В годината на почвите Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” организира серия от инициативи, които да поставят във фокуса на вниманието почвите като ценен ресурс, без който ние хората не можем да съществуваме. „Избрахме да представим нашите изследвания на почвите в Северозападна България заради огромния потенциал, който този район има за развитие на земеделието и който не се използва. Всеки риск си има решение. Затова решихме да поканим представители на областните управи и служби по земеделие, за да им покажем какви са възможностите на техния район и по какъв начин тези възможности могат да бъдат използвани чрез механизмите на Програмата за развитие на селските райони.”, каза Светла Русева, директор Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията.
„2015 г. бе обявена за международна година на почвите. Те са ресурс, който е незаменим, невъзобновим и безценен.”, каза проф. Русева и допълни, че 5-и декември е обявен за международен ден на почвите, а от 2014 г. тогава е и празникът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията. Това бе повод на учените от научното звено към Селскостопанска академия да подготвят доклади на различни теми, които днес бяха представени по време на кръгла маса на тема „Продуктивни възомжности и екологични рискове на земите в Северозападна България”.
От тях стана ясно, че около половината от земеделските земи в Северозападния регион имат много добри качества и са подходящи за ефективно стопанско и противоерозионно ползване, но пълният природен потенциал на Северозападна България все още не е използван. В момента в района се отглеждат само пшеница, царевица и слънчоглед, а има още много други култури, които биха вирели добре.
Областните служби за съвети в земеделието могат да използват тази информация за потенциала, рисковете и възможностите за използване на почвите така, че да не се нарушава екологичният баланс, обясни проф. Русева. „От нас могат да получат информация за това какъв е ефектът от напояването на различните култури върху различните райони, какви системи за земеделие да използват, въобще даваме рецепти за решаване на отделните проблеми в тези райони.”, каза проф. Светла Русева.
„Земеделските стопани се обръщат към нас, за да изготвим за тях планове за сеитбообращения, защото има изисквания за използването на минерални торове в зависимост от запасеността на почвите с хранителни вещества. Даваме им препоръки за торене, след като направим почвени проби или самите земеделци си правят.”, обясни проф. Русева.
Лилия Александрова
