Предстои атестация на администрацията в земеделието на всички нива
Интервю с министъра на замеделието и храните на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, юли 2013 г.
– Г-н Греков, какви позиции защитихте на Съвета на министрите в Люксембург относно новата ОСП?
– Успяхме да защитим много от българските позиции. Зърнопроизводството например, винаги ще е сред приоритетите на нашето земеделие. Но за нас е много важно да бъдат подкрепени традиционни сектори като зеленчукопроизводство, животновъдство, овощарство. За България е голям успех това, че успяхме да извоюваме изключително голям процент от средствата за подкрепа на тези браншове. До този момент те получаваха едва 3,5% от годишните директни плащания, а сега Съветът на министрите позволява да ги увеличим на 13%. Друг важен акцент е, че таванът на плащанията на стопанство ще бъде 150 хил. евро, като над тази сума получаваните субсидии ще бъдат облагани с данък. Това бе един от най- обсъжданите моменти за новия програмен период, но в крайна сметка постигнахме компромис, въпреки че имаше известна съпротива от Германия. Трайните насаждения обаче няма да се подпомагат по агроекологичната мярка, защото при тях няма сеитбооборот, но пък те могат получават субсидии за биоземеделие. Важно е да се подчертае, че през 2014 г. ще важат същите правила на подпомагане като сегашните, а новата ОСП ще започне да се прилага от 2015 г. и ще важи до 2020 г. Младите фермери ще получават допълнително по 25% към директните плащания.
– А какво става с подкрепата за розопроизводството, лавандулата, ориза?
– Засега розопроизводството и лавандулата са извън списъка за подпомагане. Но субсидии за обвързано производство ще получават производителите на памук и ориз. За съжаление, тютюнът също е извън списъка, просто в ЕС не искат и да чуят за него. Ще мислим за някакво национално подпомагане. Непрекъснато се мисли за алтернативни форми на доход в Родопите. Но съгласете се, че с лозарство хората там не могат да се занимават, защото на почва от 3-4 см лози не могат да се отглеждат. Не може да се отглежда нито толкова търсената порода овце мутон шароле, за които трябват специални условия, нито пък месодайни породи за говеждо, които се харесват в Западна Европа. При нас по тези места са най-разпространени аборигенните породи.
– Овцевъди се оплакват, че не са успели да продадат агнетата си в Турция тази година. Вие вече сте осведомен за това, че причината е, освен в турските търговци, и в българските ветеринари, които са слагали наши ушни марки на румънски агнета.
– Да, съобщиха ми за това, но не мога да бъда категоричен преди да се произнесе инспекторатът към министерството за това какво точно се е случило. Твърди се, че това се прави, защото румънските агнета са по-евтини и турските търговци използват авторитета на българското месо и по този начин продават румънските като български и така печелят.
– Овцевъди от Асоциация на земеделските производители в България съобщиха, че при тях лично са идвали турски търговци, които да ги увещават да гледат румънски агнета в оборите си, за да им бъдат поставени ушни марки и след това да бъдат продадени в Турция. Какво ще предприемете срещу тази практика?
– Тече проверка, и след като тя приключи ще оповестим резултатите. Имам много сигнали за нарушения на ветеринари, но нека първо установим фактите. Също така ми предстои среща с министъра на земеделието на Турция, защото страната проявява огромен интерес към българското агнешко, те харесват нашето месо и са голям купувач на наши агнета. Ще поставя проблема с техните търговци пред турския министър, за да предприеме държавата им мерки. За нашите овцевъди има много добра новина, свързана с пазара във Франция. В Люксембург разговарях с френския министър на земеделието, който сподели, че нашето агнешко много се харесва там и те биха искали директни продажби от нас за Франция. Обикновено българските агнета се купуват от италианци, които след това ги препродават в страната на петела. И понеже ги купуват от нас с по-малко тегло, италианците ги дохранват така, че да отговорят на вкуса на французите, които предпочитат по-тлъсто месо. Според френския министър на земеделието, практиката нашите агнета да минават през Италия преди да стигнат до френския пазар, трябва да се прекрати. Но французите предлагат селекция между български и френски породи. Подробностите ще уточняваме тепърва, предстои посещение на френския министър у нас. Да, наистина в момента е тежък период за нашите овцевъди, но има надежда и пазари.
– Какво стана с „Катарската програма” ? На нея разчитат и овцевъди, и преработватели, и търговци, и институтите от Селскостопанска академия /ССА/? (въпросът касае проблем, представен в бр. 21 на сп. Агрозона – б.а.)
– Имахме среща с Катарския посланик и поставих този проблем, защото става дума не само за агнета, но и за ловни стопанства. Имаме разработена стратегия, която е представена на президента. Това, което каза техният министър е, че ще съгласува въпроса с катарското правителство. За да бъдат избегнати подобни проблеми, към МЗХ ще бъде създадено специално звено, което да комуникира с министерствата на външните работи и на икономиката, по въпросите за износа на българска продукция, защото се окозва, че обикновено предложенията за експорт отиват в министерство на икономиката, а ресорното министерство на производителите и преработвателите е МЗХ.
– Продължава ли работата по стратегията за земеделие, която беше стартирана съвместно с Бизнес научния съвет, в който членувахте и вие, по времето на министъра на действието на служебното правителство?
– Още втората седмица след встъпването ми в длъжност, свиках Бизнес–научния съвет, в който са и акад. Атанас Атанасов и проф. Иван Станков. Материалите от всички ресори са налице, съобразили сме с всички предложения, предстои да бъде сглобена стратегията и да бъде представена на президента. Веднага ще оповестим в медиите, това, което е направено. Стратегията касае следващия програмен период в земеделието. Залагаме на всички традиционни и приоритетни производства, които осигуряват повече заетост в земеделието и са характерни за страната ни. Стратегията е всеобхватна, не е само научна.
– Има много оплаквания от страна на земеделските производители за отношението на администрацията към тях. Чуват се определения като „високомерие” и „презумпция за виновност” като отношение към бенефициенти от страна на служители на ДФ земеделие.
– Наредил съм атестация на служителите на всички нива в министерството, във връзка с тези проблеми.
– Земеделските производители искат също така ДФ „Земеделие” да бъде отворен към тях, да има изнесен център, така че да може пряко да се контактува с администрацията. Агробизнесмените твърдят, че телефоните от фонда, които са дадени за връзка практически не се вдигат със седмици.
– Следващата седмица ще има среща при мен на земеделски производители и представителите на областните служби и агенции, включително и от ДФ”Земеделие”, и ще обсъдим заедно тези проблеми.
– Има оплаквания, също така от дублиращи се проверки на администрацията. Не става дума за съпротива срещу контрола, а за това, че в един месец идват няколко пъти на проверки за едно и също на едно и също стопансво и това възпрепятства нормалната работа на агробизнеса.
– Тези проблеми ще разискваме на срещата, за която споменах по-горе. Получавам оплаквания и за това, че от БАБХ не се извършват редовни проверки в големите търговски вериги. Че качеството на храните, които се внасят е много лошо, а цените им са по-ниски и това поставя в неконкурентно положение българските производители и преработватели. Предстои ми среща с представителите на търговските вериги и ще поискам 20% от предлаганите от тях стоки да са българско производство. Проблемът обаче е, че много от малките производители не могат да представят необходимите обеми и затова те ще трябва да се обединяват, друг изход няма. Не бих могъл обаче да се намеся в политиката на маркетинговите похвати на търговците, срещу които има също много оплаквания от преработватели и производители.
– Опазването на земеделската продукция е проблем, с който все по- трудно се справят фермерите. В същото време законът е буквално архаичен. Има предложения от бизнеса да се върне данък ”Пъдар”. Фермерите са готови да плащат такъв данък, а общините да наемат охранители, в зависимост от нуждите на района.
– Ще обмислим предложенията, защото опазването на земеделските продукти е съществен проблем, наистина.
– Градушките стават все по-актуална тема. Производителите имат много поражения и от миналата година и от началото на тази.
– Проблемът с Агенцията по градушките е в обхвата, в който те могат да изстрелват своите ракети. Предстои да се преразгледа стария обхват и да се актуализира, така че да обхване повече райони. Сегашният покрива едва 25% от територията на страната, което е нищо. Има ясно разбиране по този въпрос от правителството. И понеже нямаше пари за ракети спешно бяха отпуснати 2,5 млн. лв за тази цел.
– Напояването. Оризопроизводителите например предлагат да се инвестират поне част от парите, които плащат за вода в поддържането на напоителните системи – дейност, в която според тях не се влага нито лев.
– Напояването е дългосрочна инвестиция. Хидромелиоративните съоръжения в страната са почти разрушени и ограбени. Засушаването е факт. Един от приоритетите занапред ще е създаването на нова система за напояване. В краткосрочен план на първо място трабва да се реконструира и поддържа това, което е започнало да се руши.
– Господин Греков, с какво бихте искали да ви запомнят като министър?
– Не съм мислил много за това. Но за мен е важно да запомнят, че съм се стремял да разбирам и съм се опитвал да решавам проблемите. Също, че за мен е важно да работим съвместно с браншовите организации, които трябва да знаят, че съм готов да ги изслушам, защото е много важно да знаеш, че във властта има някой, който иска да те чуе.
