Големи икономики като Китай прибягват до “заграбване на земя” на други континенти.
Земята – най-важна в земеделието
Земеделието е индустрия базирана основно на земята, което означава, че тя може да се счита за най-важния от всички агроресурси. Около 74% от 4,8 милиарда хектара в света земеделска земя е разположена на територията на само 25 страни. Петте най-големи страни в света по отношение на общата земеделска земя са Китай (10,7%), Австралия (8.5%), САЩ (8,4%), Бразилия (5,4%) и Русия (4,4%). Заедно те заемат около една трета (37%) от земеделската площ в света. Класаците по площ могат да бъдат подвеждащи, тъй като не се взема предвид популацията, която земята трябва да поддържа (примерно положението в Китай). В допълнение, тези класации не отчитат и качеството на земята. Вземайки предвид популацията, Монголия има най-високата земеделска площ на глава от населението (44 ха./човек), следвана от Австралия (20 ха./човек) и Намибия (18 ха./човек). Използвайки този показател, някои големи държави като Русия, Бразилия, САЩ и Китай стават много по-малко богати на земя. Така например, позицията на Русия е 32-ра, на 35-то място се нарежда Бразилия, на 36-то е САЩ и на 109 място – Китай. Разбира се, тези цифри са още само груб индикатор, тъй като не е отчетено качеството и производителността на земята.
САЩ води в обработката на площите
САЩ се нарежда на първо място в света със 170,5 милиона хектара земя, която се обработва, което е над 12% от общите в света (1.4 млрд. ха). Индия е на второ място (11,5%), след това са Русия (8,8%), Китай (7,9%) и Бразилия (4,4%). Картината става по-различна, когато се изследва обработваемата земя на стопанство на глава от населението. Според този показател, Австралия е на първо място в света. На втора и трета позиция са Казахстан и Канада. Бразилия се нарежда 37-ма в света с обработваема земя на глава от населението от 0,32 хектара, Индия се нарежда на 106-то място с 0,13 хектара и Китай – на 138-а само с 0,08 хектара.
Интересно е да се отбележи, че някои от страните в ЕС са в класацията на топ 25 по отношение на глава от населението обработваема земя на стопанството. Въпреки това, нито една от тях не е влиятелна страна в селското стопанство. Така например, позицията на Франция в света е 41-а (0.29 ха.), а на Великобритания 126-та (0.09 ха.). Направените анализи до момента показват също, че през последните пет десетилетия, стопанската земя на глава от населението е намаляла в някои от най-големите икономики. Въпреки че причините са специфични за отделните страни и включват такива фактори като промените в земеползването на паша и залесяване, растеж на населението и урбанизация, те не отчитат нивото на натиск върху земните ресурси и защо някои страни, особено Китай, търсят другаде земя, за да си осигурят необходимите запаси. Разглеждайки големите икономики, се вижда, че от 1960 г. насам обработваемата земя на човек от населението е намаляла във Франция и Великобритания, а в Германия и Холандия нейното ниво остава сравнително стабилно.
Вода – генераторът на селското стопанство
Водата може би е най-важния природен ресурс за земеделието след земята. Твърди се, че голяма част от увеличената производителност в селскостопанския сектор е благодарение на напояването. Водата е необходима и в производството и обработката на много хранителни продукти. Затова не е изненадващо, че сред всички съвременни индустриални сектори, селското стопанство е основния потребител на вода в света, отчитащ около 70% от водочерпенето. Докато всички държави разчитат на водата за своите селскостопански дейности, наличието на естествени водни запаси в света е неравномерно. Общият възобновяем обем на водата в света се оценява малко над 54 млрд. за година. Около 67% от него обаче, е разположен само в 15 страни и голяма част от тези богати на вода страни са развиващи се икономики.
Икономически силните страни в ЕС всъщност изглеждат бедни на воден ресурс в сравнение с развиващите се страни, като ЕС-27, въпреки своята земна маса, е осма по воден ресурс в света. Развитите икономики в ЕС са в по-уязвимо положение от гледна точка на природните възобновяеми водни нива в сравнение с някои от хранителните гиганти като САЩ, Канада и страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). По отношение на действителното наличие на вода на глава от населението обаче, само една голяма селскостопанска страна (Канада) е в топ 10.
Надпревара за минерали
Модерната селскостопанска продукция разчита основно на използването на торове, особено урея, фосфати и поташ. Докато уреята идва от неорганични източници, другите два минерала са извлечени от мини. Фосфорът например, се добива от фосфатни скали. Тъй като тези полезни изкопаеми са невъзобновяеми и няма тяхна алтернатива в момента, котролът над тях и притежаването им могат да бъдат източник на сила за участниците в глобалната система на храните.
Почти целият резерв на фосфатни скали в света, който се оценява на 65 милиарда тона, се намира в 15 страни. Близо 77% от този резерв е в Мароко и западна Сахара, а над 98% от него е само в девет страни. Трябва да се отбележи, че с изключение на Мароко и западна Сахара, някои от страните със значителни резерви на фосфатни скали са глобалните агро-гиганти, като САЩ, Канада и три страни от БРИК. Нито една страна в ЕС няма някакъв резерв на фосфатни скали. Това показва, че по отношение на конкурентоспособността и устойчивостта в селското стопанство, позицията на ЕС може да бъде уязвима за сметка на някои от развиващите се икономики като Бразилия, Китай, Русия и Южна Африка.
Като се имат предвид настоящите резерви и сегашният темп на производство, за периода от 19 до 70 години, 6 от над 13 страни ще изгубят калиевите си резерви. Сред тях са Израел, Йордания, Испания, Великобритания, Германия и Китай. Заслужава да се отбележи, че някои тях, като Испания, Германия, Великобритания и Китай в момента са световни лидери в земеделската продукция. Непосредственото изчерпване на калиеви резерви в тези страни може да ги постави в уязвима позиция по отношение на другите водещи земеделски производители в света, като Бразилия, Русия, Канада и САЩ.
„Силата идва от барел петрол”
Модерното земеделско производство и свързаните с него дейности (напр. обработка, транспорт) са изключително енергоемки. Така например, операциите със земеделска техника консумират значителни количества енергия. Това се отнася и за хранително-вкусовата промишленост и транспортните дейности. В момента по-голямата част от тази енергия идва от два източника – нефт и газ. Тъй като и двата от тях са невъзобновяеми природни ресурси, държавите, които имат големи резерви или контрол над тези ресурси имат голямо влияние на власт. По отношение на ролята на петрола, Джоузеф Най е написал: “Мао Цзедун веднъж каза, че силата идва от дулото на пистолет, но много хора днес вярват, че силата идва от барел петрол.”
Над 90% от суровия резерв на петрол в света е съсредоточен в шепа страни. Повечето от тях са в Близкия изток и Северна Африка, Северна Америка (Канада и САЩ) и Латинска Америка (Венецуела, Алжир и Бразилия). Единствената държава в Европа със значителен резерв на суров петрол е Русия (74,2 млрд. барела). Много малко държави в ЕС, които в момента доминират в света по отношение на селскостопанското производство и търговия имат някакъв значителен резерв на суров петрол. Подобна картина се очертава и по отношение на производството на суров петрол. Над 85% от суровия петрол в света се произвежда само от 25 страни. Сред тях Русия се нарежда на първо място, а Саудитска Арабия и САЩ съответно на второ и трето. Заслужава да се отбележи, че само около една трета от глобалните “петролни гиганти” са глобални “хранителни гиганти”, което означава, че две трети от тези страни не разполагат със значителен дял в селскостопанското производство и търговия в света. Това означава, че съществуващите глобални гиганти на храни трябва да разчитат до голяма степен на постоянна доставка на петрол от неземеделски страни. При равни други условия, тази ситуация предполага степента на уязвимост, поради липсата на владение на запасите от петрол в света. Тази уязвимост става още по-ясна, особено за страните от ЕС, когато вземем предвид високото ниво на потребление на петрол в тези страни.
В сравнение с ключовите световни петролни гиганти, суровият резерв на петрол в най-големите страни от ЕС е незначителен. Ако има една петролна криза, енергоемките сектори на селското стопанство на тези страни ще бъдат неблагоприятно засегнати. Освен необработения петрол, природният газ е другия ключов източник на енергия в съвременния свят. Грубо казано, сегашният резерв на природен газ в света е 188 трилиона куб.м. Подобно на нефта, почти целия (около 94%) от този резерв е само в 25 страни. Русия се нарежда на първо място с резерв от 47,6 трилиона (25.30% от световния), следвана от Иран (15.75%) на второ място и Катар (13.55%) на трето. Тези три страни споделят повече от половината (55%) от запасите на природен газ в света. Резервът на природен газ в ЕС е минимален. Единствените страни със значителни резерви са Норвегия и Холандия. Тези две страни обаче поделят едва около 2% от световните резерви. Заслужава да се отбележи, че много малко други важни селскостопански страни в света имат значителни резерви на природен газ.
