Войната е позволила на търговците на дребно и производителите на храни да реализират повече печалби
Европейско проучване в 10 страни-членки сред 5000 души показва, че половината потребители смятат, че войната в Украйна е повишила цените на храните в Европа, докато мнозина посочват неравномерното разпръскване на тези разходи и печалбите от войната.
Увеличаването на цените на храните и недостигът тревожат повечето европейски потребители, разкрива ново проучване, докато почти половината от анкетираните смятат, че тези разходи са несправедливо разпределени в целия континент.
В навечерието на зимните празненства потребителите в Европа намаляват разходите за храна, за да се справят с недостига и растящите цени, сочат още данните, цитирани от EUROACTIV.
„Почти половината анкетирани смятат, че тези разходи са несправедливо разпределени, като 48% от тях вярват, че войната е позволила на търговците на дребно и производителите на храни да реализират повече печалби“, се казва в изявление на изследователите.
Изследването е проведено от консорциум от университети в Европа и ръководено от университета в Орхус с подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии (EIT Food).
По-рано тази година Oxfam International съобщи, че състоянието на хранително-енергийните милиардери се е увеличило с повече от 400 милиарда евро – или 453 милиарда долара – от 2020 г. насам, което се равнява на 1 милиард долара печалба на всеки два дни.
Международни организации предупреждават, че растящите цени на храните могат да подхранят социални вълнения и крайна бедност.
По-малко месо, полуфабрикати и алкохол
Продуктите, при които купувачите смятат, че цените са се повишили най-много, са животински продукти, като червено месо (55%), риба (52%) и млечни продукти (51%).
Според проучването това е довело до почти четирима от 10 потребители (37%), които купуват по-малко червено месо, докато една трета купуват по-малко риба и птиче месо (33%).
Други „поведения за спестяване на разходи“, наблюдавани от изследователите, са преминаването към по-евтини марки и магазини, за да могат потребителите да продължат да пълнят пазарската кошница.
Въпреки това, според проучването, някои потребители избират напълно да намалят някои продукти от своите хранителни стоки. Това са предимно полуфабрикати (12%) – например готови ястия – и алкохолни напитки (10%).
Нарастващата бедност или „по-обмислените“ избори
През 2021 г. 7,3% от общото население на ЕС не е можело да си позволи храна с месо, риба или вегетариански еквивалент всеки втори ден, според Safe Food Advocacy Europe.
По подобен начин изследването, ръководено от европейски университети, установи, че нарастващите цени на храните са тласнали потребителите да правят „по-съзнателен“ избор при покупка.
С други думи, над половината от анкетираните казват, че проверяват цените повече, отколкото преди пандемията, докато четирима от десет твърдят, че правят по-малко непланирани покупки. Това представлява увеличение съответно с 35% и 26% от 2020 г.
Клаус Грюнерт, професор в университета в Орхус, се надява, че въпреки кризата в Украйна и глобалната икономическа криза представляват уникални и значителни заплахи за европейската хранителна система, това ново изследване ще даде възможност на вземащите решения да изготвят информирани и навременни политики.
За него тези политики трябва да се справят адекватно с нарастващите притеснения на потребителите по отношение на спираловидните разходи за храна.
Проектът е последващо проучване на изследване, проведено през 2020 г., което установи, че мерките за блокиране на COVID-19 може да са причинили трайни промени в поведението във връзка с консумацията на храна.
„Нека не забравяме, че за по-малко заможните домакинства простото адаптиране на поведението им при закупуване на храна няма да свърши работа“, обясни Камий Перин, старши служител по хранителната политика в Европейската организация на потребителите (BEUC).
Според нея тези домакинства трябва да бъдат подкрепени с адекватни социални политики през цялата криза на разходите за живот.
„Супермаркетите също играят роля, като например гарантират, че бюджетните диапазони са налични там, където потребителите имат най-голяма нужда от тях“, продължи тя.
Етикетите също играят решаваща роля в поведението на потребителите, тъй като изследването установи, че почти четирима от 10 купувачи ги използват по-често, за да сравняват продукти.
Като цяло тенденцията в Европа показва, че повечето хора са адаптирали навиците си за пазаруване, като обръщат повече внимание на цените на храните или правят по-„внимателни избори“, като проверяват етикетите или търсят „иновации в храните“.
