Предоставянето на средства сега, които не са директно определени в приетия бюджет, е свързано с преизпълнение на приходи, преструктуриране и икономия на разходи по централния бюджет и по бюджетите на другите министерства, допълва Порожанов
Румен Порожанов е финансист, бил е министър на финансите и министър на земеделието, храните и горите. През годините е заемал и длъжността на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. По настоящем е съветник в Българската агрохранителна камара (БАхК).
Потърсихме за коментар Румен Порожанов във връзка с актуалните събития в сектора през последните седмици и неговото мнение относно закъснялото залагане на средства за сектора по украинската мярка и за това колко сложно ще бъде прехвърлянето на средства сега, когато бюджетът за 2024 г. вече е приет при определени рамки и критерии за дефицит.
„Следя ситуацията в земеделието през последните дни и дискусиите за осигуряване на допълнителни средства за подпомагане. Темата, отворена вече от две години, е продължение на Ковида, където бяха направени множество допълнителни плащания като компенсации и субсидии. Темата с украинската помощ не е наша, тя европейска и не случайно Европейската комисия и Европейския парламент имат специални регламенти, които третират реда и начина на предоставяне на подобни средства от националните бюджети“, заяви Румен Порожанов в интервю за Агрозона.
Бюджет 2024 и Еврозоната
„Като се има предвид, че макроикономическата ситуация, породена от войната в Украйна е възможно да продължи и през настоящата година, смятам за редно да бъде заложено финансиране, с компенсации подобни на тези от 2023 г. Тези средства обаче, трябваше да бъдат заложени в бюджета за 2024 г.“, подчерта Порожанов.
„Имаме един много важен момент, който е свързан с бюджета за тази година, а именно присъединяването на България към еврозоната. Това е свързано с изпълнение на определени критерии и най-вече в конкретния случай за дефицита, който трябва да влезе в рамките на приетите правила. Той вече е заложен в бюджета и предполага едно много отговорно управление“, допълни още той.
Финансиране в Земеделието
„По отношение на земеделието, средствата се залагат основно в бюджета на Държавен фонд Земеделие за европейско финансиране, национални и държавни помощи, както и финансиране в рамките на Програмата за развитие на селските райони. Като бивш министър на финансите мога да отбележа, че предоставянето на средства сега, които не са директно определени в приетия бюджет, е свързано с преизпълнение на приходи, преструктуриране и икономия на разходи по централния бюджет и по бюджетите на другите министерства
. Необходими са много анализи и оценки. Има инструментариум за това, но трябва да се отбележи, че подобни анализи за преизпълнение на приходи и икономия на разходи обикновено могат да бъдат направени по-достоверно след изтичането на определени периоди – поне 6 месеца, 9 месеца и пр.“, поясни той.
Програма за развитие на селските райони като потенциален източник на средства
„Средствата, които са заложени в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за съфинансиране по Програмата за развитие на селски райони са част от общия бюджет за цялата програма и доколкото знам те са разделени по 500 милиона за всяка година до края на изпълнението на програмата“, сподели Порожанов.
„Новата ПРСР може да бъде източник на средства сега при положение, че се направи анализ за това какво би се изпълнило по програмата и какво би се наложило да бъде съфинансирано от българския централен бюджет и по плащанията по тази програма. Такъв анализ може да направи и Министерство на земеделието и Фонд Земеделие“, заяви той.
„Трябва да се има предвид обаче, че тази програма е в самото си начало и тепърва предстои отпускането на средства. Предполагам, че тези 500 милиона, за които премиерът акад. Денков спомена са именно съфинансиранията по ПРСР. Трябва да имаме предвид обаче, че в новата програма имаме двойно по-голямо съфинансиране по националния бюджет, спрямо предходната. В процеса на изпълнение на бюджетите в предходни години, един от източниците за осигуряване на допълнителни средства е било именно преструктурирането на разходи от икономии в съфинансирането на европейските фондове. Този подход може да бъде потенциален източник на средства“, допълни още той.
Рентабилност на зърнопроизводителите и необходимост от подпомагане
„Относно изисканите от зърнопроизводителите ставки от 20 лв./дка за стопанства до 20 000 дка, е важно да се отбележи, че стопанствата с такива размери в зърнопроизводството са били рентабилни през последните 10 години, с изключение на 2023-та година. Добрите международни цени и получаваните субсидии са допринасяли към големите печалби в този сектор през годините. През 2023-та година обаче се случиха значителни промени в конюнктурата. Увеличаването на цените на торове, горива и други фактори, съчетано със спад в пазарните и международните цени доведе до значителни загуби в зърнопроизводството. Големите стопанства, които обикновено са оптимални и добре структурирани, също не избягаха от тези негативни влияния“, коментира Порожанов.
За комуникацията и анализите
„Не възприемам за редно Българската аграрна камара да представя анализите си по отношение на ставките по украинската мярка директно на финансовия министър. Анализите за ставките следва да се правят от Министерство на земеделието и тогава министърът на земеделието да ги комуникира на ниво правителство с финансовия министър. Подобни преки комуникации лично аз не приемам като правилен начин на действие“, категоричен бе той.
Актуализация на ставките по украинската помощ
„ Предвид това, че цените на торовете и горивата, както и на основните култури се менят непрекъснато смятам, че трябва да има актуализация на ставките. Необходимо е да се направи анализ на ситуацията и да има преизчисление и нови стойности“, коментира Порожанов.
„Когато говорим за подпомагане, в никакъв случай то не трябва да покрива цялата загуба със средства от националния бюджет. Не случайно и регламентът задава определени тавани и те не могат да бъдат надхвърлени. От друга страна трябва да сме наясно, че това са национални средства на всички данъкоплатци и на всички, които захранват националния бюджет. Все пак нашата икономика няма безкрайни възможности за подпомагане. Националният бюджет е отражение на прогнозата за развитие на българската икономика“, заяви още Порожанов.
„Ако бъдат удовлетворени исканията на зърнопроизводителите, е от съществено значение да се гарантира, че са направени оптимални и детайлни анализи. Необходимо е да се избегне възможността средствата да бъдат използвани за повишаване на печалбата на отделни производители. Този подход е необходим, за да се запази стабилността на националния бюджет и да се предотврати повторение на грешки от миналото. Един пример за такава грешка са предоставените компенсации за електроенергия по време на ковид пандемията, когато печеливши фирми получаваха същия размер компенсации като тези, които понесоха загуби“, заключи той.
