогава до служебното правителство. И колегите се спряха, останаха на изчакване и в един момент стана ясно, ноември месец, че няма да заложат продукция, защото реално те нямаше как да отопляват“, казва Теодора Кръстева- Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция пред БНТ.
В град Раковски оранжерията за домати и краставици на Стоян Берберов пустее. Голяма част от работниците са освободени, малкото останали се грижат за марулите и спанака, които нямат нужда от топло.
Иван Величков пък притежава 180 дка оранжерии с краставици и домати, наложило се да затвори половината от тях. Още не се е възстановил от опустошителната градушка лятото, сега му се стоварва и ценовия шок.
Два блока по 30 дка, единият от блоковете го заредихме с краставици, успяхме да го възстановим след градушката. Другият ни блок е празен, казва Иван Величков.
Усилията да възстановят реколтата макар и на половина, сега се изместват с други тревоги – как ще продадат краставиците, които вече надхвърлят 6 лева.
“В един момент прагът на българина ще стигне до такова ниво, че никой няма да купува краставици. Имаме един вид късмет, че е лошо времето в Гърция и Турция и заради това цената е такава“, допълва Иван Величков.
Макар и позакъсняла, помощ за оранжериите все пак трябва да има. Мерките на правителството можели да тръгнат едва след одобрение на бюджета на земеделското министерство.
Направихме един внимателен анализ – 900 хектара са оранжерийните площи в България, от тях 200 хектара се отопляват на газ и в резултат на изчисление на цените на газта и загубите, които те търпят, определихме че имат нужда от помощ ат 3,5 млн. лв, казва Иван Христанов – зам.-министър на земеделието.
Помощите могат реално да стигнат до оранжериите някъде през март. Но щетите вече са на лице и те са крайно неблагоприятни за зеленчукопроизводството. Отново лесно предвидимо, като се има предвид, че и разсадите за полски добив в оранжериите е драстично свит.
Пазарът трябва да е у нас
Едно от най-важните усилия в сектора всъщност е осигуряването на пазар. Ако зеленчукопроизводителите започнат да печелят, те могат да разчитат на европейски субсидии за инвестиции. В министерството на земеделието изглежда търсят варианти.
Вече имаме разговори с министерството на здравеопазването и министерството на образованието е да вкараме възможно най-много български плодове и зеленчуци в училищата, в болниците, в детските градини, в столовете ако щете дори в затворите. Това може да има много така незабавен непосредствен ефект, казва Иван Христанов.
Друг елемент, който държавата може да подпомогне особено сектора за плодове и зеленчуци е нещо, което ние от “Има такъв народ” направихме с предишното НС и сега в рамките на бюджетната процедура ще направим отново, а именно да предложим падането на добавена стойност са плодове и зеленчуци да падне от 20 на 9 процента. Това съм убеден, че ще помогне изключително много производителите и в допълнение ще помогне много да се изсветли сектора като такъв, казва Пламен Абровски, председател на Комисията по земеделие в Парламента.
