От 1 януари 2023 г. ще заработи гаранционен фонд за компенсации
Как ще се осъществява градозащитата на земеделската продукция в условията на война в Украйна и десетки прелитащи самолети на НАТО в небето на България. Този въпрос постави председателят на Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание Пламен Абровски към министърът на земеделието Иван Иванов по време на изслушване на министъра относно старта на сезона по градозащита.
Сценарии „Ръжево Конаре“?
„През изминалата година в рамките на изслушване след трагедията в Ръжево Конаре попитах тогавашния служебен министър-председател нищо друго ли не можеше да се направи. По това време прелиташе един НАТО-вски самолет над България и това възпрепятства процеса по градозащита. Сега обаче, в условията на война в Украйна, над българското небе прелитат много повече самолети на НАТО. В тази връзка, за да не си задаваме постфактум въпроса какво можеше да се направи, какво планира да предприеме МЗм сега, за да не се случи идентична трагедия“, запита Абровски.
„Планираме да проведем разговори с Министерство на отбраната, за да имаме точност и яснота по този въпрос и да не се допуска вече подобен инцидент. Ние сме подчинени на други разпоредби и закони, които трябва да се спазват, но за по-прецизно разпределение считам, че е необходимо да се проведе тази среща, за да избегнем подобни инциденти. Сигурен съм, че няма да получим летателни планове на тези самолети, защото и те сигурно не могат да ги прогнозират, но поне да имаме яснота в кой момент може и в кой не да се изстрелват ракети и служителите на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ да могат да работят по-прецизно. Това е приоритет на Министерство на отбраната, ще се съобразим с тях, но нашите настоявания и тези на земеделските производители също ще бъдат поставени на масата“, отговори министър Иванов.
Схеми за подпомагане и застраховане на продукцията
„За тази година по държавната помощ са предвидени 3,5 млн. лв. за застраховка на всякакви култури. Превантивните мерки за изплащане на компенсации няма как да бъдат взети“, допълни Иванов.
„Създаването на гаранционен фонд е предвидено в коалиционното споразумение и от 1 януари 2023 г. той трябва да заработи, за да бъде използван за компенсация в такива ситуации“, сподели още министърът.
„Земеделските производители имат лоша практика по отношение на застраховките и отказ от застрахователите за застраховане на тяхната продукция. Обмисляме МЗм като посредник да направи една среща със застрахователите и да посредничи за по-добри условия, но действително климатичните условия затрудняват комуникацията и наблюденията на производителите са, че ситуацията с всяка година се влошава“, заяви още той.
„Застраховането е доброволен процес и застрахователите могат да бъдат от полза до толкова, до колкото могат да предложат атрактивни цени. Проблемът е, че големите производители и арендатори разпределят риска и сумите, които трябва да бъдат платени по застраховка са огромни, затова те предпочитат да не ги плащат“, заяви Николай Каварджиклиев – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
„Другият проблем се крие в общите условия по тези застраховки“
„Много от земеделските производители не правят тези застраховки заради орязаните общи условия. Специално за градушките от години върви идея да се направи специален фонд, който да бъде задължителен. Застрахователния сектор не е на едно мнение по този въпрос. Опасявам се, че ако се вземе решение тази застраховка да стане задължителна, то тя ще се превърне в същия фарс, както задължителната застраховка гражданска отговорност за автомобилите. Ще влязат определени играчи с дъмпингови цени и накрая клиентът няма да е доволен. Регулацията на този тип сегмент е много сложна. Ако този пазар е атрактивен за клиентите или за застрахователите те ще го правят. През последните години все по-малко застрахователи имат желание да правят земеделски застраховки, поради климатичните промени. Статистиката от последните 7 г. е плашеща“, коментира още Каварджиклиев.
