Народните обичаи, традиции, музика и танци, колкото и далечни да ни се струват, носят духа на общност, която обединява хората, всеки със своя темперамент и характер. Усещането за хармония в българските хора е това, което впечатлява особено чужденците у нас и по света. Когато играят хоро хванати за ръце, всички правят заедно стъпки по определени правила, но и всеки проявява своя темперамент. Вероятно това помага на хората да утвърждават мисленето в общност и възможността да имат свой принос към общото забавление.
Повече от забавление
„Танцът хоро не е само забавление, а много повече, той ни е помогнал да се запазим като българи през вековете.“, казва Дария Михалкова, която заедно с брат си Митко поставят песните и хората, които се играят в техния фолклорен ансамбъл „Хоро“. „Опитваме се да запазим българщината, но много млади хора са откъснати от българските си корени. Все пак днес има ренесанс на фолклора в клубовете и групите за хора и танци.“, обяснява тя. Младата жена е председател на ръководството на читалище „Свети Свети Кирил и Методий“ в софийския квартал Модерно предградие.
Всеки човек носи различна душевност и възприема по различен начин нашия фолклор. „Във всяка етнографска област има елементи, които те докосват и предизвикват у теб желание да изтанцуваш нещо.“, обяснява Дария и допълва: „Подготовката на Добруджанско или Тракийско хоро изисква много повече усилия за един хореограф от Шопската етнографска област например. За един шоп е по-трудно да изиграе от душа и сърце хоро от друга етнографска област.“
Фолклорът сближава хората
Фолклорът сближава хората по области, казва Дария, и посочва, че в Северна България има власи, чиито хора приличат на румънските, говорът им също е влашки. Хората от двете страни на границата ни с Гърция също имат сходни фолклорни песни, танци и обичаи. „Хората в етнографската област на Шоплука носят сходен фолклор, по това си приличаме със сърби и македонци. С тях имаме подобни носии, близки по звучене песни и хора, преплитат се обичаите.“ В днешно време обаче недобронамерената политика учи хората на враждебност. „Младите македонци говорят, че някога Македония била под българско робство. При старите няма такова нещо, проблемът е, че на младите се преподава такава история. Преди години сме ходили на фестивали в Македония, гостували сме в техните домове, те у нас и не имало такова разделение. Не може да създаваш изкуствено история и да очакваш уважение. Това е учене на враждебност.“, обяснява младата жена.
Автентичният фолклор е на мегдана
Автентичният фолклор, по думите й, е различен от този, който се танцува в групите по народни танци. Той съществува само на мегдана в селото. При него няма нужда да се съобразяваш с хореографското виждане, с това как изглежда танцът или как да се държиш, за да види публиката твоето изпълнение. Съвременните народни танци и възстановките на обичаи се изпълняват с идеята да бъдат показани пред публика. В момента, когато автентичният фолклор бъде изнесен от семейството или общността, той се променя значително.
Копривщица пази народния фолклор
Все още има села в България, където обичаите се правят както са били едно време, отбелязва Дария. Играе се неделното хоро, хората се обличат в празнични носии и отиват на мегдана без да се интересуват, дали има публика и сцена. Копривщица е едно от местата, където все още може да се види възстановка на автентични обичаи, според Дария. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица, в местността Войводенец, се провежда веднъж на 5 години, следващият ще бъде през 2020 г. На 7 сцени се представя само автентичен фолклор. Всяко село представя свои обичаи, хумора си, музика със стари инструменти като гъдулка, бърдуче, кемане. Дори в две съседни села един обичай може да се прави по различен начин. Хората са искали да се отличават и да правят нещата по-добре от другите в съседното село.
Внимание към културата
Съвременното значение на думата „чалга“ е опорочено, по думите на Дария. 
Едно време „чалгаджия“ са наричали най-добрия музикант в селото. В Пиринска област има песен „Засвирете чалгии“, която е нарицателно за желанието на хората, най-добрите музиканти да засвирят българска фолклорна музика. Изразът „Варненски кючек“ не означава да се хвърлят гюбеци, това е красиво българско хоро в ритъм 9/8.
Хората в ансамбъла на Дария и Митко са самодейци, събират се на репетиции вечер след работа, всички обединени от обичта към българските народни песни и танци. Многобройни са участията им в различни фестивали, конкурси, гостувания из страната и по света. Събират се вечер, за да се повеселят и да се отърсят от напрежението след работа. За повечето играта е станала потребност от релакс, добро настроение, радост и отдаденост към българските народни ритми. Дария и Митко ръководят няколко групи в София, Перник и в Божурище.
Не бива да губим фолклора си
В София се събират в читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Модерно предградие. Имат обаче и предизвикателства. Въпреки необходимостта от ремонт на читалището, средства за това няма. Търсят непрестанно възможности да кандидатстват за финансиране за участия във фолклорни фестивали по столичната програма за култура и от национален фонд „Култура“. Читалищното ръководство е разглеждало всички налични възможности за подпомагане, засега обаче финансирането на ремонтни дейности остава със собствени средства чрез издръжка от участниците в часовете по танци и други изкуства.
„Не бива да губим този фолклор, защото един ден той ще ни трябва.“, категорична е Дария. Според нея танците могат да влияят положително при някои болестни състояния и неразположения като отпадналост или главоболие, те могат да бъдат повлияни положително с танците. Имало е случаи, когато хора се чувстват значително по-добре след часовете по танци, отколкото преди тях.
