За нас акцент вече са проверките на храните в търговската мрежа
Д-р Йордан Войнов, изп. директор на Българска агенция по безопасност на храните
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, юли 2012 г.
– Д-р Войнов, каква е равносметката една година след създаването на БАБХ?
– Една изключително тежка година. Наред с редовите задачи имаше и чисто организационни неща, по отношение настаняването на служителите, преместване, обединяване, въпреки че дори и за мен като човек, който никога не е излизал от системата, се натъкнах на изненадващи неща по отношение на заложените параметри в плановете и длъжностните характеристики на различните контролни институции. Открихме вакумни полета, които са били чудесна среда за сивия бизнес. За мен беше изненадващо, че има такива пропуски. Например по регистри се водеха над 100 хил. търговски обекта. Сега в момента са около 50 хил. обекта. Другите 50 хиляди са някъде, виртуални, всъщност не е имало реален бизнес. Това е немарливост и пропуски от страна на контролните органи. Включително и на кухните, изискванията за персонала, който работи там, за да има необходимата квалификация, по отношение на здравните книжки, по отношение на оборудването в кухните, самото разположение и изпълнение. Доста пропуски, които де факто рефлектират върху реалния потребител.
– Ясно ли е вече кои са истински и кои виртуални?
– Ние започнахме една пререгистрация на обектите, точно поради тази причина, за да видим кои са реални, кои са нереални, кои са виртуални. Тя във финансов аспект беше почти символична, 6 лв за пререгистрация, но въпреки това някои бизнесмени го приеха като тежка бюрократична стъпка. Но това е важно, защото ако няма реален регистър, не може да се упражнява ефективен контрол, след като не се знае какво работи, какво е регистрирано, няма как да се контролира. Срещнахме изключително много трудности, още повече, че всичко това съвпадна с тежка финансова криза и търговците предвид това, че залежават стоки сменят етикети, срок на годност и т.н. Срещнахме трудности и по отношение на млечните продукти и влагането на растителни мазнини, както и с месните продукти. Но в крайна сметка трябва да бъдем безкомпромисни, ако искаме да поставим наистина основите и оттук нататък да надграждаме и да вкараме хранителната индустрия в правилния път.
– Вие имате съществена роля за създаването на БАБХ в този вид.
– Имаше много варианти за разпокъсване на агенцията, имаше идея от предишното правителство да се направи „шапка” от ненужна администрация със заповед на тогавашния премиер Станишев, понеже търпяхме много упреци от Европа, че България няма единен орган по отношение на контрола. Тогава, спомням си, когато беше последната среща в Министерството на здравеопазването за реализацията на това „нещо”, като член на работната група ме извикаха да подпиша протокола, че съм съгласен да се случи по този начин. Аз обаче отидох и предизвиках грандиозен скандал. Казах, че не съм съгласен да покажем на Европа, че сме направили нещо, а то да е предварително обречено. Тогава това нещо не се случи. След като се смени правителството, реално имаше политическата воля да се направи агенцията. За да се осъществи контрол от полето до потребителя, нямаше как цялата структура на НВМС да не се влее в агенцията. Например здравеопазването на животните, да не е към агенцията по безопасност на храните. До, но ако животните са болни, няма как да има здрава и качествена храна. Радвам се, че се запази структурата, за да може реално да заработи в движение. Знаете, че всички предричаха, че всичко ще замре и ще пропадне като се обединят институциите, но това не се случи. Нямаше нито едно съществено хранително натравяне!
– По отношение на контрола, малко преди присъединяването към ЕС, преработвателният бизнес много ви обвиняваше, а и продължава да ви обвинява в свръхконтрол. Те твърдяха, че тогава още НВМС набляга повече на контрола върху производството, отколкото върху пазара.
– При присъединяването ни към ЕС, изискванията бяха изключително високи по отношение на нашите предприятия. За сметка на това сега, смея да твърдя, че нашите предприятия в момента са едни от най-добрите в Европа, като оборудване, изпълнение и хигиена. Защото започнаха от нулата и ги направиха чисто нови и според всички изисквания. Тогава имаше много тежки мисии на европейски експерти в България, които буквално се катереха по стъбли, за да проверяват за прах по таваните, изискванията бяха убийствени. Спомням си случай от времето, когато бях регионален директор в София-област. Пристигна поредната мисия да огледа нашите предприятия и тогава на колегата от Германия му заявих, че нашите предприятия са по-добри и чисти от тези, които съм видял в Германия. Тогава той ми отвърна, че в случая има две подробности. Първата е, че в момента проверяват България, а не Германия и че Германия е страна-членка на ЕС, а България кандидатства. Тогава наистина, нашите инспектори трябваше да са много строги, да изискват много, за да може ние да влезнем в ЕС. И когато това стана през 2007 година за голям процент от нашите предприятия, около 690 броя бяха поставени в негативен, черен списък. Бяха дали две години дерогация до 2009 г, за да може да изпълнят всички изисквания, да отпаднат от списъка и да могат да търгуват свободно в ЕС. От тези 690 предприятия над 90% извадихме от списъка именно заради този контрол. Сега вече нещата са други и в момента повече от нашите проверки са насочени в търговската мрежа.
– Много голям процент от храните има в сивата икономика. По какъв начин те могат да бъдат контролирани, защото вие проверявате това, което е на списък.
– Отмина времето на гаражните манифактури, които бълваха продукти и продажбата на месо и хранителни продукти буквално от тротоара. Не казвам, че напълно е изчезнало, може на някои места да се намерят, но вече това е екзотика, рядкост. Сега повечето злоупотреби, които се вършат, включително и за сивата икономика, е директно да се вкарва стока в търговската мрежа с фалшив етикет, с фалшиви документи. Имахме такива случаи около Гергьовден, търговци от сивата икономика бяха хванати с агнета в Добрич и дреболии в Бургас, те бяха фалшифицирали етикет на водеща наша фирма и чрез този етикет и чрез подправени документи се опитваха да ги вкарат в търговската мрежа под друго друго наименование.
– Разбра ли се от къде се е появило това месо?
– Хванахме и клане в междублоково пространство, в някакви складове и т.н. Въобще не е проверявано това месо и е опасно. Знае се, че Гергьовден е жътвата по отношение на агнетата. Имахме и подадена информация и от самата фирма, която бяха фалшифицирали. Бяха хванати преди около месец 20 тона испанско агнешко месо, което беше с фалшифицирани български печати за износ за Русия и го унищожихме. Защото испанците нямат право да изнасят за Русия. С полицията съвместно хванахме 1200 агнета, които бяха предназначени за износ от Румъния за Турция, въпреки че няма право. България беше затворена от Турция затова, че правеше такива злоупотреби. Разговарях със заместник министъра на земеделието им и той каза, че искат България да даде гаранция, че няма да вкарва контрабанда агнета за Турция. Поехме този ангажимент.
– Казвате, че вече няма предприятия, които произвеждат в сивата икономика, но все още ги има тавите по търговските вериги със сирена, които въобще не е ясно откъде са и от кого са.
– Търговците са длъжни да покажат проследяемост по всяко време. Като се покаже буцата сирене трябва да има обозначение, че тази буца сирене е от Карабунар. Има търговски документ, който комуникира и се хваща. Ако се случи нещо, веднага да се стигне до първоизточника на проблема. Навремето преди четири години когато имаше проблем с ирландското месо с диоксин, ние първи от всички стани-членки го бяхме иззели и знаехме откъде е влезнало по тази система за проследяемост.
– Съпротивата от страна на голяма част от бизнеса за качеството на храните изненадва ли ви?
– Не очаквах, че ще има съпротива, когато се говори за качество. Не ме разочарова, защото когато повече от 20 години нещата са оставени на самотек, не е правено нищо в това направление, няма как за месец, два, за година хората да свикнат със стандартите, да си върнат вкуса от онова време, което ние по-възрастните знаем. Моите дъщери предпочитат да консумират подсладени кремчета и бургери. За тях това е вкусно, защото не знаят онзи истинския вкус и това нещо, за да се наложи ще са необходими четири-пет години. Няма как за един-два месеца ние да наложим един стандарт, колкото и да ни се иска. Качеството трябва да го рекламираме, да залагаме на българското. Бях силно впечатлен във Франция, че там има прието неписано правило, според което френските ресторанти трябва пазаруват в радиус от 80 км. от ресторанта. По този начин се поощрява местното производство. Там в типичен френски ресторант не може да се готви с китайски лук, не може да се предлага салата през зимата с купени от Йордания домати и краставици. Предлагат се само сезонно произведените във Франция.
– На преден план излиза проблемът със суровината
– Ако тръгнем в тази посока, включително и нашите ресторанти като френските си колеги да поощряват местното производство, мисля, че това е формулата на успеха. Посещавайки Саудитска Арабия с министър Найденов, останах изумен, че в средата на пустинята е направена най-голямата ферма в света, която е в книгата на Гинес за 40 хил. млечни крави, където няма нито вода, нито фураж. За да съществуват трябва да внасят. На площ от 29 кв. км. е разположена тази ферма. Не повярвах на очите си. При условие, че в България има такива прекрасни условия и когато дойдоха катарците и казаха, че са им необходими 5 млн. агнета от нас понеже харесват българските агнета вкусово, а ние нямаше как да предложим такова количество. Новозеландските и австралийските трябва да пристигат замразени, докато българските могат да пристигат охладени, защото Катар е на четири часа път и вкусовите качества са несравними. Ето, а ние от това не можем да се възползваме и да наложим българското, защото нямаме животните.
– Каква е прогнозата ви по отношение на производството на суровини, мляко и месо в България? Има преходен период, но много хора се отказват да гледат животни. Казват, че им е много тежко, няма достатъчно субсидии, че има натиск върху тях.
– Не знам каква е причината да се откажат. Има и друг момент със субсидиите, които се дават, не се използват по предназначение. Искахме допълнително дерогация по отношение на качество на млякото, и тя ще изтече и ще закъсаме със суровината на млякото. И затова според мен е удобен момента да се заложи на животновъдство, тъй като това ще бъде печеливш сектор, защото храната все ще бъде недостатъчна. Включително и богати страни инвестират в животновъдство и земеделие.
– Все повече мнения се появяват, че Наредбата за директните продажби е твърде рестриктивна и неизпълнима от дребните собственици. Има ли някакви шансове тя да бъде променена, така че те да могат да се възползват от нея?
– Мисля че винаги може да се седне и да се говори и да се обмислят варианти, въпреки че тази наредба претърпя промени от първоначалния, по-либерален вариант. Знаете че наредбите се нотифицират от ЕК. Като страна-членка не може всеки да си пазволи каквото иска да прави. Разбирам едно от исканията на фермерите да могат да продават от фермата за цялата страна. Това няма как да стане, защото ограничението е на територията на областта. Той физически няма да има възможността да продава директно млякото в цялата страна. Как ще стане това? Като е разписано и ако фермерът от Видин го закара в София да го предлага със семейната кола, то млякото ще вкисне. Ако е сирене, какво количество ще произведе та да може да тръгне да го продава от Видин в София. На Запад фермерите, които продават директно, го продават директно от фермата. Отива някой и си купува.
– В България са твърде тежки изискванията. В Италия, където е развит този начин на продажба и в Южна Франция са много по-облекчени условията.
– Добре, след като има искане от бранша съм съгласен да разговаряме и да намерим консенсус. Трябва да има контрол, защото ако се случи нещо, да може след това да се реагира. Но ще кажа, че въпреки всичко и 40 дена да е узряло сиренето, трабва да има съхранение, специализиран транспорт за превозване, трябва си сериозна инвестиция за тази работа. А това, което фермерите, могат да продават като мляко е в рамките на квотата за директни продажби, а за останалата определена част от млякото има сключен договор със съответната мандра, която го изкупува.
– Какви са очакванията за преходния период по отношение на животновъдството?
– Силно се надявам, че ще намерим начин да постигнем качество на млякото през преходния период. Разработваме програма и агенцията се включи активно в тази посока за да може да провеждаме обучения на фермерите по отношение добива на млякото. Масовите животновъдни обекти с по две-три крави, нямат елементарни хигиенни навици, за да е качествено млякото. Използва се практиката от вечерта издоеното мляко да престоява в коридора на 12-15 и повече градуса и с издоената порция от сутринта се смесват и се носи на млекосъбирателния пункт и вече млякото е развило много микроорганизми. Друг е въпросът по отношение на хигиената на вимето, дезинфекция, подсушаване, това трябва да се знае.
– Кога започват тези обучения
– Правим план съвместно с дирекция „Животновъдство” в МЗХ, така че да се случи в най-скоро време. Трябва да се намери финансиране. Има възможност по „Техническа помощ” да се обезпечи това. Трябва да се намесят активно и самите асоциации на млекопреработвателите, тъй като техните доставчици на мляко трабва да постигнат качествено мляко. Например в Родопите, ако някой има 20 доставчика, може да ги обзаведе със специални съдове-гюмчета, както в Австрия и в тях да се издоява млякото, да се оставя пред вратата, да направи схема да се събира с кола до два часа след издояването, за да може да няма развитие на микроорганизми и бързо да го преработи. Това може да се организира два пъти дневно – сутрин и вечер и да се изкупува това мляко. И преработвателите имат ефект от това да получават качествено мляко и да направят от тяхна страна такава организация.
– Контролирате ли купуването на растителни мазнини, които се влагат в сиренето, млякото?
– Да, контролираме. Използването на растителни мазнини се е увеличило драстично. Една от причините да искаме наредба за млечните продукти са фактите, според които за миналата година са произведени 40 млн. кг. млечни продукти с растителни мазнини. Това относително е повече от 1/3 от продуктите. Предприятията, които са декларирали, че работят и с млечни, и с растителни са 70. Има 17 склада, които търгуват с такива растителни мазнини. Идват от Сингапур, Индонезия, идват включително и от страни-членки – от Германия например, свободна е търговията.
– Допълват с растителни мазнини обезмасленото концентрирано мляко, което внасят от Германия, така ли?
– Да, вместо млечна мазнина се влага растителна мазнина, която е много по-евтина и се прави нискобюджетен продукт, който се предлага на промоция – 100 гр. за 9 стотинки, имаше и такива неща. И затова искахме да изчистим нещата от тази гледна точка, за да може като направим тази наредба да е ясно кой пререботва мляко и кой работи с растителни мазнини. Да пише на етикета и да е ясно, кой какво купува.
– Появи се информация, че гръцка фирма прави обучителни семинари за това как може да се направят изкуствени млечни белтъчини. Възможно ли е?
– Не би ме учудило това нещо, някои от това да изкарват пари, нашите технолози да ги правят алхимици.
– Това не е ли опасно за здравето?
– Винаги сме казвали, че е опасно за здравето и затова предприемаме мерки. Даже сега сме сменили тактиката по отношение вземането на проби за растителни мазнини. Взимат се изцяло от търговската мрежа. Вече имаме една затворена мандра след второ нарушение. Наредбата не е влязла в сила, но има моя заповед до влизането на наредбата. Продуктите, в които се влага палмово масло не може да се наричат млечни. Затваряме ги, но има и глоба 10 хил. лв. за второ нарушение и отнемане на лиценза за работа.
– Такива критерии подобни като за млечните продукти по отношение на месните ще имате ли? Сега преработвателите работят основно с месо от ЕС и внос от трети страни.
– Проблемът е, че България не може да задоволи нуждите в месния сектор. Няма достатъчно животни. Обсъжда се, че това е основната причина. Но се учудвам, че няма инициатива да се гледат животни за месо. Надявам се след визитата на министър председателя на Катар, че те ще предоставят над 200 млн. за инвестиции в отглеждането на животни. В световен мащаб храната ще става много ценна, защото населението се увеличава, няма достатъчно храна, няма достатъчно животни.
– Очаква ни генерална реформа в сектора на ветеринарите, как ще коменвтирате?
– Досега моделът беше изключително сбъркан по отношение на това, че в България все още се практикува начина на работа от времето на социализма, като страната е разпределена на 1100 участъка, на които към момента се назначават лекари, които се назначават от колегите от Българския ветеринарен съюз. Така е разписано в един закон от 2008 г., който е абсолютно неиздържан – задължително членство в съюза и разпределение съответно на участъците в страната. Едно закрепостяване към лекаря, който е на участъка. А дали иска фермера или не, това е. В новия закон се дава пълна свобода фермерите да избират лекар, който да ги обслужва. Няма да има ограничение дали е от района. Къде е проблемът да има подвижна клиника и добър специалист, който работи с назначени екипи и повече лекари. Ще има конкуренция, което е нормално и даваме правото на фермера да избира кой да го обслужва и те ще заплащат на лекарите, които ги обслужват чрез помощ от ДФ „Земеделие”. Сега се счита, че има скрита държавна помощ към фермерите, заобикаляйки през агенцията по храните.
– Да обясните за задължителното членство в Български ветеринарен съюз. Оказва се, че лекарите, които са на държавна служба не могат да членуват в него. Защо?
– Така е разписано в закона. Бях учуден, когато прочетох, че държавните лекари, които имат отношение към контрола не могат да членуват в една организация. Този съюз би трябвало да обединява всички и да защитава интересите на всички. Не може да защитава само частнопрактикуващи и научни работници, но не и държавните лекари. Една от идеите, която не се прие е да се направи една федерация, в която да има колективно членство – Съюз на държавните, на частните, на научните работници.
– Изпълнява ли се програмата максимум, която сте си поставили?
– Ние всеки ден работим на максимума. Достатъчно сме, въпросът е в начина на организация. Наистина се вижда, че в региони, където директорите са добри мениджъри, така ги организират, че нещата се получават и обратно, където куца мениджърския дух на директора, постоянно се оплаква, че не стигат пари, хора. Въпрос на организация и да се действа в правилна посока.
– Според Симеон Присадашки 90% от храните в сектора на общественото хранене са аналогови…
– Не. Аз разбирам и преработвателите, че доста от продукцията им залежава, тъй като пазарът наистина е свит. Млекопреработвателните предприятия са към 250, което не е никак малко за България. Още повече те трудно намират пазар в Европа, тъй като българските млечни продукти не са с традиции там. Имаме пробив в Русия, Азербайджан. В Турция също, договорихме се да пуснат търговията с млечни продукти след като преминем в групата на страните, чисти от луда крава пред СЗО. Това трябва да се случи до месец-два. През определени години, след като се направи определен набор от изследвания, съответната държава се покачва в стълбичката. Разговарял съм с генералния директор на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) Бернар Вала. България до месец-два ще бъде качена в този позитивен списък. И ще бъде разрешен износът на млечни продукти и говеждо и телешко месо за Турция, като страна свободна от луда крава. Те ще купуват и живи агнета. Имаме принципна договорка за търговия. Всеки, който иска да търгува с Турция, получава от тяхното министерство определена квота, трябва да има регистрирано депо, където се събират тези животни и да отговаря на изискванията. Процедурата приключи преди повече от месец, а вече има направени и първите износи на български агнета.
