Производителите на череши в Силистренско, които имаха късмет тази година да опазят реколтата и бяха пощадени от климатичните изпитания не правят изключение от колегите си в цялата страна и срещат сериозни трудности при реализацията. Това стана ясно от срещата на екип на Агрозона с Нуршен Халил на главния път Русе – Силистра. Макар, че е директор на училището в село Цар Самуил, младата дама беше излязла заедно с част от работниците, за да се опита да продаде продукцията си веднага след като времето позволи да се влиза в градините. Бай Атанас пък ръководи берачите и не спира да хвали качеството на плодовете. 
На берачите в този регион се дават твърдо по 50 стотинки за всеки събран килограм череши, а изкупвачи на едро няма на близо. Затова съпругът на г-жа Халил кара продукцията за преработка на стотици километри – чак в Айтос. На дребно пък качествената череша върви в импровизираната крайпътна сергия по 3 лева. Почти двойно се задържа цената в столицата, но достъп до тези пазари няма, липсват и изкупвачи, които да доставят плодовете до магазините в по-големите градове.
В момента в региона няма нито едно преработвателно предприятие, някогашния консервен комбинат “Нектар” – Силистра беше приватизиран през 90-те години, а по-късно изравнен със земята…Същата съдба има и местният Винпром, а легендарната Силистренска кайсиева ракия е само домашно производство. В същото време интересът към овощарството се възстановява и са създадени много нови градини с кайсии, череши, праскови и други, които при добро стечение на обстоятелствата се продават успешно в Румъния.
1838 хектара кайсии се отглеждат в България, по-голяма част от които са засадени в Североизточната част на страната.
