Проф. Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия: Все повече се увеличава делът на рекултивираните почви

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
13 Минути

Проф. Банов разработи уникална методика за оценка и категоризация на земеделските земи с рекултивирани почви в България

 

  • Проф. Банов, защитихте дисертационен труд на тема: „Методика за бонитировка и категоризация на земеделските земи с рекултивирани почви в България”. Каква е идеята на целия метод?
  • Аз се занимавам с проблемите на рекултивацията на почвите от много години. В последните години се задълбочи проблема, свързан с оценка на плодородието на тези земи. Съгласно изискванията на Наредба 26 всяка една територия, която се рекултивира, след това за да бъде върната в поземления фонд на страната, трябва да се оцени нейното плодородие. Земеделските земите в България се категоризират в 10 категории и в 5 групи, като категориите са в скала от 100 бала от 1 до 10, като най-добрата е първа каегория. Има специално разработена методика, съгласно която се извършва оценка на плодородието на земеделските земи, която е одобрена и тя включва няколко етапа. Първият етап предвижда оценка на потенциалното плодородие на земеделските земи на базата на 7 показаталя: рН, хумус, мощност на хумусния хоризонт, мощност на почвения профил, ниво на подпочвените води, текстурен коефициент и механичен състав. След това тези оценки се коригират с корекционни коефициенти за засоленост, ерозия, каменистост и климатични фактори и накрая се получава т.нар. почвен бонитетен бал, който определя попадането на земеделските земи в една от тези 10 категории. Съгласно изискванията на тази методика по 7 показателя, ако някой от тях е 0, то и цялата оценка е 0, това е логично математически, което обаче, ако го приложим директно за рекултивираните земи, това означава, че те веднага ще получат оценка 0, тъй като винаги някои от тези показатели е такъв, че попада в категорията 0 и този проблем непрекъснато изпъква, когато трябва да се категоризират рекултивираните земи.

През последните години по линия на МОСВ се рекултивираха много от старите сметища. Всяко едно такова сметище се рекултивира за земеделски нужди, обикновено пасища, и когато трябва да бъде оценена неговото плодородие попадаме в този казус, че нямаме методика, която да дава реална оценка на плодородието на тези терени. През годините са правени много опити да се създаде такава авторска методика, но до този момент нямаме нищо, което да е сглобило всички тези усилия в едно и това беше идеята на моята разработка да направя една работеща методика, която да дава възможност в реални граници да се оценява плодородието на нарушените и замърсени земи след тяхната рекултивация, за да може те да бъдат включени в земеделския фонд на страната.

  • На практика как може да се използва тази методика? Могат ли сами земеделските производители да оценят нейните качества?
  • Това беше идеята на цялата разработка да може в нейния последен етап всеки един от ползвателите й сам да извърши тази оценка, като на този етап това не е възможно, защото методиката завършва с един софтуер, който прави оценката, но той все още не е публикуван, официализиран. За да може някой да го ползва, трябва да се обърне към мен за съдействие. В този софтуер, попълвайки отделните графи, с техните данни и показатели, накрая той изчислява и посочва оценката на тази територия, която е рекултивирана. Имам желание да представя тази методика в МЗХГ пред експертна комисия, която оценява такива разработки. След като експертната комисия одобри методиката тя може да се прилага официално и софтуерът да бъде патентован. Надявам се да мине успешно.
  • Какъв е делът на земите с подобни проблеми, които не могат да се оценят или са рекултивирани и не могат да се въведат обратно в поземления фонд?
  • По принцип в момента се прави оценка и категоризация на рекултивираните земи и почви, но доколко е реална, това е друга тема. На практика няма терени, които да са рекултивирани и да не са върнати за ползване с някаква оценка за тяхното плодородие. На нас ни се иска тя да се уеднакви, тоест да бъде обективна, доколкото е възможно. Все повече се увеличава делът на рекултивираните почви. В района на Марица изток до момента има нарушени около 150 000 дка, от тях рекултивирани са около 1/3. Ето един голям площен обхват на земи, които са нарушени, които след това са рекултивирани. Покрай сметищата също се увеличи много площта на рекултивираните земи. Тъй като нарушенията, ако трябва да ги групираме, са няколко вида: от миннодобивна дейност, от преработвателна дейност – хвостохранилищата и освен това имаме такива терени със замърсявания от локални сметища и депа за отпадъци. Това са насоките, в които трябва да се търси приложение на методиката. Тя предвижда критерии, които са приложими за всеки един от тези случаи, независимо какъв е той. Тази методика е съобразена с изискванията на Организацията на ООН по прехрана и земеделие ФАО, за да може да имаме съпоставимост, защото досега методиката, която се ползваше бе приложима само за нашите условия.
  • Ще се налага ли да се прави актуализация на оценката на рекултивираните земи?
  • Това е препоръчително, защото условията, при които се използват тези земи, предполагат промяна в някои от показателите, тези, които не са толкова стабилни. Например, рН, който може да се промени в годините, съдържание на хумус, защото може да се добавят някакви мелиоранти, които да повишат съдържанието на хумус. Може да се извърши дрениране на терена, ако има високи подпочвени води. Тоест когато имаме някакви промени, би било добре да се направи една преоценка. Още повече това не е сложно. Имайки данните за отделните показатели, само се въвеждат в софтуера и той си прави изчисленията. Затова имаме т.нар. актуална оценка, тоест оценка на състоянието на терена в момента и потенциална оценка, тоест ако се приложат някакви мероприятия, които да подобрят отделните показатели, получаваме т.нар. потенциална оценка.Мартин Банов, Agrozona.bg
  • Може ли тази методика да се отрази по някакъв начин на пазара на земеделска земя?
  • Може, защото в момента рекултивираните земи не се оценяват като стойност. Когато се променя предназначението на дадена земеделска земя таксата, която се заплаща към МЗХГ е в пряка зависимост от бонитетната оценка. Тоест колкото по-висока е категорията, толкова по-висока е таксата, която трябва да се заплати за промяна предназначението на земята. Ако същото важи по отношение, а то трябва, на рекултивираните земи, които преминават в обработваемия фонд, тогава за да можем да направим оценката, трябва да имаме някаква бонитетна стойност. Ако приемем, че тази методика работи обективно, тогава тя подпомага и пазара на земеделски земи, защото когато продаваш една земя, отново значение има нейната категория. Колкото е по-плодородна земята, предполага се, че цената й е по-висока.
  • Българските стопани могат ли да се възползват от качествата на земята, която обработват? Използат ли пълноценно ресурсите, които имат?
  • Това зависи от всеки един от земеделските стопани. Като принцип в оценката на земята влизат две групи показатели. Едните са показателите за чисто физико-химичните характеристики на съответната почва и другите са климатичните фактори. Комбинирано това прави агро-екологичната оценка. Агро-екологичната оценка е в основата на това какви култури могат да се отглеждат на съответната територия. България има агро-екологично райониране, направено преди години, което дава възможност на земеделския стопанин да определи в района, в който той отглежда съответните култури, доколко е подходящ или слабо подходящ, или неподходящ. В момента имаме идея и сме в разговори с МЗХГ ССА да направи актуализиране на тази агро-екологична карта на България като райониране, за да може тя да послужи като основа за администрацията в дългосрочна перспектива да стимулира земеделските стопани да отглеждат такива култури, които са подходящи за съответния район.
  • Има ли в момента промяна в районите, където се отглеждаха досега традиционни култури?
  • Няма някакви категорични промени, те по-скоро ще бъдат не много драстични в контекста на климатичните промени, защото се наблюдава едно изменение, особено по отношение повишаване на температурите и засушавания. Те могат да са сезонни явления, може да не са оттук нататък за дълги години, но все пак това дава отражение и е хубаво да се има предвид. Подозирам, че тръгвайки да правим актуализацията на картата, ние ще трябва да ползваме дългогодишни данни от НИМХ, може би тези райони малко ще се изменят, но ще се изменят площно, не толкова като местоположение. Хубавото и което ние искаме да направим, е да бъде за всички 27 култури, които влизат в бонитетната оценка на земята, да направим отделна карта за всяка една култура. Ако може след това те да се направят 1:400 000 мащаб, ако може да се мине на по-едър мащаб, тогава ще е още по-полезно на земеделските стопани.
  • Във връзка със сортове и културите, накъде върви науката сега? Какво се търси от стопаните?
  • Тук има едно противоречие за мен. Стопаните казват, че има получен определен добив от дадена култура, но добивът е фукция на това, което влагаш и какво получаваш. И когато тези двете криви се пресекат, това е оптималната точка на вложено и получено. В това отношение е важно да се посочи, че българските сортове, като създадени на територията на страната, имат по-добра устойчивост и на болести, и на неприятели, които са харктерни за този регион. Съответно вложенията, които се правят за 1 кг, са по-малки, отколкото се правят за другите сортове – интродуцираните. Нашите селекционери насочват усилията си към създаване на сортове, които са устойчиви на болести, неприятели, което води до съответно по-устойчив добив, защото ти може да нямаш висок добив, но ако отглеждаш този сорт, всяка година си сигурен, че ще получаваш добив, който е близък до максималния за този сорт. Тоест устойчивото земеделие означава, че ти отглеждайки пшеница, може да гарантираш, че всяка година ще получаваш 500 кг от дка средно. Това е устойчивост, а не тази година да получш 800, а догодина – 400 кг. Тогава и държавата може да си планира и зърнения баланс, и какво ще се изнесе, какво ще остане тук.
  • Накъде са насочени усилията на ССА през последните месеци, какви са новите проекти, в които участвате?
  • За съжаление по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост вече е късно да се разработи проект, който Академията да инициира, но сме предложили на МЗХГ проект за възстановяване на сортопроизводството и сортоподдържането на български сортове. В последните години тази дейност изостана, не се обръща внимание на българските сортове. Оттам и селекционната дейност не е толкова актуална в отделните институти и ние се опитваме да възстановим интереса към това сортопроизводство и сортоподдържане и донякъде, ако е възможно, да се даде квота на българските сортове при тяхното отглеждане на територията на България. Миналата година във връзка със засушаването Академията изготви доклад по искане на МЗХГ и там ясно се видя, че от българските сортове в тези условия има много добри добиви. Като пример можем да посочим ечемика, който в района на Карнобат даде два пъти по-високи добиви при българските сортове, за разлика от вносните, интродуцираните сортове.

 

 

 

ЕТИКЕТИ:
Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА