Добивите са между 1 и 2 тона от декар, цената – от 0,80 до 1,20 лв. за кило
„Българската кайсия се изкупува от преработвателните предприятия в страната и от амбулантни търговци от Румъния, които идват с бусовете и всеки ден да зареждат и продават на борсите в Букурещ, Плоещ, Брашов“, каза специално за „Агрозона“ Павел Спасов от Съюза на Дунавските овощари, който е и един от производителите на ароматния плод. „За съжаление, на нашите търговци им е по-близо Гърция и българската сладка кайсия се продава на румънците, а българите ядат турската и гръцката от борсата в София“, допълни той. В момента кайсиевата кампания в региона е към своя край, прибират се късните сортове. Цените, на които се изкупува продукцията, е от 0,80 лв до 1,20 лв за килограм в зависимост от качеството. Добивите от културата се изчисляват на 1-2 тона от декар според местоположението, сорта и условията на отглеждане.
Щетите от пролетта
В рамките на Съюза на Дунавските овощари има около 5000 дка с кайсиеви градини. През пролетта на тази година имаше много измръзвания на кайсиите, особено в региона Тутракан-посока Силистра и Силистра-Добрич, съобщи Спасов. В този регион бяха регистрирани и най-големите измръзвания, допълни той. Градушките пък нанасят големи щети в общините Главиница, Ситово, Тутракан. Всички стопани обаче са били посъветвани да застраховат насажденията си, тъй като само по този начин могат да се предпазят от лошите климатични явления в региона. Както е известно, в граничните райони на страната не са разположени ракетни площадки за разбиване на градоносните облаци и стопаните там могат да разчитат на обещания самолетен способ, но чак след приемането на Закон за градушките.
През тази година стопаните обаче се радват на по-добри добиви от миналата година, споделя Павел Спасов. „Където са измръзнали, плодовете са останали по-малко, но за сметка на това са по-качествени и могат да се котират на пазара. Където има много и където са се запазили, кайсиите са по-некачествени и са по-дребни, и те съответно са за преработвателните предприятия.“, казва производителят.
Трудностите
Сред актуалните проблеми пред овощарите е работната ръка. Трудно се намират хора за прибирането на плодовете, тъй като кайсиите зреят едновременно и е нужен голям екип за брането. Налага се да идват бригади от Сливенско в паузата между черешите и прасковите.
Друг проблем за наличието на българската кайсия на родната трапеза е и факта, че предимно индустриални сортове пълнят градините у нас. Стопаните предпочитат да си гарантират изкупуване от преработвателните предприятия и често загърбват сортовете за свежия пазар. Налага се всеки производител да въвежда на свой риск нови сортове за пазара, които обаче изискват поне 5-годишно изпитване във връзка с условията, при които фиданките трябва да живеят. „Много производители при тези експерименти обаче не получават добри резултати, а напротив – лоши“, казва Павел Спасов и допълва: „На базата на проба-грешка въвеждаме нови сортове, които са изпитани в Европа и ние ги вкарваме, но при трайните насаждения процесът е по-дълъг и тепърва ще излизаме с тези сортове на пресния пазар“. Въпреки трудностите обаче перспектива в отглеждането на кайсии има, категоричен е дунавския овощар.
