„Под Балкана“ отглежда стотици каракачански овце и биволи Българска Мурра и прави демотурове за чужденци
В подножието на Стара планина, в село Васил Левски, семейната ферма „Под Балкана“ съчетава традиция и иновация в производството на млечни и месни деликатеси от редки български породи. Основана през 2003 г. от Таня и Никола Кулови, фермата затваря целия цикъл на производство – от свободното пашуване в сърцето на Национален парк „Централен Балкан“ до директните продажби на ръчно направени продукти.
Кулови отглеждат над хиляда животни чрез целогодишно природосъобразно пашуване в Стара Планина, в района на Карлово, което е изключително важно за опазването на богатото му и уникално биоразнообразие. Семейната ферма е първият в България демонстрационен център за преработка на мляко и директни продажби на млечни продукти от редки български породи.
Стадото се радва на свободна паша
„Това, което отличава нашите продукти е, че са напълно натурални. Те не са „био“, защото нямаме такъв сертификат, но са повече от това. В тях няма заместители, растителни мазнини и сухи млека и се произвеждат по традиционен за региона начин. Ние сме запазили вековна каракачанска традиция при отглеждането на животните“, разказва Таня, съсобственичката на семейната ферма.
Тя прави сравнение със сирената, които виждаме всеки ден в големите супермаректи. На вид и цвят са еднакви. Истинското сирене обаче има своя индивидуалност – цвят, аромат, вкус, които показват пътя му до трапезата. Продуктите, които произвеждат, са биволско, козе, овче и краве кисело мляко, сирене, кашкавал, масло, извара, биволска мътеница, кефир, суджуци, пастърми, саздърми и стерилизирано месо за директна консумация.
Няколко поколения фермери
Пътят на чистата храна е дълъг и доста тежък, особено като се има предвид, че в семейното стопанство работят едва шестима души. Във фермата и продажбите помагат децата на Никола и Таня – Агора и Яни, както и брат му и неговото семейство. Те гледат 900 каракачански овце, 150 биволи Българска Мурра, над 200 кози и над 200 крави (включително и месодайни). За огромния брой животни, които пасат свободно в огромна площ, взета под наем земя, се разчита на електрони пастири. За доенето се използва автоматизиран процес.
„Животните, които отглеждаме, са от редки български породи- предимно биволи българска Мурра и каракачански овце. Млечните и месните ни продукти съчетават специфичния за породите вкус, чисти почви и въздух, свободно пасищно отглеждане и традиционната рецепта на производство и зреене на сирената“, обясни Таня.
Нейният съпруг – Никола, е потомствен животновъд. И дядо му, и баща му са имали стотици овце и десетки коне.
В очакване на соларни панели
В годините семейното стопанство е кандидатствало и печелило редица проекти към Държавен фонд „Земеделие“, които най-често са били за закупуване на техника.
Таня Кулова разказа, че сега кандидатстват по проект за поставяне на соларни панели на покрива на фермата и чакат Община Карлово да излезе с решение. Това ще облекчи изключително много бизнеса им, защото използват промишлен ток, който е много скъп.
Паметна за семейството от село Васил Левски е 2015 г., когато фермата им става първият в България демонстрационен център за преработка на мляко и директни продажби на млечни продукти от редки български породи. Това става възможно благодарение на финансиране от българско-швейцарския проект „За Балкана и хората“ и подкрепата на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“.
Швейцарският проект предоставя на семейството специална хладилна витрина, с която могат да пътуват и да продават продуктите си пряко на клиентите на фермерски пазари и местни изложения. По този начин те управляват целия цикъл на производството и продажбите на продуктите си, като по този начин избягват прекупвачите.
Освен това фермата е отворена за посетители от страната и чужбина, които искат да видят как се сири сирене и кваси мляко по стара българска технология Семейството е доволно от млечните турове, към които има интерес.
„Идват любители на млечните продукти от цял свят. Има голям интерес от групи от Великобритания, Финландия, дори от Япония“, обяснява Таня и подчертава, че за всеки от млечните им продукти си има ценители, няма изразен фаворит.
По-късно, през 2018 г. фермата отваря и собствена транжорна за производство на деликатеси от месни продукти от биволско, говеждо, козе и овче месо, сред които и стерилизирано обезкостено месо в собствен сос.
Семейството разчита за популяризиране на продуктите си чрез сайта на фермата, на фермерски пазари, изложения и фестивали, както и на ресторанти и къщи за гости в региона.
Липсата на работна ръка спира развитието
Най-голямата спънка в бизнеса на семейната ферма е липсата на работна ръка. Все повече къщи в село Васил Левски се продават, а новите собственици ги използват за вили за уикенда и ваканциите. В селото има млади хора, но те нямат интерес към земеделието и животновъдството, още по-малко пък към преработката на мляко.
„Трудно ни е да разширим производството си, защото това означава да намерим още работници, а това е много трудно. Ако имаше работната ръка, можеше да правим и други продукти“, споделя Таня.
Тя припомня за възможността страната ни да внася работници от трети страни за секторите, в които има дефицит на кадри. Факт е, че малък брой чужденци се вляха в пазара на труда, но засега те са заети предимно в туризма.
Таня Кулова е категорична, че ако има желаещи работници от чужбина, семейната ферма ще се възползва.
Всеки спечелен лев се инвестира
Стопанството на семейство Кулови е пример за това как един малък семеен бизнес създава печеливш поминък и качествен, натурален продукт. Тук обаче има уловка. Ако някой смята, че огромният брой животни и търсени на пазара произведени продукти означава огромни чисти печалби, много се лъже.
Добивите от автентичните породи са много качествени, но в по-малко количество. Във фермата „Под Балкана“ добиват средно 2500 кг мляко от биволи за един доилен период. То е с много високо съдържание на мазнини, белтъчини и витамини, сред които А, C, E и D. Каракачанските овце също са източник на висококачествено мляко, но за един доилен сезон една овца дава само около 45 литра. Това означава, че продукти са ограничено количество. След като са за директна продажба не могат и да се изнасят, но и без това производството е малко.
Таня не може де изчисли годишните печалби, защото всеки лев се използва за инвестиции, дали в техника или в производство. Разходите са високи, защото плащат за наетата земя за паша, сами си отглеждат ръж, просо и овес, от които правят силаж за храна на животните, а им се налага и да докупуват.
Продуктите на “Под Балкана” могат да се открият на фермерския пазар пред Министерство на земеделието в София, както и във фирмения им магазин в с. Васил Левски.
Източник: Mediapool
