Стамен Янев, изпълнителен директор на БАИ: Азиатските потребители все повече търсят деликатесни храни

Лилия Александрова
Лилия Александрова
9 Минути

Стамен Янев е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции от януари 2015 г. Член е на Софийската адвокатска колегия и е главен асистент в Института за държавата и правото при БАН, секция по публично-правни науки. Има специализации в сферата на сливанията и придобиванията, както и в областта на инвестициите. Работил е за големи международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света.

От кои сфери на земеделието и животновъдството има проявен инвеститорски интерес от азиатски компании?

България е известна като страна, която има подходящи климатични условия за развитие и на двата основни клона на земеделието – животновъдство и растениевъдство. От една страна, традиционни успехи имаме в търговските отношения с редица страни от Близкия изток, където изнасяме както месни продукти, така и дребен рогат добитък. Това е повод за потенциални инвеститори от страни като Катар, ОАЕ и др. да изпращат инвестиционни запитвания, в които техните въпроси са свързани с това кои са подходящите региони, в които може да се отглежда дребен рогат добитък. Интерес има към производството на зърнени култури, производството на пчелен мед, а като подотрасъл се откроява биоземеделието.

По време на проведени от БАИ инвестиционни форуми в гардовете Пекин и Шанхай през 2014 г., компанията „Тиендзин Стейт Фармс Агрибизнес Груп“ обяви намерение, одобрено от правителството на Тиендзин, да бъдат инвестиране 100 млн. евро в изграждане на агробизнес парк за преработка на селскостопанска продукция в България. Китайски инвеститор заяви намеренията си да направи инвестиция от над 11 млн. евро в изграждането на завод за производство на фураж в Промишлена зона-запад, град Добрич.

С какво привличаме азиатските инвеститори в земеделието?

На първо място, това е спецификата на българските продукти, която се обуславя от уникалните климатични условия, които ни е дала природата. Това, че са уникални, ги прави и скъпи като себестойност, и съответно инвестицията в производството им носи и съответните финансови дивиденти. Инвеститорите от Азия със задоволство откриват, че имаме много добра научно-техническа основа в земеделския сектор, а същевременно имат възможност да възползват от по-изгодните разходи за труд, атрактивната ни данъчна политика, която категорично е проинвестиционно ориентирана.

Какви, според Вас, биха били предимствата за България от това, че азиатски компании ще реализират проекти у нас?

На първо място, това е имиджовият ефект, който със сигурност е примамлив за фирмите от Азия, които стъпват на пазара на Европейския съюз. България следва да използва по най-добрия начин предимствата на своето географско положение, по отношение на лесния достъп до повече от 600 милиона потребители, както и даденостите на своя климат – нека не забравяме, че българската роза е уникален продукт точно, защото расте в специфични условия. Един от основните приоритети на БАИ е да поддържаме имиджа на страната като атрактивна инвестиционна дестинация – най-големият източник на инвестиции в световен аспект е именно Азия. Принципно азиатският инвеститор е крупен инвеститор, и ако бъде постигнато малко по-осезаемо окрупняване на производството в отрасъл като животновъдството, това ще е несъмнен успех. Не е тайна, че имаме потенциал земеделската продукция на страната ни да е много по-голяма, обработваемите площи в България представляват 50% от нейната територия.

Какви са недостатъците?

Има някои практики, които се различават от тези, въведени от европейските държави, и може да е нужно време нашите партньори да се адаптират към изискванията на даден азиатски инвеститор. Те неизменно желаят процесът на производство да е непрекъснат, което е свързано с предизвикателства, по-високи изисквания към работния персонал. България обаче разполага с отлично обучени и мотивирани кадри в земеделието.

В каква посока има място да се подобри бизнес климата у нас, за да отговаря в по-голяма степен на очакванията на азиатските инвеститори?

Ние се стремим бизнес климатът у нас да е подходящ еднакво за местни, европейски, азиатски, американски и други инвеститори, на които осигуряваме равностойно третиране, това е изключително важен принцип, валиден за България. Излизайки извън рамките на земеделието, бих искал да споделя, че се наблюдава интерес от азиатски компании към значителни български инфраструктурни проекти – в сферата на транспортната инфраструктура, в изграждането на индустриални зони и паркове, което говори много добре за страната ни. Основната пречка, която следва да се преодолее, е езиковата и културна дистанция, която все още е налице – по този въпрос усилията следва да са двустранни. Винаги има място за подобрение и на съществуващите регулаторни и административни режими.

Моля, разкажете за бизнес културата на азиатските държави, според Вашите впечатления? Какво е важно за тях по отношение на правенето на бизнес?

Известно е, че това са страни, в които се държи много на етичните, предвидими, ползотворни отношения. Ако спечелиш азиатски партньор, значи си положил изключително много усилия, които впоследствие се отплащат многократно. Това са хора, които са свикнали да работят неуморно, приживявали са трудни моменти, и богатството, което някои от държавите са натрупали не е дошло даром. Някои азиатски контрагенти често настояват държавата да протежира дадена частна компания с даването на гаранции, което понякога не са в унисон с ценностите на нашия континент, където в много по-голяма степен се спазва принципът laissez faire. Разбира се, нека имаме предвид, че това е много голям континент, обединяващ различни страни, и също коренно различни политически системи. Обобщенията тук са много рисковани.

Какви са пътищата, ако един голям земеделски производител обмисля да потърси път за износ на продукцията си на азиатски пазар?

Насърчаването на износа и на търговските отношения е първостепенна задача на българските дипломатически мисии и службите по търговско-икономически въпроси. Естествено, износ на продукция може да се осъществи и на принципа на индивидуалните контакти, и без съдействието на държавата – то е препоръчително, защото експертите ни добре познават организациите, сдруженията, а и институциите, към които даден производител следва да се обърне.

Какви са предизвикателствата пред българските вносители на храни и напитки на Азиатския пазар?

Трудностите се коренят по отношение на конкуренцията, създадена от местните производители. На това трябва да се гледа по положителен начин, защото конкуренцията е път към успеха. Борбата за навлизане на пазара е трудна, поради разликите в мащаба, но българските производители могат да използват уникалните качества на нашите продукти, създадените традиционни търговски връзки със страните от континента.

Имате ли препоръки към онези български вносители на храни и напитки, които биха могли да правят доставки за този пазар?

Да поддържат все така високо качеството на износните продукти, защото качеството продава най-изгодно. Да следват практиките, които са наследили през всичките години, но и да не забравят, че живеем в динамична среда, в която потребностите от хранителни продукти също търпят промени. Азиатските потребители все повече се ориентират и към деликатесните храни, което е свързано с повишаването на стандарта в много от държавите на континента. Виждам тази ниша като много добра възможност. България е реномиран производител на гъши дроб, например – можем да изнасяме по-големи количества и за Азия, както вече го правим на европейския пазар.

Лилия Александрова

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА