40 години в земеделието
Австриецът Рудолф Волф е експерт-консултант, който от 40 г. работи в сферата на земеделие. По образование е инженер-механик, но от 1978 г. се занимава със селекция, продукция и дистрибуция на царевица. Бил е в редица европейски страни, а в България идва за пръв път преди повече от 15 години. От 99-та година започва да развива хибриди, които са устойчиви на суша и ниски температури. Екипът на списание „Агрозона“ се срещна с Волф в Бургас, където специалистът изнесе лекция пред членовете на Клуба на иноваторите по инициатива на „Байер“.
Затоплянето води до по-интензивно изпарение
Преди 15 години той е забелязал, че средногодишните температури в алпийската страна са се повишили, което е довело до по-интензивно изпарение. В същото време количеството валежи не се е променило, но затоплянето води до недостиг на влага. Наблюденията показват, че температурата в Австрия през последните 35 г. се покачва плавно. Данните от Западна Румъния са сходни. Те се доближават до тези от нашата страна, но може да се каже, че при нас промените са дори по-драстични. През април, май и юни има повече валежи, което означава, че сравнителната почвена влага е най-добре запасена през активния сезон, когато се развиват растенията. Но в средата на май тя все пак изчезва, заради интензивното изпарение. Ето защо голяма част от фермерите започват да ограничават отглеждането на пролетни култури. Това предизвиква разработването на технология, при която засяват хибриди, които могат да се развиват при 5-6 градуса температура на почвата и да се ускори тяхното развитие в този благоприятен период до май месец. Предизвикателство е представлявала сланата. Имало е тотално измръзнала царевица, която все пак се е възстановила напълно.
През 2013 г. в Австрия са отчетени 1 000 мм. дъжд, като температурите не са толкова високи, както в България и Румъния. Рудолф Волф посочва като пример, че даден хибрид царевица дава до 2 т. зърно от декар, докато същият в Румъния достигат едва 200 кг. Ето защо компаниите започват да предлагат семена, устойчиви на засушаване. В тази връзка има 2 неща, които могат да бъдат направени. Едното е да се съди по-рано, когато имам повече влага. Второто е да се съди на по-голяма дълбочина, за да може царевицата да стигне до по-голяма дълбочина и така корените й да имат достъп до повече влага, което спомага за охлаждането на растенията.
Здравословно ли е биологичното земеделие
Общоприето е разбирането, че биологичното производство е добро и здравословно. Рудолф Волф разказва как се е разхождал по такива полета и се е убедил, че никога няма да си купи такива продукти, защото в тях има всякакви видове патогени и болести като фузариум, които оставят много повече токсини в растенията, отколкото препаратите. За пример той даде случая с румънското жито. Миналата година хиляди тонове са останали в хамбарите на северната ни съседка, заради високо съдържание на алфа токсини, предизвикано от болести, дължащи се на некачествено третиране на семената и ненавременни агро мерки.
Контролирано земеделско производство
Ето как възниква контролираното земеделско производство, спазващо определени изисквания, за да е по-безопасно. В Австрия има сертификационна компания, която определя качеството. Тя препоръчва какво, как и кога да бъде приложено в процеса на производство, за да бъде продукцията качествена, като освен това се осъществява и нужния контрол. Свободата на дребното земеделие е заменена от изискванията на пазарите. Рудолф Волф отбелязва, че е много важно всичко, което се прилага в производството, да е умерено и оправдано.
Къде и защо изчезнаха земните червеи?
Австриецът си спомня как като дете е обикалял полетата с дядо си и е виждал огромни земни червеи след оран. Някога те са били много, а сега трудно могат да бъдат открити, основно на границата между полетата, където са избягали от отровните за тях препарати. Това е лош знак, тъй като те са изключително полезни. Земните червеи са важни за запазването на влагата, за проникването на въздух и за цялостната структура на почвата. Той съветва земеделците да започнат да мислят как да върнат естествената среда, за да направят почвата по-жизнена.
Прецизно земеделие и нови технологии
Волф подчерта, че не бива да се пръска напосоки, а трябва да се използват точно определени продукти, в нужните количества, които са необходими и полезни. Той е на мнение, че прецизното земеделие е ключът към бъдещето. Непрекъснато трябва да се правят почвени и тъканни анализи и, според резултатите, да се прилагат съответните мерки. Специалистът обясни, че в родината му внасят и бактерии в почвата. Те са два вида. Едните способстват гнилостните процеси, а другите спомагат за ферментацията, която е полезна. Голямата маса от бактерии са неутрални, но те стават или ферментиращи или гниещи, в зависимост коя група е с по-голямо съдържание. Някои бактерии предизвикват млечно-кисела реакция, други спомагат фотосинтезата, а има и такива, които са като дрожди. Прилагането на тези бактерии веднага образува покритие – филм. Този филм може да редуцира количеството на необходимата тор с 30%. Като цяло бактериите правят растението по-здраво и жизнено. Освен това този тип продукти предотвратява ерозията. Правени са опити на склонове. Половината поле е било третирано, а другата – не. Третираната част не е ерозирала.
Как да върнем земните червеи
По-важното е, че, размножавайки се, тези бактерии са среда за развитие на земните червеи, които се хранят с млечно-кисели бактерии. Така след 3 години се наблюдава популация от 250-300 червея на кв.м. Получават се същите добиви, но с по-малко торове и азот, защото почвата абсорбира влагата по-лесно и хранителните елементи стават достъпни за растенията. Бактериите могат да усвояват и остатъчните пестициди в почвата. Интересно е, че в австрийското земеделие се използват и водорасли. Те имат защитно действие срещу гъбите и подобряват фотосинтеза. За съжаление специалистът се е убедил, че трудно се променя начинът на мислене на земеделците, за да се използват тези нови технологии.
Георги Джендов
