През следващите дни най-важно е температурите да не паднат рязко, за да не измръзнат житните посеви
В момента някои зърнопроизводители се притесняват за кафявата ръжда, както и брашнестата мана, които са се появили по посевите. За коментар по проблема потърсихме проф. Иван Киряков, селекционер от Добруджанския земеделски институт, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“. “Моето становище е, че нищо не трябва да се прави в момента, тъй като предстоят по-ниски температури и нападнатите листа ще загинат, категоричен е проф. Киряков. Това ще е един излишен разход, който няма да спре заболяването. В този период, колкото и да се натрупват брашнеста мана, ръжда, а вероятно и септориоза – няма да се отрази особено пагубно”, категоричен е той.
“Общото становище на колегите, които се занимават с болести по пшеницата е, че ако се правят такива пръскания, това трябва да се извършат от всички земеделски стопани и повсеместно. Това време доста хора се канят да започнат да пръскат, но само ще направят един излишен разход”, предупреждава специалистът.
Допреди 10 години нямахме проблем със септориозата, известна още като ранен листен пригор, сподели още проф. Киряков. Ситуацията обаче се е променила през последните години, защото има промяна в климатичните условия, а освен това в страната е карана генетична плазма, която е по-чувствителна към тези заболявания и така сме успели да си ги разпространим. Като цяло обаче при житните култури нови неприятели и заболявания няма, въпреки осезаемите промени в климата.
Топлата зима предопределя една интересна земеделска година. За по-късните посеви не е чак толкова лошо, защото ще успеят още малко да братят, сега са в различни фази – някой са завършили братенето, други са в началото на тази фаза. Зависи кога е направена сеитбата, но не трябва да забравяме, че беше много сушаво, трудно поникнаха, особено в Южна България. В Добруджа земеделците също са срещнали този проблем. Не са на добре обаче високите температури, които се наблюдават, смята експертът. Според него по-големият проблем е да не паднат много рязко очакваните зимни температури. “Внезапното застудяване ще се отрази доста зле на посевите. При сегашните 8-9 градуса среднодневни температури, ако паднат до -8, – 10 градуса ще се създадат условия за замръзвания на посевите. Засега някой производители се оплакват, че няма достатъчно влага, но в момента пшеницата не изисква много влага. Пикът на нуждата от влага е в края на март, началото на април, когато започне активната вегетация” предупреждава проф. Иван Киряков.
