Румен Йончев: Спадът на добивите и доходността от земеделието намалява цената на земеделската земя

Златко Златков
Златко Златков
20 Минути

Законодателни промени ще защитават животновъдите от превръщането на пасищни площи в обработваема земя

С оглед на перспективата за по-ниски доходи от земеделските стопанства тази година, очакваме понижение на рентите. Това каза Румен Йончев, член на парламентарната комисия по земеделие и гори, лидер на Земеделски народен съюз (ЗНС), бивш заместник-директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) в интервю за ИА Фокус. „В България, в условията на XXI век, тези, които се занимават със земеделие, и собствениците на земята, не винаги са едни и същи хора. В прехода така се сложиха нещата, че възстановяването на земеделските земи беше един дълъг и мъчителен процес, който създаде стотици хиляди собственици на земя. В същото време, съгласно европейските тенденции, тези, които се занимават със земеделие не са чак толкова много. Т.е. – до голяма степен земята се обработва под аренда, с доста сериозна концентрация, което дава възможност да се създадат ефективни и добре работещи земеделски стопанства. Въпреки това – тези, които са собственици на земя, са зависими изцяло от добивите и от доходоността в земеделието”, каза Румен Йончев.

– Г-н Йончев, каква се очертава годината 2013-а за земеделските производители в България?

– Тази година е изключително трудна и същевременно – ключова за земеделския сектор. Заради метеорологичните условия, от една страна годината не се очертава добра. Въпреки на пръв поглед добрите добиви, жътвата се оказа трудна. На световните пазари, въпреки добрите добиви и очакванията цените да скочат нагоре, те, напротив, спадат, особено на зърното. Очертават се по-ниски приходи на земеделските производители в България. Това неминуемо ще се отрази по цялата верига в земеделието, ще се отрази върху рентите и върху доходите, които те получават. Нещо, което не е много добре в тази ключова година, но е факт.

От друга страна е основният ангажимент на държавата – договарянето на рамката за субсидирането на земеделието до 2020 г. в контекста на общата селскостопанска политика. За съжаление, българското земеделие ще разполага с по-малко средства за следващия програмен период – така са договорени те от предишното управление, такава е и общата нагласа в Европейския съюз – за икономии, което ще се отрази и на България.

– Това ще доведе ли до отлив на желаещи да се занимават със селско стопанство или до фалити в сектора?

– Тези, които се занимават със селско стопанство в България, едва ли ще се откажат толкова лесно, още повече, че в момента няма много алтернативи. Напротив, ние разчитаме, че земеделието ще бъде онзи резерв в икономическото развитие, който да доведе до разкриване на нови работни места. Това обаче ще бъде затруднено от тази тенденция в земеделието – на по-ниски приходи и на по-ниско субсидиране. При всички случаи, ще ограничи броя на тези, които биха се заели със земеделие в този момент, защото средата не е много позитивна за започване сега на земеделски бизнес. Ще има и затруднения, ще има и фалити, защото земеделието се работи изключително с кредити, които са в зависимост от сезона, а тяхното връщане – и в зависимост от природата. Това, което очаквам, е спадане на доходите в земеделието заради по-трудното прибиране на реколтата и по-ниските цени и спадане на рентите, което не е благоприятно в условията на криза, но най-вероятно ще бъде факт.

– По отношение на рентите, пред мен има една статистика, че миналата година са изчислявани при 350 – 400 лева за тон, а тази година се очаква да има спад. Как ще се отрази това на земеделските производители?

– Отразява се по два начина. В България, в условията на 21 век, тези, които се занимават със земеделие, и собствениците на земята, не винаги са едни и същи хора. В прехода така се сложиха нещата, че възстановяването на земеделските земи беше един дълъг и мъчителен процес, който създаде стотици хиляди собственици на земя. В същото време, съгласно европейските тенденции, тези, които се занимават със земеделие не са чак толкова много. Т.е. – до голяма степен земята се обработва под аренда, с доста сериозна концентрация, което дава възможност да се създадат ефективни и добре работещи земеделски стопанства. Въпреки това – тези, които са собственици на земя, са зависими изцяло от добивите и от доходоността в земеделието. Отново, с оглед на перспективата за по-ниски доходи от земеделските стопанства тази година, очакваме и понижение на рентите.

– Какво ви казват Вашите структури в страната – има ли тенденции към масови продажби на земи на безценица в последните години, с оглед на кризата?

– Периодът 2005 – 2009 г. създаде доста сериозен бум на търговията със земеделски земи. Цените се повишиха, понякога и над разумните нива. Днешното спадане на цените на земеделските земи, което е факт, е продукт на една нормализация, отколкото на някаква пазарна тенденция. Но е факт, че цената на земеделската земя зависи пряко от добивите и от доходността. При спадане на тези показатели неминуемо ще има и спадане на цената на земеделските земи.

– Атрактивен ли е пазарът на земеделска земя?

– В момента, в условията на криза и на липса на свежи капитали и инвестиции, не бих казал, че е особено атрактивен. Там няма особено движение; доста е наситен. Но въпреки това съм уверен, че в бъдеще, най-вече с оглед на структурирането на ефективни земеделски стопанства, има перспектива този пазар да се раздвижи. Разбира се, не на някакви драстични ценови нива, които да бъдат прекалено високи. Не очаквам такова развитие.

– Споменахте, че в периода 2005 – 2009 г. е имало нереалистично високи цени на земеделската земя, а сега се върви към нормализация, го нарекохте. Има ли някакво райониране в страната – например – къде са по-високи, къде са по-ниски цените на земеделската земя?

– Това отново зависи от добивите в съответните райони на земята. Единствените разумни и нормални критерии за цената на земята са добивите и доходността от нея. Земеделската земя практически е средство за производство. На нея не трябва да се гледа от гледна точка на спекулативни цели и идеи за строителство, развитие и т.н. Това е друг бизнес. Ако говорим за чисто земеделски земи, техните цени зависят единствено от добивите и доходността от тях. Това определя различните нива, в различните части на страната. Търсенето на площи също е определящ фактор за цената, но общо взето, то започва вече да се изравнява. Това е причината за различните цени в различните региони и в това няма нищо ненормално.

– Казахте, че в цяла Европа занапред ще се очаква спад на приходите за земеделска продукция, с оглед въобще на политиката, която Европейският съюз ще следва в следващия програмен период. Имате ли прогноза – как това ще се отрази на средните и дребни земеделски производители?

– Много се надяваме да успеем чрез вътрешното преразпределение и вътрешните програми, които българското правителство може да развие и да управлява добре, да се развият схеми за подпомагане на българските земеделски производители, особено – по-дребните от тях. За това е нужен сериозен ресурс. Що се отнася до европейските програми – те са налице. Надявам се да заработят още от 2014 година активно, защото това ще бъде от ключово значение. Разбира се, земеделските производители реално ще получават по-малко пари, отколкото са получавали преди, но това ще е така в рамките на целия Европейски съюз. Винаги съм казвал, че нашите земеделски производители са ефективни и работят добре, когато са поставени при равни условия. Ако бъдат изравнени условията в целия ЕС, при всички случаи те ще бъдат по-добри и по-конкурентни. Към днешен ден проблемът е, че в различните страни на ЕС субсидиите са различни, и това изкривява конкурентната среда. При равни други условия, аз съм убеден, че нашите земеделски производители ще се справят по-добре.

– Свидетели сме на протестите на зеленчукопроизводителите. Вносът подбива цените на българските продукти. Това прави ли допълнително работата в селското стопанство непривлекателна и може ли да се очаква – хората, които произвеждат зеленчуците, и това, което е за масовата трапеза, в следващите месеци да се откажат от производство?

– Определено това състояние усложнява обстановката в земеделието. Една от нашите цели винаги е била – да разбием монокултурния модел в земеделието, който се установи в последните години; да има и други производства освен зърнопроизводството. Разбира се, то е ефективно, добро, и много сериозна част от ресурса е насочен натам. Но реалният източник на заетост, работни места и доходи за повече хора са зеленчукопроизводството и овощните градини. Така че – ние насочваме ресурси натам. В същото време – факт са нелоялната конкуренция и скритият внос на продукти от страни от ЕС. В момента Министерството на земеделието и храните взима мерки по тази линия, за сериозна проверка и контрол на целия внос в страната, включително – и на цените, на която тази продукция влиза. Това е един от сериозните проблеми за българското земеделие и наистина се надявам българските власти да се справят с тази задача и българските земеделски производители, в частност – зеленчукопроизводителите – да успеят да постигнат това, което искат: да предлагат на пазара добра продукция, на добра цена.

– Много земеделски производители ползват кредити от банки. Има ли тенденция, ако не могат да обслужват тези кредити, банките да им вземат земята? Т.е. – стават ли българските банки собственици на земеделска земя?

– Не мисля, че в момента има такава тенденция. Една от причините за това е нестабилността на цените на земеделската земя и трудната предвидимост. Банките предпочитат по-скоро други обезпечения, които да са по-ликвидни и по-лесни за оценка. По-скоро – банките насочват своите претенции към други активи на земеделските производители. Надявам се да не стигаме до такава ситуация, в която да има масови фалити на земеделски производители, и банките да стават собственици на активи за производство в земеделието. Това по никакъв начин не е тяхна работа и едва ли – те биха го искали.

– Имаше ли нереалистични очаквания за големи печалби в земеделието за кратко време в предишните години и в момента каква е тенденцията?

– Не мисля, че имаше такива очаквания. По-скоро имаше нереалистични очаквания за печалба от спекула със земеделски земи. Този процес за кратко се разви, надуха се цени, влязоха инвестиционни фондове, които накупиха земя, с идеята да я продадат по-скъпо, а не – реално да я обработват. Но този балон се спука, тази тенденция приключи, не на последно място, защото парите най-много идваха от световните борси. В момента такъв ресурс няма, нещата са успокоени. Що се отнася до българските селскостопански производители, аз мисля, че те имат съвсем реалистични очаквания. Техните доходи и печалби всяка година варират силно, в зависимост от климатичните условия. Като цяло – земеделието става трудно предвидим сектор, заради климатичните промени. Виждате как една година е суха, друга е дъждовна, а в трета – има наводнения. Трудно е човек да се занимава със земеделие, но в крайна сметка, планетата не може без това, нито пък – България.

– Намалява или се увеличава броят на земеделските производители в последните години?

– Световна тенденция, включително и в България, е той да намалява. Ние не целим някакво изкуствено увеличение на броя на земеделските производители, а по-скоро бихме искали да използваме потенциала на земеделието като източник на заетост и на работни места в условия на криза. Това е постижимо, и е въпрос на разумна и координирана държавна политика.

– Как се отразява на цената на земята това, че в България тя е разпокъсана на малки парцели, и като цяло се предлагат малки площи?

– Естествено, че се отразява зле на цените на земята, защото когато тя е разпокъсана, обработката е доста по-трудна. Съществува една сложна схема с белите петна, която е доста противоречива, по отношение на собствеността. Това прави трудно и напояването и възстановяването на напоителната инфраструктура в българското земеделие. Надявам се, че и законодателят, и правителството, най-после ще започнат една последователна политика за т.нар. комасация или – консолидация на земеделските земи. Разбира се, по един пазарен път, а не – чрез административни мерки, което едва ли би сработило.

– Наличието на системи за напояване, как се отразява на цената на земята и става ли тя по-скъпа там, където има такива системи?

– Естествено, че трябва да бъде по-скъпа. За съжаление, нейната разпокъсаност, дори когато има системи за напояване, прави невъзможно тяхното добро използване. Напояването е директно свързано с добивите от земеделската земя. Там, където го има, това неминуемо е свързано с по-високи добиви, по-висока доходност и това са единствените критерии, които би трябвало да определят цената на земеделската земя.

– В масовото съзнание има една психоза – как чужденците ще изкупят българската земя. Много пъти се подхожда със страх към чуждите инвеститори точно за това. В последните години – земеделската земя привлекателна ли е за чуждите инвеститори? Има ли големи чуждестранни инвеститори, които да са дошли в България, или обратното, които да са се отказали от земеделската земя тук? Говоря за производство, а не да я използват за строежи.

– Историята за големите чуждестранни инвеститори, които ще дойдат да закупят много земя, и да я обработват в България, е в сферата на легендата. Земеделието и обработката на земята изискват личното присъствие на инвеститора, на стопанина, на място. Не вярвам на този тип земеделие, базирано на корпоративни структури, с чуждестранни или български инвеститори, които стоят далеч и управляват този процес. И това е факт – няма такива успешни стопанства в страната.

– Има цели райони, които са обезлюдени. Кражбите на земеделската продукция в тези райони демотивира ли допълнително земеделските производители? Например – в Северозападна България? В Странджа?

– Разбира се, че има такива проблеми. Опазването на земеделската продукция е сериозна грижа на властите, но за съжаление – не е успешно изпълнявана досега. В бедните райони, където безработицата е много висока, тези проблеми са още по-изострени и трудно контролируеми. Това е една друга тема, по която трябва да се работи много последователно, особено на общинско и на държавно ниво. Истината е, че особено дребните производители трудно опазват продукцията си.

– Т.нар. пустеещи земи в България, които не са обработвани дълго време, имаше опит да бъдат продавани миналата година и т.н. Каква информация има вашата политическа сила от структурите си в страната за това?

– Пустеещите земи реално намаляват. Но вкарването обратно в оборот на една пустееща площ е въпрос на инвестиции, които земеделските производители все по-трудно могат да си позволят. Държавата трябва да прави всичко възможно – да бъдат разработени тези земи, да бъдат обработваеми. Този процес няма да се случи наведнъж, нито много лесно. Ще трябват години, докато пустеещите площи бъдат върнати обратно в производството.

– Говорихте за зърнопроизводството и за зеленчукопроизводителите. На животновъдите как се отразява ситуацията със земеделските земи в България? Обвързано ли е животновъдството със собствеността върху земеделска земя?

– Разбира се, че е обвързано. Има един друг проблем при животновъдството и това са пасищата. Получи се едно фактическо ликвидиране на пасищните площи. В много общини бяха дадени под аренда, бяха практически ликвидирани и по един или друг начин – преразпределени. Заради прословутите субсидии една част от тях бяха разорани. Животновъдството в момента страда и от това – липсата на пасищни площи. Обмисляме вариант на законодателство така, че животновъдите да бъдат защитени, а пасищните им площи – гарантирани, за да развиват своята дейност. Обмисляме законодателни промени, защото в момента се получава точно това – пасищни площи се превръщат в обработваема земя, с което се намаляват рязко възможностите за отглеждане на животни.

– Тенденцията за намаляване на цените на земеделските земи може ли да е положителна в някаква степен? Това да стимулира в следващите години земеделските производители?

– Крайната цел на този процес винаги трябва да бъде само една и тя е – земеделските производители да бъдат стопани на земята. Намаляването на цените на земеделската земя, респективно – рентата, при всички случаи ще се отрази върху тяхната конкурентноспособност. Това е добрата страна на медала. Разбира се, това трябва да бъде много добре обвързано с размера на доходите на хората в селата и селските райони, защото се отразява на благосъстоянието на хората, които живеят там.

– Има ли статистика колко от българските земеделски производители са реални собственици на земята?

– Сигурно има такава, но аз не съм запознат с нея. В голямата си част те продължават да бъдат арендатори. Закупуването на площи земеделски земи изисква огромен финансов ресурс, който на този етап не им е по силите. Затова те предпочитат арендата.

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА