Работа в условията на пандемия, нарастващи цени на фуражи и електроенергия, епизотии и други затруднения доведоха до тежкото състояние на птицевъдния сектор у нас през тази година, като предизвикаха системна продажба под себестойност. Има ли изход от кризата и какви са мерките, които е необходимо да бъдат предприети, разказа в интервю за Аzona Ивайло Гълъбов, председател на управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България.
– Какви са трудностите в условията на световна пандемия?
– Както всички сектори, в условията на пандемия, ние също имаме трудности с ежедневната си работа, както в производството, така и с реализацията на продукцията. Проблемите с производството са свързани най-вече с покачването на цените на електроенергията и зърнените култури. Това води до образуването на висока себестойност на продуктите и през цялата 2021 година всички производители в сектора работят под себестойност. При ограниченията, наложени върху туризма и ресторантьорството, продукцията която имаме не намира необходимия пазар и цените не могат да се повишат, тъй като потреблението рязко спадна през тази година.
– Може ли секторът да излезе невредим от битката с COVID-19?
– Може ли секторът да излезе невредим от битката с COVID-19?– За да се преодолее корона кризата без големи катаклизми и необходимо да се нотифицира помощ за пазарна подкрепа. Вече сме изчислили, че загубите на отрасъла са около 80 милиона. Възможно е ако нотифицираме такава помощ половината от парите да се поискат от фондове на Европейския съюз, а другата половина да се осигурят от националния бюджет, тъй като националният бюджет в това положение най-вероятно изпитва трудност да отговори на всички затруднени отрасли.
– Какво е производството на яйца в страната?
– Българските яйца през последните 10 години са силно конкурентни и неслучайно намират външни пазари. Имаме доста голямо производство. Поддържат се около 5 милиона носещи кокошки, които напълно задоволяват нуждите на пазара на дребно, както и за индустрията. Освен за вътрешен пазар, работим и за експорт. Традиционно се изнасят яйца за Гърция Румъния, Полша, Австрия и Швейцария. Необходимост от това да се внасят от някъде яйца няма, но в условията на свободен пазар, какъвто е европейският, това не е възможно. Единственото ни изискване е да се прилага мониторинг за контрол на салмонела, за да може потребителите да имат гаранция за високо качество на продукцията. Инициирали сме това да има мониторинг, който не възбранява стоките и не ограничава свободното придвижване, но така както се контролират българските ферми искаме да знаем, че се контролират и европейските. Относно бялото месо, разликата в производството през тази година не е особено голяма. Около 100 хиляди тона е производството на бройлерно месо в страната, приблизително толкова е и вноса на птиче месо. Имаме износ, който е традиционно около 20 хиляди тона.
– Очаква ли се засилено производство на пуйки около Коледните и Новогодишни празници?
– България няма развито угояване на пуйки. Има няколко ферми, които са сравнително малки и които участват само за коледния пазар. Най-вероятно те ще предложат ограничени количества охладено пуешко месо за коледните празници, но основно веригите се снабдяват от внос. Охладените и замразените пуйки имат голяма разлика. Най-вероятно вносът ще бъде от Полша и Унгария, където има развито поуйковъдство.
– До 2030 г. ЕС се ангажира да прекрати отгл еждането на животни в клетки.
Наблюдава ли се вече преход към предимно свободно отглеждани кокошки?
Наблюдава ли се вече преход към предимно свободно отглеждани кокошки?– Потребителят е този, който трябва да направи избора. За съжаление, наблюдаваме една тенденция, която не е добра за нас като производители, а именно изборът да прави търговската верига. Ако потребителят избираше, тогава щеше да стане едно плавно предлагане на яйца, които са най-търсени. Ако се търсят най-много free range, ще има най-много free range кокошки, ако се търсят най-много подови или клетъчни, съответно те ще бъдат най-много. За съжаление забелязвам една тенденция, която не се управлява по нормалния начин, не избира потребителят, а се налагат различни стандарти и ние смята ме да отстояваме интересите си и на ниво Европейски съюз. Искаме технологиите, които са разрешени да се използват без допълнителни ограничения, които се налагат от търговските вериги. Редно е да се правят ограничения по законов ред, а не по търговски.
Какви са нужните промени?
Трябва да се направи един по-дългосрочен план за развитие, поне пет годишен, за да може да се подкрепи с инвестиционните програми, които може да ползват производителите, смята Ивайло Гълъбов. От Съюза на птицевъдите искат да инициират промени по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съществуват известни пропуски в прилагането на Закона по отношение на обезщетенията в случай на инфлуенца, салмонела, чума и псевдочума. Подобни са проблемите и при свинете. Тези законодателни промени са необходими, за да може този въпрос да се реши, убеден е той.
Имаме сериозни проблеми с оползотворяването на тора в страната, който проблем не може да се реши и без една стратегия по въпроса, каза още Гълъбов.
Той повдигна и въпросът за действителността по отношение на клетките. България не би могла без огромен дефицит да приеме прекратяване на отглеждането в клетки. Ако това все пак трябва да се случи, на производителите трябва да бъде предоставен гратисен период, за да може да подменят съществуващото оборудване и да се подготвят за въвеждане в експлоатация на ново оборудване.
Също така трябва да се помисли за това какви са възможностите за допълнителна подкрепа на производителите, които съществуват по действащите програми. Европейските страни като Германия и Холандия са подкрепили своите производители с гранд до 85% за преоборудване преди 2 години. Вече всички производители в Германия Холандия са на волиери, най-вероятно това е и причината да се инициира промяна и при останалите страни-членки, въпреки че при нас това би струвало много пари.
Ще се опитаме също да реализираме един проект за популяризирането на българските яйца, казва Ивайло Гълъбов. Преди време с АЗПБ е реализиран подобен проект. „Той имаше ефект за времето си, но може би сега акцентът трябва да е само върху българските яйца, за да помогнем на производителите да намерят малко по-широки пазари“, разказва експертът.
