Ради Радев: Производството на разсад у нас не задоволява търсенето

Лилия Александрова
Лилия Александрова
4 Минути

Програмата за развитие на селските райони не се случи в сектор градинарство, според агронома

Пазарът за разсад в България има огромен потенциал за развитие – производството не задоволява търсенето. Това каза Ради Радев, член на УС на Съюза на градинарите в България, по време на годишен семинар в Пловдив, организиран от Cherry Dreams, изключителен представител на италианските торове Cifo.

„Колкото и да работим ние сме само капка в размера на разсадопроизводството в България”, обяснява той. Според него вносът на разсад не е решение за българските производители на зеленчуци: „Когато ти го докарат от Гърция ти го стоварват без да те питат готов ли си да го садиш или не.“

Според Ради Радев Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. не се е случила в сектор градинарство. Защо Брюксел субсидира производството на зеленчуци в оранжерии над 5 дка, а не субсидира производителите на разсад: по този въпрос Съюзът на градинарите в България ще поиска с писмо тълкуване от Комисията по земеделие на ЕС и ще настоява, че при разсад трябва да се субсидира производство на 500 м2, разказва още агрономът и добавя, че дори Брюксел да не разреши това, страната ни сама може да го направи.

Трябва да се изхожда от презумпцията, че за оранжерийното производство трябва разсад, както и за полското производство в полиетиленови оранжерии, по мнение на Ради Радев. Развитието на производството на разсад според него ще допринесе за придаване на добавена стойност на градинарството и като цяло за икономиката на страната.

Подпомагането за пръскания достига при земеделците едва, когато пръсканията са минали. Разпределя се по фирмите за растителна защита и нямаме добавена стойност, казва още агрономът. „Досега се практикуваше отглеждане на разсад в плододаващи оранжерии и след като се заложи отглеждането на разсад, се залага на отглеждането на плод при зеленчуците. При климатичните промени и затоплянето на климата изключително добре се развиват насекоми, които предават вирусните болести. България не е изключение, затова в разсадните оранжерии не бива да се отглежда никаква култура в периода извън разсадопроизводството. За да могат фермерите да направят това, трябва да стане така, че например 1 000 дка оранжерии ще бъдат субсидирани за производство на разсад, но когато свърши разсада, оранжерията да се запечатва, за да остане чиста. „Не бива да режем салатите днес и да пикираме доматите утре, защото тогава се променя качеството на разсада, пренасят се вируси и добивите на полето падат и обезсмислят производството.”, казва агрономът.

Няма смисъл според Ради Радев да се дават пари за пръскане срещу неприятели по растенията като tuta absoluta. По-добре да се субсидира изграждането на оранжерии, в които да не допускаме тази болест, като ежеседмично се прави фитосанитарен контрол. Така клиентът ще знае от къде взима разсад, а няма да взима разсад с неизвестна история. Въпреки милионите, които се дават за растителна защита, фермерите не могат да се преборят с болестите. Вместо това трябва да се търси нещо с добавена стойност, е мнението на агронома.

Лилия Александрова

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама