Със съмнителни доводи се отхвърля проектът за рехабилитация на хидромелиорациите по Плана за възстановяване

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
5 Минути

Със съмнителни доводи за отрицателен ефект върху околната среда се отхвърля с лека ръка проектът за рехабилитация на хидромелиоративните системи по Планът за възстановяване и устойчивост, чийто последен вариант ще бъде презентиран онлайн в понеделник.

“В новият програмен период никога няма да се отделят толкова средства за изграждане на нови напоителни съоръжения, колкото бяха определени в Националния план за възстановяване и устойчивост в модула Възстановяване чрез рехабилитация на хидромелиоративните съоръжения”, алармира председателят на Независимите синдикати в земеделието Светла Василева в социалните мрежи. Тя припомни, че в първия програмен период се разписа мярка за Напоителни системи като през цялото време се водеше комуникация с ЕК дали държавното дружество може да бъде бенефициент и накрая средствата се прехвърлиха към други мерки.

В настоящия програмен период едва в последната година след много усилия се появи подмярка 4.3, насочена към напояването.

“Наложително е земеделската общност да бъде запозната с ревизираната версия на НПВУ и по-конкретно раздела Устойчиво селско стопанство, от който е видимо, че родното селско стопанство изпуска уникалната възможност да бъдат рехабилитирани напоителните системи и да стане конкурентно в ЕС. Предложени са Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство и Дигитализация на процесите “От фермата до трапезата”. Става дума за общо 567 млн. лева като само 267 мил.лв. са от Механизма за възстановяване, а другите 300 млн. лева са национално съфинансиране. “Да се надяваме, че ще могат да се осигурят тези средства от държавния бюджет. Всъщност от механизма за възстановяване ще се предоставят за селското стопанство около 300 милиона ,а не 870 милиона , каквито бяха първоначалните намерения”, коментира още синдикалистът.

Изключването на рехабилитацията на напоителните системи в България мога да си обясня единствено с липсата на политическа воля от служебното правителство да бъде реализиран този проект. Така коментира ситуацията Снежина Динева, бивш изпълнителен директор на държавното дружество “Напоителни системи”. След една година работа по проектът той е бил изведен до “зелена светлина” от Европейската комисия, от органа за сертифициране на европейските средства, изпълнение са всички указания от ЕК. “В момента се изтъкват оправдания с DNSH assessment, само че се пропуска да се каже, че ние имаме 265 становища по всички обекти от РИОСВ и басейновите дирекции имат становища, чене подлежат на ОВОС и е изпълнен принципът за ненанасяне на вреди на околната среда. “, каза още Динева. Бозуков, Динева, Agrozona.bg

Всички тези обекти са съществуваща хидромелиоративна инфраструктура, не се предвижда изграждане на нова, която би могла да нанесе вреда на околната среда. Става дума за обекти, които се експлоатират, част от тях не се ползват, защото не са в годно техническо състояние.

Този план беше единствената възможност за българското земеделие да стане конкурентноспособно на европейските пазари, единствената възможност да нямаме критични ситуации като наводнения и засушавания. Зеленият елемент е изцяло спазен и ние сме се ръководили единствено това главните водни тела (язовирите) да бъдат максимално запазени, да се намали натискът върху тях с минимум 50%, категорична е бившата шефка на Напоителни системи.

В същото време “това беше уникален шанс да се рехабилитират отводнителните помпени станции, които никога не са били рехабилитирани цялостно. За 50 години това е единствената възможност, върху която работихме повече от година и половина, за да може служебният министър на земеделието да развали с лека ръка”, казва още юристката.

Важно е също така, че със задълженията, които в момента трупа дружеството, включително и към държавата за неплатени осигуровки и за ДДС, се поставя под съмнение изпълнението на подмярка 4.3. А това не е удар върху една или друга личност или фирма, а върху българското земеделие. Само с изпълнението на проекта “Напоителни системи” можеше да отговори на призивите за намаляване цената на водата, да се намалят разходите за електроенергия от помпите, които се използват от петдесет години и не са сменяни, да се свият харчовете  за вода, която да е максимално оползотворена и да не се губи по каналната мрежа.

“Много важно е, че бяхме изпълнили ясната демаркация на Европейската комисия с другите европейски фондове – ПРСР, бъдещата ОСП, подмярка 4.3 и т.н. Аналогичен проект има Гърция за хидромелиорациите и той е приет от Европейската комисия”, напомни още Динева. Букурещ е представил идентичен проект, тъй като състоянието на хидромелиоративните ни системи е почти подобно. Освен нашите три страни, средства за земеделие са заложили в плановете си за възстановяване още Унгария, Испания, Полша и Португалия.

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА