Поне на хартия агросекторът на Румъния има всички предпоставки да привлече повече западни инвеститори и да постигне бързо развитие през идните години. Страната разполага с огромни площи обработваема земя на приемливи цени, има възможности за инвестиции с европейски средства, а апетитът на банките да финансират агробизнеса става все по-голям. Производителите на храни се възползват от ниския ДДС, пазарът за агростоки е развит, а износът остава под потенциала в производството. Предизвикателствата пред модернизацията на земеделието в Румъния обаче не са малко.
За модернизация на земеделието си по специалната присъединителна програма в периода 2000 г. до 2006 г. страната усвои над 9.5 млрд. евро. Средствата бяха изразходвани за мащабни проекти. От 500-те компании, получили еврофинансиране, половината от средствата отидоха в 1% от земеделските производители, а останалите бяха разпределени между 99% от стопанствата.
През стария програмен период (2007-2013 г.) фермерите в страната получиха 7.73 млрд. евро по линия на ПРСР и директните плащания. Процентът на усвоените средства е над 90%. Изплатената сума по директните плащания е над 7.65 млрд. евро.
През настоящия програмен период предвидените за страната средства за земеделие са на стойност 20 млрд. евро по програмата за развитие на селските райони и директните плащания. В периода 2014-2016 г. са изплатени 600 млн. евро за проекти в земеделието. По данни на румънското министерство на земеделието към декември 2016 г. страната е получила 480 млн. евро възстановени средства от Брюксел, плюс 325 евро платени авансово.
Нови приоритети
Развитието на селските райони като цяло, а не само за земеделието, ще бъде основна цел през програмния период до 2020 г. Докато в предходната програма подкрепата бе насочена към производството на първични стоки, сега приоритет е създаването на добавена стойност за продуктите, които се предлагат в хранителната верига. Целева група са средните ферми, докато най-малките и най-големите ще останат в периферията на подпомагане- то. Ключът към успеха ще бъде в диверсификацията на дейностите, според експерти.
Най-привлекателният сектор през последните години е зърнопроизводството, където маржът между приходите и разходите е 10%-20%, а повечето производители са средни и големи.Има обаче и фермери с незначителни приходи от тази дейност. Все по-малко производители предпочитат да отглеждат зеленчуци, където маржът на печалбата е между 5% и 7%.
В целия ЕС тук е най-голям делът на земеделската земя- собственост на чуждестранни компании. Инвеститорите се ориентират към Румъния, защото земята е значително по-евтина, отколкото на Запад, а и производствените раз- ходи при най-често отглежданите култури като царевица, пшеница, рапица и слънчоглед не са високи. Значителен е интересът към производството на енергия от биомаса. Пречка за големите инвеститори е фактът, че Румъния е сред страните с най-силно раздробена земеделска земя, което прави невъзможно намаляването на разходите за производство. От 2015 г. държавата се опитва да стимулира комасацията на земята чрез субсидии базирани на размера на фермите, но мярката не е ефективна, според експерти, и е необходимо да се предприемат законодателни промени, с които да се стимулира комасацията.
Апетит за земя
Сред чужденците най-голям интерес към участие в земеделието на страната имат италианците. Само в регион Долж на границата с България са регистрирани 135 компании със седалище на Ботуша. Те обработват половина- та от земята-собственост на чужденци в района. В цялата страна има 1 174 италиански ферми, които обработват 25% от земеделската земя на страната. Второ място по чуждестранни инвестиции в земеделска земя заема Германия с 15%, а след нея са държави от Близкия Изток с 10%.
Цената на земеделската земя бележи троен ръст от 2007 г. насам. Средната стойност към момента е между 2 000 и 10 000 евро/ха в зависимост от фактори като консоли- дацията на земята, кадастралната й оценка, наличието на необходимата инфраструктура за рентабилно земеделие и плодовитостта. Най-високите цени са в западната част на страната.
Топла връзка с Китай
От години предмет на политически спорове е националният закон, уреждащ правото на придобиване на земеделска земя от чужденци. В края на 2016 г. президентът Клаус Йоханис изрази безпокойство от факта, че 30% от обработваемата земя в страната е собственост на чужденци. По думите му страната се нуждае от ново законодателство, което да урежда собствеността на земеделската земя в съответствие с европейското законодателство и интересите на румънците. Според него това може да ста- не, като на държавата или на местните власти се даде възможност да поставят вето върху сделките за продажба на земя на чужденци.Едрите инвеститори следят с интерес развитието на въпроса. Гиганти като датската Rabobank и руската Lukoil например произвеждат в Румъния евтино зърно, което изнасят за необятния китайски пазар. От своя страна Китай е изпратила над 10 000 работници, които формират най-голямата китайска общност в ЕС, станала известна като Чайнатаун.
В страната все още има дефицит на машини и агроте- хника и това неизбежно влияе върху продуктивността във фермите. По обработваема земеделска площ страната може да се сравнява с Франция, а на местния пазар се продават 13 пъти по-малко трактори в сравнение със западноевропейската държава. „За последните 15 годи- ни продажбите на агротехника в Румъния са значително под нивото необходимо за осигуряване или поддръжка на солиден ръст в агропродукцията. Все още има около 100 000 трактора на възраст до 20 и 30 години.“, според Джордж Стансън, бизнес мениджър за Румъния, България, Хърватия и Сърбия на Case IH & Steyr Balkans, цити- ран от business-review.eu. Техниката, закупена през 90-те също трябва да бъде заменена, но ако настоящите обеми при продажбите на нова техника се запазят, ще отнеме 50 години, докато местният земеделски сектор достигне мощността на хектар в Западна Европа, предупреди той.
По статията работи Лилия АЛЕКСАНДРОВА
