Специална онлайн платформа, в която растениевъдите ще съобщават по часове и дати кога ще пръскат с препарати, ще пази пчелите от отравяне. Целта е пчеларите да бъдат информирани, за да могат да вземат мерки навреме и при необходимост да приберат рояците в кошерите. Това съобщи изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Наталия Тодорова, за „Новинар”.
Идеята е растениевъдите да попълват в онлайн формуляр точно кои площи ще бъдат обработвани, с какви препарати, в кои дни и в кой часови диапазон, дали пръскането ще бъде авиационно или не. В бланката те ще оставят и своите контакти, за да може при необходимост, пчеларите да се свързват с тях за въпроси.
Хората, които нямат достъп до интернет, ще попълват заявлението в общината, а оттам то ще бъде качено в платформата.
Предвижда се още пчеларите да получават имейл и есемес, с които да бъдат информирани за предстоящото пръскане с препарати. Новата платформа би предпазила много пчели. В момента пчеларите се оплакват, че не получават известия къде и с какви препарати се пръска и пчелите се тровят.
Наталия Тодорова обясни, че идеята все още е в много суров вид и във връзка с бъдещото й реализиране вече е изпратено писмо до земеделското министерство и до агенцията по безопасност на храните.
По думите на експерта платформата би могла да се финансира през 2017 г. по мярка от Програмата за развитие на селските райони в новия програмен период.
Тодорова коментира и състоянието на реколтата от зърно. До 20 на сто са по-малко добивите от пшеница. „Традиционно се засяват по 12-13 млн. декара, докато сега бяха едва 10 млн. декара”, уточни Тодорова.
И допълни, че причина за по-малките добиви е било лошото време. По думите й най-много са намалели добивите на зърно в Северозападна и Южна България. Царевицата и слънчогледът там пък са намалели наполовина, докато в останалите части на страната редукцията е с около 20-30 на сто.
Шефът на браншовата асоциация допълни, че от 4,5 млн. тона произведена пшеница в момента между 1,6 и 1,8 млн. тона остават за вътрешно потребление. Останалото количество отива за експорт, като 70 процента от износа е за Гърция, Испания и Италия.
