Пробутват ни имитиращи продукти под наименованието кашкавал. Това показва изследване, проведено от „Активни потребители“. От там са изследвали 10 марки кашкавал в ценовия диапазон 9-12 лв./кг. Оказва се, че две от тях използват палмово масло, добавено в продукта, който е представен като кашкавала. „Те не са обозначени правилно, вложена е хидрогенирана растителна мазнина, която не е посочена никъде. Това е в пълен разрез със законите“, каза за „Агрозона“ Богомил Николов, председател на „Активни потребители“.
„Фокусирахме се върху малки фирми с по-ниски цени, защото се предполага, че там е по-голяма вероятността за влошено качество. Освен двете фирми, които обявяват фалшив продукт за кашкавал при другите няма законови нарушения. Все пак обаче трябва да кажем, че качеството е влошено. Масово продуктите са незрели. Водното съдържание е завишено за сметка на сухото, което води до повече въглехидрати в продукта. Това създава предположения за влагането на нишесте в кашкавала. Самия кашкавал има въглехидрати, но в процеса на зреене те намаляват драстично. Причината може да е или незреене или добавяне на нишесте“, каза Богомил Николов.
Изследването показва още, че при 60% (6 от 10) марки отсъства напълно или част от задължителната според Регламент 1169 хранителна информация. Там където има декларирани стойности за белтък, мазнини и въглехидрати те не са верни. Сумарно 73% от задължителната хранителна информация на етикетите отсъства или е неточна, каза Николов.
При 70% от фирмите сухото вещество в кашкавала е по-малко от стойността залегнала в БДС (56 %).
При съдържанието на съставки се оказва, че при белтъка – този показател не е стандартизиран в БДС, но въз основа на опита натрупан в индустрията е известно, че белтъчното съдържание трябва да бъде не по-малко от 21%. Само в една от търговските марки то е по-ниско. Този на пръв поглед добър резултат обаче може да се дължи не на спазване на правилната технология, а на влагането на обезмаслено сухо мляко и/или концентриран млечен (суроватъчен) протеин.
Съдържанието на мазнини според БДС трябва да е не по-малко от 45% от сухото вещество. При 40% търговски марки стойностите са по-ниски от изискваното в стандарта.
От Асоциацията посочват, че през 2016 година млекопреработвателни предприятия са внесли поне 12 000 тона палмово олио, според анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. Всичко това сме изяли под формата на сирене, кисело мляко, кашкавал, банички и др. През последните години тестовете на Активни потребители няколко пъти регистрираха имитации на “млечни” продукти. Такива продукти откри и Агенцията по храните.
