Реформата по-скоро ще върви към плащане на стопанство, отколкото към площни мерки
Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Зелената сделка са две от най-важните теми, които формират визията за европейското земеделие. За да разберем как тези промени ще се отразят на българските производители, Agrozona.bg разговаря със Стоян Чуканов, национален координатор на българското земеделие в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
Г-н Чуканов, като национален координатор на българското земеделие в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел, Вие сте пряк участник в дискусиите около Зелената сделка. Какви са основните предизвикателства и възможности, които тази стратегия носи за българските земеделци?
Като член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) в Брюксел, аз съм бил участник в работни групи и докладчик по няколко становища, които са свързани с бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) и с опростяването на Зелената сделка. В момента участвам в работни групи, свързани с въздействието на разширяването на ЕС върху европейското земеделие като част от агрохранителната система.
Миналата седмица бях в Рим на среща на Комитета за хранителна сигурност, който е към Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО). В централата на ФАО вече се говори за агрохранителни системи, отколкото само изолирано за земеделието. То е само един компонент от цялата агрохранителна верига. Дискусията около Зелената сделка протича по-скоро в тази посока.
Стратегията обхваща широк спектър от законодателни инициативи – повече от 2 хил., които са на различен етап на законодателния процес. Някои от тях вече са възприети, други са на етап експертно обсъждане, но като правна рамка вече са гласувани. В общи линии само една част от тях засягат пряко земеделието. Разбирам, че нашата аудитория е фиксирана именно в тази част, но и други сектори са засегнати.
Какви са основните предизвикателства, които Зелената сделка носи за българските земеделци?
Земеделските производители са сред най-засегнатите от тази законодателна рамка. Наистина нещата бяха опрели до кокала и затова дадохме глас на своите неудовлетворения и огорчения. Като говорим за Зелена сделка, трябва да става ясно, че понятието много придоби гражданственост като да бъдем за или против нея без да отчитаме обективно ситуацията и множеството компоненти. Въпреки че стратегията “От фермата до трапезата” е неразделна част от Зелената сделка, в момента тя сякаш е залязла на заден план в дебатите, но други теми свързани с климатичните изменения стават неотложни. Черно-белият подход не е удачен в случая.
Голяма дискусия се води и за новите геномни техники. Какво е мнението Ви?
ЕИСК дава становища върху законодателните инициативи, които идват от Европейската комисия, преди да отидат в Европейския парламент. Когато беше разисквана стратегията за новите геномни техники, ние дадохме своето положително становище. Има много организации, които правят едни неправилни паралели между генно модифицираните организми и тези продукти, които са плод на CRISPR технологията. При нея обаче няма привнасяне на чужди гени. Това е изключително важно да се обяснява, но за съжаление чуваме точно обратното. Никой не иска да влезе в детайли доколко е фундаментална разликата. Има много аргументи, които са в полза на новите геномни техники, но много хора не желаят да ги чуят.
След много аргументирани презентации, дори някои от членовете на работната група, които са излъчени от природозащитни организации, промениха визията си. Дискусията около новите геномни техники, която се развихри у нас, беше малко режисирана. На тях трябва да се гледа като възможност за локално справяне с климатичните промени, а не като заплаха.
Новите геномни техники крият ли рискове за земеделието?
Много е важно да не се прави препратка към генно модифицираните организми. Това е неправилно и според мен е пропагандно целенасочено. Първо, не се привнасят генни от други организми. Няма да вкарваме генни от октопод в пшеница, защото съм чувал невероятни интерпретации. И второ, на базата на CRISPR технологията се правят съвсем минимални редакции, които на практика са неразличими.
Промените дават само един еволюционен процес, който реално ние сме го постигали чрез селекцията, само че в един по-дълъг период. А ние нямаме време за това нещо. Въпреки че има колеги, които ме обвиняват, че съм се „позеленил“, ние не говорим вече за потенциални възможни климатични промени. Те са тук.
Знаете моята ферма е в югоизточна България. Имахме опустошителни пожари, които са следствие на няколко лета вече със суши в района на Западна Странджа. Климатичните промени са тук. Ще цитирам Барак Обама: „Ние сме първото поколение, което изпитваме климатичните промени и последното поколение, което може да направи нещо срещу тях.“
Докъде стигна дебатът за Общата селскостопанска политика (ОСП)? Някои държави настояват за намаляване на бюджета за земеделие.
Аз съм докладчик на становището за ОСП след 2027г. Становището на ЕИСК беше гласувано януари месец. По него сме работили почти през цялата минала година. Ние сме първата европейска институция, която излезе с такова становище. Имаше много неправителствени организации, които излизаха със свои неангажиращи гледни точки. Но реално нашето становище е гласувано на пленарна зала.
Като докладчик имах възможност да се срещна май месец лично с професор Петер Строшнайдер, главен преговарящ по Стратегическия диалог. Имахме 3-часова работна вечеря с него. Голяма част от нашите предложения и заключения в становището на ЕИСК ги виждаме залегнали в Стратегическия план. Хубаво е да се каже, че в mission letters (служебни писма), които Урсула фон дер Лайен изпрати до тези, които са номинирани за комисари, се акцентира върху това, че всички те трябва да се съобразят със заключенията на Стратегическия диалог. Всеки един комисар трябва да обърне внимание на Стратегическия диалог.
Дебатът за многогодишната финансова рамка, тепърва ще се развихря. В момента ние имаме един тип позициониране на големите политически семейства, но детайлни преговори за многогодишната финансова рамка, изобщо не са започнали. Най-сериозните преговори са на ниво Съвет на министрите. Тук позиционирането започва да индикира накъде духа вятърът.
Най-голямото Европейско политическо семейство, което традиционно защитава интересите на фермерите, вече започна открито да споменава откъсването от плащанията на площ. Това е ясен сигнал за сериозността на ситуацията. Декларацията от Гренада на Съвета на министрите от миналата година и новата динамика на разширяването на ЕС ясно посочват, че бюджетът за земеделие няма да расте.
Причината са новите предизвикателства от гледна точка на сигурността и отбраната. Ако се ускори още повече процесът по приемане на нови членки, които са големи земеделски държави, този бюджет няма как да издържи по начина , по който в момента е формулирана логиката на подпомагане. Ако останем със същите основни плащания, няма да има от къде да дойдат пари.
Това не е нещо ново. При предишните преговори за финансовата рамка бюджетът, отделен за ОСП, не беше намален в номинално изражение, но не се отчете инфлацията. В реално изражение той е намален и това го усещаме всички ние. Вече със 100 лв. не може да си купиш същото, което можеше преди 7-8 години. Има държави нетни донори като Германия и Холандия, които съвсем открито поставят въпроса, че бюджетът трябва да бъде преразгледан като процент от Многогодишната финансова рамка.
Ще има ли реформа в ОСП?
ОСП е реформирана повече от един път. Реформата по-скоро ще върви към плащане на стопанство, отколкото към площни мерки. С това ще се разреши донякъде и недоволството на някои държави – членки относно забуксуването на външната конвергенция или с други думи изравняването на базовите плащания между фермерите от държавите-членки. Този въпрос ни касае и нас.
Какви са основните предизвикателства пред българското земеделие в момента и какви мерки трябва да се предприемат за тяхното преодоляване?
Трябва да имаме редовен кабинет и политическа стабилност. Това е предизвикателство не само за българското земеделие. Инвестициите в агро бизнеса изискват предвидимост. Имаме нужда от редовно работещо правителство. Като животновъд и земеделец се сблъсквам с остарели нормативи и актове, които са базирани на някаква логика, която е отпреди много време.
Например, сега в моята ферма беше регистрирано огнище на бруцелоза и методиката за оценка на животните и за компенсиране на щетите е меко казано странна. Не може да ми заявят, че данните трябва да са само от Националния статистически институт (НСИ) и не може да се вземат данни от Евростат. Ние държава –членка ли сме или какво? Не мога да повярвам, че в България не признават данните от Евростат. В НСИ липсват данни за определени категории животни и не само. Тогава как се правят тези оценки?
Ние имаме толкова много регулации, ограничения, административна тежест и противоречия, че това прави дейността на земеделците невъзможна. Затова се нуждаем от работещ кабинет, за да може някой път в Министерството на земеделието да се взимат и непопулярни мерки. Само по този начин ще вървим напред.
