Тютюнопроизводителите трябва да се подготвят отсега за 2021 г., когато ЕС ще спре плащанията за това производство, това е посочил на пресконференция в Русе председателят на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов, предава БГНЕС.
По думите му производителите трябва да потърсят алтернатива – животновъдство, билки, пчели, гъби, за да си осигурят поминък. За последните 24 години исканията на тютюнопроизводителите – гаранции за цени и за изкупуване, не са се променили, припомня Христов.
Румен Христов коментира още: “Аз като председател се опитах да не бъда много краен, но не съм много щастлив от факта, че тютюнопроизводителите в България получават 120 млн., а Българската академия на науките – 85 млн.” Той посочва, че на този етап от тютюнопроизводството няма да бъдат прехвърлени средства за други отрасли. Това, което държавата отпуска като помощ за земеделието, ще бъде насочено приоритетно към зеленчукопроизводители, полско оранжерийно производство, картофопроизводители, животновъдство и овощарство, за да може да се стимулират тези подотрасли. Средства ще се пренасочат от зърнопроизводителите, които са се отказали доброволно от тези пари.
По думите на Христов утре земеделската комисия в парламента ще има извънредно заседание за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи във връзка със започващата от 1 март кампания за директни плащания. “Постигнахме една договореност и си поставяме много амбициозна задача – и Министерството на земеделието, и комисията по земеделие, да започнем работа по нов закон.”, посочва председателят на парламентарната комисия по земеделие.
Целта е да се установят трайни поземлени отношения, защото в момента взаимоотношенията собственик-арендатор и собственик-ползвател на много места са с краткосрочни договори. Ще се търсят решения за общинските пътища и т.нар. бели петна, както и за всичко, което може да улесни и собствениците, и ползвателите. “Министърът ще получи моята категорична подкрепа при всички нейни опити за намаляване на администрацията и администрирането. Хора с по 10-15 дка, ако трябва да извървят цялата процедура по сегашните подзаконови нормативни актове, като платят всички разходи, става безсмислено да вземат субсидията. Трябва да решим и въпроса с единен кадастър, от години се правят такива опити. Знаете, че земеделските земи са с отделен статут и предназначение , има търкания между институциите, всяка институция не иска да предаде данните на другата. Трябва и урбанизираните територии, и земеделските земи да бъдат на едно място”, обръща внимание Христов. Ще бъде направен опит да се върне и практиката отпреди години, когато е имало тълкувателни решения, задължителни за всички поземлените комисии, за да има еднакво третиране на даден казус във всички краища на България.
