Румен Порожанов: Парите по СЕПП са много, с тях може да се инвестира

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
12 Минути

-Господин Порожанов, огромен е напливът за мерките по Програма за развитие на селските райони/ПРСР/. Парите са значително по- малко от тези в предишния програмен период. Какво може да се направи, за да се удовлетворят исканията за инвестиционни намерения?

– Мисля, че намалението на бюджета не е толкова драстично. То е с около 300 млн.лв. Мерките и сега са почти същите, имаме ясни приоритети за чувствителните сектори. От друга страна с над 2 млрд. лв. ни е повече бюджетът а по СЕПП, който отива към 5млрд и 350 млн. лв. на фона на предишните около 3,5 млрд. лв. Първият стълб по сегашната ОСП е по-мобилен, като средствата за обвързаните с производство схеми са над 100 млн. евро. Така че първи стълб компенсира намалението във втори. Да, тези средства не са за преки инвестиции, но пак отиват в земеделския сектор. Също така големите животновъди имат немалко пасища, немалко земи, които използват за добив на фураж, ще получат средства и  за диверсификация на други култури. Има земеделски производители, досега основно зърнопроизводители, които вече инвестират в плодове, зеленчуци, складове за съхранение, което пък допълва и диверсифицира различните стопанства. Така че, бих казал напротив, парите са с 2 млрд. лева  повече като цяло, като добавим и пазарните мерки – 700 млн. лв. за седем години, Лозарската програма, която отива до 40-50 млн. лв. и др.

-Каква е вашата прогноза, отново ли малко големи фермери ще усвоят голямата част от средствата и през този програмен период?

-Не съм правил анализ колко големи производители вземат от директните плащания, но мисля, че някои от тях си поразделиха стопанствата. Истината е, че кандидатите за субсидии намаляха на 55-60 хил. при 90 хил. преди. Но тук съществена роля изигра изискването на право за ползване.

Защото преди това имаше такива фермери, които в планински и полупланински райони обработваха чужда земя само на „една дума”. Но това повече не можеше да продължава. Сега, това, което наблюдаваме показва, че кандидатстват всякакъв тип фермери и с всякакви желания. Също така, много хора с други бизнеси имат желание да инвестират в земеделието, защото субсидиите създават гаранция за принадена стойност. Така земеделието се превръща в един от основните отрасли в страната. Въпреки че на мен ми се ще да имаме високотехологични отрасли като водещи за икономиката, защото големите печалби са в ИТ сектора. А земеделието – да е традиционно, за да създава заетост и качествена храна…

Бих добавил още, че нарастването на субсидиите напомпа агроекологичните мерки и така изкривиха пазара на земеделски земи, защото рентите скочиха много. Секторът се нуждае от по-добро администриране, предсказуемост и стабилност.

-Стигат ли ви хората за справяне със задачите?

– Всичко е въпрос на организация. В момента командировахме 30 души от „Оторизация на плащанията” по мярка 4.2. Ще се съобразим с това – тези, които ще гледат плащанията, да не са гледали конкретните проекти. За да няма в администрацията  „скучаене”, акцентът ще е „договоряне”, ще направим максималното, за да се завърти програмата.

– Мярка 4.2 за преработка, как мислите, ще има ли проблем с доказването на българските суровини?

– В момента правим обучение по 4.2 за ранкинга, по-точно за точките за собствена продукция. Но, чувам че има проблем извън България за суровината, защото за тях се получава малко дискриминация.

– Да, но нали смисълът е да дадем шанс на нашите суровини?

– Теоретично е така, но не можем да си запълним капацитета само с наша продукция. Защото ние правим предприятие с мощност х, а имаме реално суровина само 10% да захраним, а не е реалистично да работиш само с 10%, нали?

– Как ще се справите с този критерий, при положение, че в България има недостиг на плодове и зеленчуци?

– Това, което ние трябва да гледаме, ще е на база на приложени заявки и договори. След това ще извършваме мониторинг по изпълнение на договорите.

– Ще има ли бенефициенти, които ще се откажат от изпълнение, въпреки сключените договори, според вас?

-По предишната ПРСР по 121 и 123 мярка имаше проекти за милиони левове, договорени и нереализирани. Сега  има опция за тези, които не могат да се справят, да се отказват от изпълнение до 6 -ия месец – без неустойка. 5% ще има неустойка, ако накрая на първата година, на един междинен период, не представят документи. Иначе ще си останем с голямото кандидатстване, което е комбинация между консултантската активност и земеделския бизнес. Затова като не представят необходимия документ в края на първата година от подписването, прекратяваме договора и така се освобождава бюджет.

-Как ще се процедира със средствата от тези, които са освободили бюджет, по мярка 4.1 например?

-В момента сме в дебат с МЗХ точно по този въпрос. Като цяло ние разглеждаме повече проекти, можем да стигнем до 130%. Например, ако по 4.1 се освободи бюджет от тези, които на шестия месец са се отказали, както и в края на първата година, и не сме започнали да договаряме от новия прием на проекти, ние можем да поканим тези бенефициенти, до които сме спрели в ранкинга, но това ще трябва да го разпишем с МЗХ. Така ще имаме регулярност, освен това няма да има опасност да губим пари по различните мерки или да ги усвояваме в последния момент, заради бенефициенти, които не могат да намерят финансиране, а всъщност блокират средства.

– Да ви попитам за референтните цени за техника. При следващото отваряне на инвестиционните мерки, ще бъдат ли прилагани цените по същия начин, защото се надигат гласове, че в момента са ощетени коректните търговци на земеделска техника, които не завишават цените си.

– Искам да подчертая, че ДФ ”Земеделие” не е регулатор на коректни и некоректни търговци на техника. Ние защитаваме европейските интереси и рестриктивните референтни цени го потвърдиха. Това че работим с такива цени, единствено дава възможност да се договорят повече договори с нашите бенефициенти. Интересът е огромен, бюджетът е едно към четири. Същите референтни цени ще са и по инвестиционната мярка 4.1. Това е много добър инструмент за по-справедливо разпределение на средствата. Да, земеделските производители бяха свикнали на доста по-голям комфорт. Бих искал да попитам къде са цените на доставчиците на техника? Няма ги. Няма нито една цена на доставчиците на техните сайтове, за да видим ощетени ли са или не. Събираме информация по различни източници.

– В интерес на истината и по време на изложения не си обявяват цените, миналата година в Стара Загора за първи път видяхме някои компании, които за част от техниката си бяха обявили цени.

– Никъде не можеш да разбереш кое колко струва. Затова не ходя на техните изложения. Всеки иска да печели от субсидии. Но какъв е проблемът част от средствата по СЕПП да отиват за техника? Който иска по-скъпа техника, да си я купи със субсидиите от СЕПП.  Ние (ДФЗ) даваме за по-евтина техника. Да, говорили сме с МЗХ референтните цени да паднат на конска сила, и да се абстрахираме и от марки, и всеки сам да си реши каква техника ще си купи. В крайна сметка референтната цена създава първоначална помощ.

-Интегрираните проекти тази година май няма да се случат, защото мярката за неземеделски дейности не фигурира в индикативния график.

– Индикативният график за това е индикативен, защото може да бъде променян. Наистина не е голям проблем тази мярка да бъде включена, но без акцент върху туризма. По-скоро целево да се включи финансиране на дейности като създаване на хлебопекарни, фризьорски салони, фирми за всякакъв ремонти и услуги в селата. Това е разумно и би могло да се направи.

Но сега предстои да се завъртят проектите по МИГ. Много от тях вероятно ще искат да кандидатстват с такива проект за неземеделски дейности. Тази година МИГ-овете ще са много повече, ние одобрихме вече 60. Друг е въпросът, че те си имат своите ограничения и си залагат в стратегията да нямат проекти с над 100 хил. евро, но през нас (ДФЗ) таванът ще е по-голям.

– Средни и дребни биопроизводители са притеснени, че ако досега са получавали субсидиите си по Директните плащания през декември, то сега това ще стане през февруари.

– По Директните плащания има различни схеми и мерки и се плащат, когато са обработени и възможни за плащане. В момента агроекологичните мерки имат нови ангажименти, те ще бъдат платени през февруари, но следващата година, когато процесът е регулиран, ще могат да изплащани и на по-ранен етап. За останалите мерки мога да кажа, че зависи кога ще бъде обработен слоят. Най-важното е, че имаме пълно съдействие за осигуряването на парите за директните плащания от Министерство на финансите.

-Вашите наблюдения по преразпределителните плащания/ПРП/, имаше ли опити за разрояване на стопанствата?

– Може да се каже, че в ДФ ”Земеделие” нямаме наблюдения в това отношение, тъй като в наредбите по ПРП не бяха заложени проверки за изкуствено разделяне на терени. Три писма сме писали до министерството, че за таваните на разходите трябва да има контроли за изкуствено разделяне, но все още не са разписани. А ние не можем да правим проверки, ако такива контроли не фигурират в наредбата, въз основа на какво да ги направим? Но дори и да ги направим, точно поради този пропуск, те няма да имат правна стойност.

-В кампанията по очертаването имаше проблеми с прилагането на правното основание, какво очаквате тази година?

– Тази година не би следвало да имаме проблеми. Подготвянето на наредбите започна в началото на декември. Нещата ще минат много по-гладко. Предизвикателствата по-скоро ще бъдат относно приключването на първите плащания по новия регламент.

Интервю на Светлана Трифоновска

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА