Щом окапят листата, грабвайте пръскачката

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
5 Минути

Борбата с болестите по овощните дървета е постоянна и не спира с прибирането на реколтата през есента, напротив в известен смисъл започва в края на сезона, след листопада. Щом окапят листата, грабвайте пръскачката.
Преди да посегнете към химията
Изнесете коловете и прътите, с които сте подпирали натежалите от плод клони, и ако има по тях кора – непременно я махнете и изгорете. Там вече са се настанили за зимуване някои неприятели. Със същата цел трябва да се изкоренят загинали или загиващи дръвчета, ако има такива. Тяхното място също е в огъня. С телената четка остържете старата напукана кора на дърветата, за да почистите скрилите се там акари, въшки, гъсеници на ябълковия и сливовия плодов червей, кръгломиниращи молци и други неприятели. Няма да има ефект, ако не съберете стружките в пространството около ствола на дървото, където трябва да има застлано платно. Те също трябва да бъдат изгорени. Варосайте дърветата и по-дебелите клони на всички дръвчета. Варта не унищожава причинителите на болестите и неприятелите, но предпазва кората от напукване и отделяне на дървесината, на това нещо се дължи внезапната гибел (апоплексия) на кайсията, и по-бавната на някои други овощни видове.
Прегледайте внимателно ябълките и прасковите, в случай че забележите нападнати от брашнеста мана клонки, изрежете ги и ги хвърлете в огъня.

Четете още: Махаме изсъхнали клони и плодове,

в тях се крият болести и неприятели

Под дърветата не бива да оставят и окапали плодове. Тях, както и мумифицираните плодове, които в края на сезона лесно се виждат по клоните, трябва да съберете и да унищожите. Това е част от борбата срещу бялата пеперуда, златозадката, прасковения молец, бадемовия семеяд, кафявото гниене, загиването на завръзите и други.
Есенното пръскане не се прескача
Късното есенно пръскане е задължително, заради повсеместното разпространение на болестите. Прави се в края на листопада при около 70% окапали листа.
Ябълките и крушите, които почти навсякъде в страната страдат от болестта струпясване, трябва да се напръскат с карбамид. Това е азотен минерален тор, който се използва масово в практиката, той е полезен за развитието на някои микроорганизми, които унищожават гъбичката –причинител на струпясването. Използва се воден разтвор в концентрация 7%. При изпръскването на разтвора освен доброто обливане на клоните, струята на пръскачката се насочва и към окапалите листа по цялата повърхност. Това е изключително важно, защото с голямата си площ те са най-сериозният източник на зараза. От друга страна напръсканите с карбамид листа угниват по-бързо, заровени с дълбоката оран в почвата, като я обогатяват с органично вещество. Поради честите валежи през изминалото лято, болестта струпясване по ябълката и крушата имаше възможност да се развива до късно и навсякъде, което прави пръскането с карбамид абсолютно необходимо в почти цялата страна.

Четете още: Как да предпазим през зимата фиданките от зайци и мишки

Всички костилкови видове в края на листопада трябва да се напръскат с 2% бордолезов разтвор (2 кг син камък на 100 литра вода и добавени около 3 кг гасена вар). Това пръскане е насочено срещу къдравост по прасковата, бактериално изсъхване, ранното кафяво гниене, съчмянката по костилковите, инфекциозната апоплексия по кайсията, кривулите по сливата и други гъбни и бактериални болести. При това пръскане е важно да се облеят много добре не само клоните, но и стволовете на дърветата. Разпръсквачите на пръскачката се нагласяват така, че да изпръскват струята на едри капки за разлика от летните пръскания, когато стремежът е разтворът да се разнася подобно на мъгла.

Късните есенни пръскания трябва да се правят в тихи дни без валежи, при температура на въздуха над 5 градуса. Ако се очаква понижение на температурите, пръскането трябва да е завършило достатъчно време преди това, така че разтворът по клоните да е изсъхнал.

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА