Селскостопанският трилър от Люксембург приключи едва в 4.20 сутринта, когато председателят на Съвета Юлия Клокнер след около 40 часа преговори обяви резултатите от гласуването, предхождано от продължителни обсъждания и две нощни заседания. “Съветът прие общ подход за реформа на ОСП с квалифицирано мнозинство. Литва гласува” против”, Латвия, България и Румъния се въздържаха”, обяви тя.
След маратонската среща в Люксембург ръководителите на аграрните ведомства на страните – членки се споразумяха за компромисно предложение от германското председателство на Съвета на ЕС за реформа на общата селскостопанска политика. Преговорите, водени от федералния министър на земеделието Юлия Клокнер започнаха в понеделник сутринта.
Според Съвета на държавите-членки всички земеделски производители в бъдеще ще бъдат обвързани с по-високи екологични стандарти. Дребните стопани ще бъдат подложени на опростен контрол, който ще намали административната тежест и в същото време ще осигури техния принос към целите в областта на околната среда и климата, съобщава dw.com. Според споразумението за екологичните правила всяка държава от ЕС трябва да обвърже минимален дял от 20 процента от директните плащания с участието на фермерите в екологични програми. Компаниите трябва да получават допълнителни пари, ако надхвърлят основните климатични и екологични изисквания. Задължителните екорегламенти са ключов момент от зелената архитектура.
Еврокомисарят по земеделие Войцеховски смята, че позицията на Съвета се отклонява отчасти от предложенията на Комисията. Но това е добра отправна точка за тристранния диалог, който сега започва между Съвета, Комисията и Европейския парламент. Войчеховски каза, че сега всичко сочи към задължително въвеждане на екорегламентите.
Постигнатото споразумение отразява българската позиция в хода на преговорния процес.
Страната ни успя да запази настоящото ниво на обвързаната с производството подкрепа – 13+2 % от общия пакет директни плащания, въпреки предложението на Европейската комисия за намаляването й в новия програмен период.
Освен това, по настояване на България в следващия програмен период се запазва и Преходната национална помощ (ПНП). До 2023 г. тя ще бъде на нивата от 2020 г. , а от 2024 г. ще продължи с намаление от 5% годишно.
Двугодишна “учебна фаза”
Според Клокнер се предвижда двугодишна „учебна фаза“, през която средствата, запазени за екологични програми, също могат да бъдат достъпни по различен начин, така че страните членки да не губят средства от ЕС, ако в тези екологични програми не участват достатъчно земеделски производители. Еврокомисарят по земеделие Януш Войцеховски заяви след споразумението: “Преди няколко часа имахме много различни мнения.” Резултатът от преговорите е „добра новина за нашите фермери“, които се нуждаят от сигурност при планирането за следващите години.
По-зелено: министрите от ЕС се споразумяха за обвързващи еко-правила
За страните от ЕС реформата означава много пари. Понастоящем селскостопанската политика е най-голямата позиция в бюджета на ЕС с 387 милиарда евро. В резултат на преходната фаза, която снощи е одобрена, новите правила ще влязат в сила едва от 2023 г.
В същото време Европейският парламент също обсъжда плановете за реформи тази седмица. Темата е силно противоречива и сред депутатите. Поради повече от 2000 изменения, те вероятно ще се споразумеят за обща позиция едва в края на седмицата. Тогава биха могли да започнат преговори между двете институции на ЕС за окончателен текст.
Макар постигнатото споразумение да отразява българската позиция в хода на преговорния процес, страната ни имаше забележки към първоначалните текстове. Това стана ясно от изказване на министър Десислава Танева по време на срещата.
Искането на българската делегация за продължаване на преходната помощ не беше отразена в пълнотата й, както и предложението за гъвкавостта на зелените бюджети от първи стълб. Поради тази причина Българската делегация гласува „въздържал се“.
„Ние имаме желание да направим необходимите компромиси и да постигнем частичния общ подход. Благодаря за това, че сте обърнали внимание на нашето предложение за преходна национална помощ, но в предложения вид не ни удовлетворява и с нищо не би ни подкрепило, защото няма референтна година каквато ние сме предложили. Безспорно дегресивното плащане след 2020 г. не ни удовлетворява“, заяви министър Танева.
„По отношение на предложената гъвкавост за зелените бюджети считаме, че този текст трябва да се подобри, защото това е по-скоро гъвкавост на отчитането, а не толкова гъвкавост на управление на бюджетите за постигането на зелените цели“, каза още тя.
В заключение министър Танева отбеляза, че е необходимо да бъде проведен проведен втори кръг от разговори след като направим своите бележки по представения ни документ.
Всички министри на земеделието на страните-членки имаха възможност да изразят своите позиции по предложенията на Германското председателство за това заседание на Съвета.
Дебатите може да гледате ТУК.
