Според Тодор Джиков Стратегическият план не задава ясни цели пред сектора и не разписва точните количествени индикатори
„Този Стратегически план по абсолютно нищо фундаментално не се различава от предходния, единствено с изключение на това, че вкараха малко повече интервенции. В него няма поставени реални цели и количествени индикатори, които да следят стигаме ли тези цели. Това е е на практика едно голямо нищо“, коментира за A zona Тодор Джиков, председател на Национална асоциация на картофопроизводителите (НАК). Според него екипът, който е писал този Стратегически план, е почти същият, който е подготвял и предходния програмен период. „Този план за мен е правен да мине, за да се усвоят едни пари. Без да има проблеми. Този план не е направен да постигне някаква цел. Тези пари трябва да се раздадат така, че
да можем да направим едно балансирано земеделско производство.
Ние направихме доста през изтеклите два периода за укрепване на сектор „Зърнопроизводство“. Това означава, че има начин и другите сектори да се възстановят. Трябваше да се огледа добре, да се направят едни сериозни анализи, да се подходи така, че огромният ресурс от над 16 млрд. лв за тези пет години да се насочи така, че да бъдат ефективно разпределени, а не изхарчени и 2027 г отново да вкарваме над 50% от плодовете и зеленчуците в България, млечните и месните произведения“, допълни още Тодор Джиков. Според него е трябвало да се работи в полза възстановяване на дребните и средните производители и в сектор „Плодове и зеленчуци“, и в сектор „Тревопасно животновъдство“ така, че да се направят едни устойчиви сектори, едни сериозни стопанства, които да могат да се самоиздържат. „Страхувам се, че по начина, по който ще протекат тези пет години, след изхарчването на тези 16 млрд. лева 2027 г ние отново ще имаме неефективни животновъдни стопанства, които ще стоят и ще се молят на поредния финансов министър да им изхрани животните. Страхувам се, че сектор „Плодове“ няма да може да се стабилизира, да стигне до така мечтаното коопериране на земеделски производители, които да направят едни сериозни големи логистични бази за съхранение на продукцията, за преопаковане, опаковане, логистиране, търговски сделки. Страхувам се, че 2027 г ще бъде годината, в която ние ще се събудим,
изхарчили 16 млрд. лв и останали без зеленчукопроизводство.
По начина, по който продължаваме, начинът, по който е разписан и бюджетиран Стратегическия план, за мен означава, че 2027 г в България ще има много малко на брой дребни зеленчукови стопанства, които ще произвеждат бутикови зеленчуци“, коментира председателят на НАК.
Според него голям проблем за страната ни е и изключването на картофите от обвързаното подпомагане. „Картофопроизводството в България е изключително интересно ситуирано. То е една изключителна необходима социално икономическадейност, тъй като 80% от производството на картофи в България е ситуирано в планински и полупланински райони, а там единственият поминък е земеделието. След като извадихме тютюна и дадохме пари да се преориентират, там друго освен картофи и тютюн не става. Ние се съгласихме с ЕС да извадим картофите и в момента няма никаква алтернатива за тези земеделски производтители. Това са новите безработни в градовете“, коментира още Тодор Джиков. Според него не е важен броят на забележките по Стратегическия план, а качеството им.
„ЕК във връщането на плана и писането на забележките подсказа ясно две основни неща: първо, почти нищо не сме направили и не е работено в посока малки и средни земеделски производители с този измислен таван. Те не са защитени от 6000 дка за преразпредилетелно плащане и второ, нямаме количествени индикатори – в доста от мерките написаха, че нямаме количествени индикатори за измерване. Това означава само едно дипломатично казано: Вие нямате цели, за да мерите нещо.“, категоричен бе Тодор Джиков.
