Преговорите по новата Обща селскостопанска политика в рамките на Съвета на ЕС са продължителни и трудно се постига съгласие по отделните теми, но едно нещо изглежда обединява страните-членки, а именно желанието да им бъде предоставена гъвкавост при прилагането на параметрите на политиката.
По време на заседанието на Съвета, което се проведе на 26 май, министрите обсъдиха дали преразпределителните плащания трябва да бъдат задължителни, дали ще се използва процент на преразпределение и ако да, какъв трябва да бъде той. Земеделските министри обсъдиха още какъв процент от разходите за труд трябва да се приспаднат. Като цяло министрите подкрепиха по-гъвкав подход, съобщиха от пресслужбата на Съвета.
Социална обусловеност
Министрите обсъдиха документи, представени от Парламента и Комисията за включване на социалната обусловеност в ОСП. Като цяло те подкрепиха защитата на трудовите и социалните права на земеделските производители, но мнозина смятаха, че ОСП не е най-добрият инструмент за постигане на това. Няколко министри изтъкнаха, че правата на земеделските работници вече са добре обхванати от съществуващото законодателство и смятат, че добавянето на социални условия към ОСП би създало ненужна административна тежест.
Министрите бяха информирани за състоянието на екологичните схеми и добрите селскостопански и екологични условия, включително предложенията на Комисията за ограничаване на средствата от Първи стълб за еко-схемите. Въпреки че всички министри признаха важността да се гарантира, че ОСП е амбициозна за околната среда и осигурява устойчиво бъдеще за земеделските производители, те подчертаха необходимостта от гъвкавост.
Нови геномни техники
Министрите проведоха дебат относно заключенията от проучване на Комисията относно новите геномни техники и обсъдиха възможните бъдещи политически действия. Като цяло те одобриха проучването и оцениха необходимостта от модернизиране на действащото законодателство, като същевременно признаха специфичните предизвикателства, породени от такава модернизация. Те обсъдиха важността от отразяването на последните научни разработки при извършване на оценки на риска за новите геномни техники, както и необходимостта от повишаване на осведомеността и осигуряване на образование по тези въпроси.
