Населението в българските села е останало само 2 от общо 7.5 милиона души в страната, това казва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред агенция „Фокус”. Той посочва, че обезлюдяването на малките населени места в българската история при промяна на обществено-икономическите, политическите, технологичните, климатичните и дори здравословните за живот условия се е случвало и преди.
Професорът припомня факти от миналото – причина за изчезването на селата в цели региони и за появата им на ново място е изкуственото създаване на привилегии в нов регион по важни държавнически съображения. В края на ХVІІ и в началото на ХVІІІ век султанът се чуди как да изхрани нарасналия до 2 милиона Истанбул. Обявява, че който българин се засели там, ще получи по триста декара плодородна земя и докато не укрепи стопанството си, няма да плаща 5-6 години данъци. Гарантира и пазара му. И докато атлантическите нации колонизират Америка с кораби, ние колонизираме с рало и плуг Източна Тракия и Предна Мала Азия, посочва Димитров.
Като причина за намаляване на населението по селата той на първо място посочва все по-високопроизводителната техника – днес 10 механизатори обработват без особени усилия и в рамките на агротехническите срокове по 100 000 – 200 000 декара на арендатор или на земеделска кооперация. Това е световно явление – в Дания, където кварталният магазин е пълен с датски колбаси и масло, селските домакинства са вече само 69 000, изтъква професорът. Културите, изискващи много работна ръка – тютюн, лозя, овошки, намаляват своя дял, а някои се и механизират. Освобождава се значителна работна ръка, която в нормалните страни се насочва към градовете – в сферата на индустрията и услугите. Друга причина, която той открои, е, че заради добър икономически климат много села с 50–100 къщи до 1989 г. са се превърнали в градове или квартали като така са допринесли за намаляване на населението в селата у нас. Част от примерите, които той посочва, са Свети Влас, Равда, Ахелой, Черноморец, Приморско и Китен.
Тъжно е да се гледат обезлюдени села, но да се надяваме, че това е временно, коментира професорът. Той посочва, че в Странджа днес има видимо, макар и слабо оживление. Божидар Димитров споделя, че вижда биволовъдни-, краве-, овце- и свинеферми, мандри и къщи за туристи в района. Виждам и нещо, което видях във Франция още през седемдесетте години – фамилните къщи на село стават втори дом за уикенда. За нашата страна, дълга 500 км и широка 300, напълно приложимо е, стига да се оправят пътищата – впрочем, това се случва вече в много региони на страната, казва още Божидар Димитров.
