Въпреки увеличаването на нападенията на определени вредители и болести, здравословното състояние на горите е добро, като засегнатите площи са значително под санитарния минимум. От страна на Министерството на земеделието, храните и горите са предприети възможните и необходими административни и организационни мерки за ограничаване на разпространението на болестите и вредителите в горите и недопускане на масови нападения върху големи площи. Това отчете министър Румен Порожанов по време на парламентарен контрол.
В последните две години действително е установено увеличаване на повредите върху иглолистните гори, което се наблюдава най-вече в Източните Родопи – Кърджалийска и Смолянска области, както и в Кюстендилска, Пернишка и Софийска. Повредите се изразяват в съхнене предимно на изкуствено създадените гори и са в резултат на нападения от насекомни вредители и болести, като през последната 2016 г. темповете на нападение на короядите са се увеличили над три пъти. Влияние върху тяхното разпространение оказа и природното бедствие през м. март 2015 г. в Родопите, което беше в особено големи мащаби. От страна на Южноцентрално държавно предприятие бяха предприети своевременни организационни действия за спешното събиране и реализиране на повредената дървесина. В резултат на тези мерки са усвоени над 1 млн. куб. м паднала дървесина, или 95 % от достъпната инвентаризирана маса, като и през настоящата година продължава работата най-пострадалите от бедствието държавни горски стопанства.
Най-ефективната лесозащитна мярка за ограничаване развитието на стъблени вредители е сечта на нападнатите дървета и почистване на отпадъците от нея. Други мерки за контрол на вредителите са залагане на ловни дървета, обелване кората на дърветата по време на какавидното им развитие и ограничаване на сечите в тези райони. Профилактиката изисква да не се оставят дървени материали в сечищата през летния период за повече от един месец, което се прилага в момента, а сечищата да се почистват от отпадъците от сечта.
На база на лесопатологичната прогноза, през 2017 г. за усвояване на повредената от корояди дървесина, са предвидени санитарни сечи върху 7 хил. 900 ха, от които 3 хил. 900 ха са в гори – държавна собственост. По данни от държавните горски предприятия обемът на изсъхналата от корояди дървесина в държавните гори е 230 хил. куб. м, като към края на м. април от тях са добити и реализирани 28 %, а освободените площи са 758 ха. Към изкуствено възобновяване на тези площи ще се пристъпи, ако се установи, че процесите на естествено възобновяване в тях са затруднени или неосъществими в регламентирания от Закона за горите тригодишен период.
В горските територии се провежда постоянен лесопатологичен мониторинг за установяване динамиката на развитие на популацията на короядите чрез залагане на феромонови уловки, като през 2017 г. в районите на област Смолян, Кърджали и Перник са заложени 110 бр.
Други причини, от които съхнат иглолистните гори, са фитопатогенни гъби. Нападението от фитопатогенната гъба в по-големи размери е установено през 2016 г. върху площ от 400 ха, а през 2017 г. са инвентаризирани нови 4 хил. 500 ха. Във връзка със силното разрастване на засегнатите площи, в началото на м. май 2017 г. се проведе извънредно лесопатологично обследване за определяне степента на нападение и нивото на разпространение на вредителя. В обследването участваха учени от Лесотехническия университет и от Института за гората при БАН. Предложени са конкретни мерки и действия срещу фитопатогена, като върху силно засегнатите площи ще бъдат проведени санитарните сечи.
За поддържане на здравословното състояние на горите продължава изпълнението на вече предприетите през 2016 г. мерки.
