Проф. Христо Даскалов, изпълнителен директор на БАБХ: Излизаме от Министерството на земеделието само с контролната дейност

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
12 Минути

До няколко седмици ще имаме паралелно изследване за броя на виртуалните животни

  • Проф. Даскалов, с преминаването на БАБХ към МС какви са очакванията за промяна на контрола на безопасността на храните и здравето на животните?
  • Промяната, която сега осъществяваме, трябваше да се случи преди 12 години, когато изначално започна процесът на събиране на трите контрола – на ветеринарномедицинския контрол, на фитосанитарния и хигиенния контрол. Тогава това не се случи и във времето се показаха доста недостатъци. Натрупа се критична маса от хора, в които се числя и аз, които решихме да продължим тази стратегия, за да може действително БАБХ да бъде по-полезна на държавата, не само в тесните рамки на Министерство на земеделието. Може би само 40% от работата на БАБХ е свързана с Министерство на земеделието, но след това ние отиваме в хранително-вкусовата промишленост, в търговията, обектите за обществено хранене. Логично е ние да сме към МС и да си вършим контролната работа. През всички тези години на нас постепенно ни бяха вменени допълнителни задължения, които не корелират по никакъв начин с ветеринарната медицина, с хуманната медицина или с колегите от растителната защита. Мога да дам като пример ВетИС системата, тя ни беше вменена. Безспорно, ние трябва да работим с тази информация, но не и да поддържаме. Тя ни създава безкрайно много безпокойства. Хубаво е, че Министерството на електронното управление е съгласно да я поеме, а ние да се превърнем в ползватели и партньори на това министерство.
  • Това означава ли, че ВетИс ще излезе от БАБХ?
  • Да, надяваме се през следващата година да имаме изградена платформа в облака, който ще създаде това министерство.
  • Виртуалните животни, за които често се говори, са част от тази система. Как държавата няма да допусне те да продължават да бъдат водени и да се изплащат средства на мними стопани?
  • Когато в една държава има политическа воля и тя е искрена, тогава нещата могат да се случат. Същевременно проблемът е и технологичен, решението е в тези нови платформи и в преразпределянето на задълженията. Агенцията също е част от този проблем, но нека не забравяме да споменем и общините и техните кметове. В този проблем са и самите фермери, частнопрактикуващите ветеринарни лекари, защото практически те вкарват тези животни, а ние само правим контрола. Когато има едни обединени действия от всички страни, този въпрос ще бъде решен. В момента обаче се забелязва, че виртуалните животни поизчезнаха от системата. Десетки хиляди животни бяха „изчистени“ или по-просто премахнати от това виртуално пространство. Тепърва предстои да засечем данните и може би след около 2-3 седмици ще имаме това паралелно изследване.
  • Как виждате промяната на работата на БАБХ на практика?
  • Ако говорим за човешкия фактор и за броя на работещите в БАБХ, аз много се надявам екипът да не бъде редуциран повече. През тези 11 години ние загубихме над 35% от първоначалната си бройка. Ако ние продължим с тази редукция, няма да можем пълноценно да си изпълняваме задачите. В пряката ни дейност, през последните години отново заговорихме за появата на заболявания, за които бяхме забравили. Това е много голям проблем, и това се дължи на факта, че ние дори не можем да покрием с ветеринарни кадри всички общини, които да извършват контролната дейност. В същото време на нас ни се налага да потушаваме огнища на заразни заболявания – и на АЧС, и на инфлуенцата по птиците, на синия език, чумата по дребните преживни животни. Ние влизаме в една тежка ситуация, обезщетенията… Всеки ден се занимаваме с тях. Ние, например, нямаме цени за животните в различните възрастови групи. И когато на нас ни се налага да решим, например проблем с инфлуенца, ние отиваме там, блокираме фермата, налагаме всички ограничителни мерки, хуманно умъртвяваме животните, загробваме ги, дезинфекцираме, вземаме проби, доказваме, че вече тази територия е обеззаразена и след това идва малкият ужас за нас – как да обезщетяваме, как да оценяваме колко струва една кокошка? Имало е случаи, когато една кокошка е била оценена за 19,50 лв и са ги платили тези пари. Ако на една кокошка ви платят 19,50 лв, ще отглеждате ли кокошки за яйца? Няма. Ето тук държавата ни ще трябва да намери сечението. Искам да съберем папката с всичко направено по ветеринарната част и да отидем някъде, където стоят аграрни икономисти, където стоят зооинженери, юристи, да я внесем тази папка и вече да не се занимаваме с обезщетяването на пострадалите стопанства. Ефектът от това нещо е, че ако сложим това в ред, една част от тези корупционни практики, за които ни обвиняват в БАБХ, просто ще изчезнат. Като ги няма парите, няма и корупция.
  • Има ли механизъм, по който да се освободите от тези обезщетения или да се разработи методика, която да ви улесни?
  • Според мен решението не е трудно. Ние искаме да излезем от Министерството на земеделието, но не да излезем „с целия багаж“, а да оставим това в министерството. То е структурата, която трябва да стимулира, да развива съответните сектори. Там трябва да се решават и обезщетенията, защото за решаване на подобни случаи ние трябва да наемаме вещи лица, които да оценяват животните и ако фермерът не е доволен започват дела, които продължават понякога с години. Това изстисква средствата на БАБХ, отнема много енергия от нея, а в крайна сметка не това не е работа на един ветеринарен лекар. Ние трябва да осигурим ветеринарномедицинско обслужване на територията максимално, да профилактираме заболяванията, да си вършим нашите ветеринарни мероприятия.
  • Тоест настоявате тази дейност да остане в МЗм?
  • Да. Не искаме да вземаме всички дейности, а само контролната ни дейност. Хубавото е, че ветеринарната медицина и фитосанитарният контрол е регламентиран контрол и всичко се прави по определени инструкции.
  • АЧС и птичият грип са едни от най-споменаваните болести по животните в последните месеци. Как оценяване ситуацията и смятате ли, че българското животновъдство е на достатъчно високо ниво от гледна точка на биосигурност?
  • Не сме стигнали съвършенството. Имаме някои неща, които трябва да довършим. На първо място по отношение на личните стопанства ние успяхме да регистрираме в определена степен тези, които отглеждат малък брой свине, но все още този процент не е 100%. При нашите разговори със свиневъдите се стигна до извода, че за да успеем да затворим и тази ниша, откъдето може да изскочи опасността, тук ще трябва да влезем в по-близки контакти и с общинските ръководства, защото без кмета на едно село или общинския кмет или съвети, ние няма как да постигнем успех.
  • През тази година се подготвя новата Държавна профилактична програма за животните у нас. Предвижда ли се някаква промяна в нея?
  • Ние планираме в следващите години да се освободим от някои заболявания. Очакванията ми са в рамките на предстоящия МС програмата да бъде одобрена. Увеличени са сумите за консумативи, за заплащане на ветеринарните лекари, защото цените тръгнаха доста нагоре за 3 години, но нашите колеги и сега не са спрели да работят. Имаме закупени ваксини от миналата година, които сега започват да се прилагат, например за синия език. За някои заболявания, като беса, тя ще бъде финансирана, защото в голяма степен ЕС ни връща тези средства. В деня, в който програмата бъде одобрена, ще сключим договор с регистрираните ветеринарни лекари.
  • Достатъчен ли е капацитетът на лабораториите в системата на БАБХ и обезпечени ли са те с достатъчно специалисти?
  • През годините се пренебрегна капацитетът на държавните лаборатории, за да бъдат облагодетелствани други лаборатории извън БАБХ. Ръководството на МЗм ми повярва и действително през тези 50 дни, откакто съм в БАБХ, във всяка една лаборатория, където имаше празна позиция вече имаме назначени хора. Позволих си някои от пенсионерите да ги върна временно, докато намерим млади хора, които да ги заместят. Ние ги имаме тези лаборатории и аз ще направя за тяхното развитие максимално, което ни позволява финансово ситуацията. Няма да създаваме нови лаборатории, но тези, които имаме, ще си ги развием така, че те да вършат работа.
  • Намалението на употребата на пестициди, торове и антимикробни препарати са едни от най-важните точки, които залягат в новата ОСП. Може ли родното растениевъдство и животновъдство да се справи с тези нови норми и произвежданата продукция да бъде безопасна?
  • През 2008 г аз бях човекът, който започна да се занимава с микробната резистентност. През 2016 г подготвих плана за борба с микробната резистентност и съм оторизираното лице на работата в това отношение в частта ветеринарна медицина. Този план не е одобрен като национален. Това е една от грубите ни грешки през тези години, но заслугата за това не е в земеделското министерство. Министерството и БАБХ винаги са давали подкрепа на това, което ние правим, поне в животновъдството. Вече и самите ферми в животновъдството са много заинтересовани ние да направим нещо срещу микробната резистентност. Имахме силна забележка от ЕК, направихме корекциите и ги предадохме за одобрение. Аз много се надявам това правителство вече да има волята да подпишем този план и да започнем и ние да провеждаме във всичките му части, за да имаме редукция на употребяваните антимикробни средства. По отношение на растениевъдството Европа е лидер в посоката да се щади максимално природата, но има много притеснения. Много икономисти смятат, че това ще забави икономическото развитие на Европа, дано не се случи, защото това са ресурси, които се хвърлят, но получената продукция след това не е толкова голяма. Много важно е ние да прецизираме нещата така, че да не накърним нашето икономическо развитие. Ключовият проблем на нашето земеделие е и почвеното плодородие. Данните показват, че средните стопани използват земята така, че на другата година да има органична материя в нея. При едрите доста стремглаво върви надолу съдържанието на органична материя, което е страшният процес, защото знаем как е структурирано земеделието. Трябва да обърнем много сериозно внимание на тази тенденция.

 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА