Нищо по бъдещата Общата селскостопанска политика все още не е ясно. Водят се разговори, стигнало се е до определено ниво на дискусиите, но тъй като се очаква да бъде сформиран новият Европейски парламент, всичко ще се реши след изборите. Това сподели Галина Пейчева-Митева, зам. председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи в България по време на семинар на организацията. Тя представи постигнатите до момента общи положения, които обаче търпят промени. Основните неща, засягащи българските фермери и собственици на земеделски земи са свързани с три важни въпроса – таваните на плащанията, вътрешното и външното изравняване на тези плащания.
Изравняването на плащанията отново се отлага
При таваните засега се коментира сумата от 100 хиляди евро, от които е възможно да се приспаднат 50% от стойността на заплатите, свързани със земеделие, включително данъци и осигуровки. „Ние продължаваме като асоциация да смятаме, че таваните трябва да се определят на национално ниво, тъй като държавите-членки имат много различна структура и размер на стопанствата. Различно е и средното заплащане в агросектора“, каза младата фермерка. През седмицата тя участва Брюксел в голяма форум за бъдещето на земеделието, където в своето изказване пред аудитория от над 2 000 участника е заявила ясно, че не трябва да се мерят с един аршин всички страни-членки. Още повече, че когато се поставят на дневен ред други теми като изравняването на плащанията между старите и новите страни-членки, например, въпросът остава за решаване едва след 2022 година. Получава се видимо несправедливо третиране на различните държави, срещу което са реагирали всички страни от Източна Европа. В крайна сметка, когато има условия, те трябва да са равни за всички.
Обвързаната подкрепа намалява
Комисията е решила да даде преходен срок за преминаване към новата политика и да даде възможност на страните за адаптация, стана ясно от думите на Пейчева. Засега е решено, че 60% от директните плащания ще бъдат разпределени към директното плащане, като има минимум за устойчиво земеделие и преразпределително плащане, което към момента е 5%. Поне 20% от Първи стълб трябва да бъдат разпределени към нови схеми за климата, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните. Максимум 10% могат да бъдат насочени към обвързано подпомагане(досега бяха 13%), плюс допълнителни 2% за протеинови култури. Поне два процента трябва да бъдат разпределени за млади фермери в рамките на Първия стълб, като допълнителна подкрепа е предвидена и във Втори стълб.
