България може да е една от първите страни в Европейския съюз, в която ще се въведе термина за качество “планински продукт”. Това стана ясно по време на тематичен дебат и представяне на социологическо проучване за обществените нагласи към въвеждането на термина, организирано от евродепутата Момчил Неков.
Министърът на земеделието Румен Порожанов е разписал заповед и е създадена работна група, която да работи по въвеждане на термина у нас, каза Пенка Манева от БАБХ. Все още работата е в начален етап и се проучва опитът на останалите страни-членки. Работната група се ръководи от представители на МЗХГ.
Регламентът, даващ възможност за това означение, е от 2014 г. и до момента “планински продукт” като маркировка за качество се прилага само в 4 страни – Италия, Франция, Австрия и Румъния, стана ясно от думите на Неков. Той отбеляза, че над 40% от територията на страната е планинска, работната ръка и инвестициите в тези райони са малко, но природата е чиста и има възможност за създаване на качествени продукти. На национално ниво въвеждането на термина ще стане с наредба. Ако терминът бъде въведен, ще се даде повече видимост на производителите в планинските райони и ще се стимулира местното производство, коментира Момчил Неков.
Що се отнася до растениевъдство, за да носи означението “планински продукт” въпросният продукт трябва да е 100% произведен в планиниски район, за животновъдство – последните две трети от живота на даденото животно трябва да са в такъв район, а фуражите – да са поне наполовина с планински произход.
На събитието беше представено проучването на “АФИС” относно въвеждане на термина за качество “планински продукт”. Резултатите от допитването, обхванало 1038 респонденти , у нас, са, че 87% от участвалите са с положителна нагласа за въвеждане на термина.
Потребителите имат готовност да плащат повече за планински произход на продуктите, ако качеството и произхода, както на самия продукт, така и на суровините за него, са гарантирани, стана ясно от думите на Чавдар Найденов, социолог. За планински продукти съществува платежоспособно търсене, което надхвърля предлагането.
На въпроса достатъчно ли е планинското производство предвид природните дадености у нас, 18% от респондентите са отговорили утвърдително, а 36% са заявили, че е крайно недостатъчно, посочи социологът Стефан Георгиев. В същото време 94% от участвалите в запитването са посочили, че очакват планинските продукти да са по-здравословни, 89%-да са по-вкусни, 82%-без химически добавки и почти толкова – суровините да са произведени без в производството да са влагани пестициди и изкуствени торове (респондентите са има право на повече от един отговор). 74% от тях са отговорили, че имат очакването планинските продукти да са с по-висока цена. Над 71% от запитаните свързват термина “планински продукт” с мляко, а почти 70%-със сирене. След това се нареждат билките, а месото и месните продукти са отговора на около 40% от респондентите. След тях се нареждат зеленчуци.
Социолозите алармират, че само 4% от респондентите смятат, че винаги може да се има доверие на означенията за защитени и биологични продукти.
Богомил Николов от асоциацията “Активни потребители” коментира, че за доверието на потребителите трябва да се работи системно.
