Изследвани са и 90 генотипа твърда пшеница, както и овощни видове
Над 120 български и чуждестранни сортове обикновена зимна пшеница са оценени в условия на промени в агроклиматичните условия в две различни локации – Генерал Тошево, Северна България и Садово, Южна България, стана ясно от проф. д-р Елена Тодоровска – главен научен секретар на Селскостопанска академия в рамките на годишната работна среща по Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ) към Министерството на образованието и науката.
По време на изследването са проучени и 90 генотипа твърда пшеница в района на Чирпан и са идентифицирани сортове обикновена и твърда пшеница с високи и стабилни добиви, добри качествени показатели, с висок адаптивен потенциал и устойчивост на болести, подходящи за райониране в Северна и Южна България. Данните са от значение за изграждане на подходяща сортова структура при производството на пшеница в рискова климатична среда, в различни агроклиматични райони на страната и ще бъдат предложени на заинтересованите страни – министерства, администрации, фермери и преработватели.
Проф. Тодоровска съобщи още, че е получена информация за голям брой експеримeнтални царевични хибриди от различни групи на зрелост (FAO 200-400; FAО 400-500 FAO, FAO 500-600 и над 600) и е установена екологичната стабилност и пластичност на изследваните експериментални царевични хибриди, част от които са представени в ИАСАС за изпитване и признаване, и последващо агроекологично райониране в страната. Проучена е реакцията на 12 нови сорта сливи и 22 сортоподложкови комбинации при черешата към стресови абиотични фактори, като зимоустойчивост; устойчивост на късни пролетни мразове и сухоустойчивост на основата на полски и лабораторни изследвания – изготвени са препоръки към овощари и МЗм за по-правилното им райониране във връзка с променящите се климатични условия.
