През последните години в България и по света се отчита тенденция на увеличаване на броя на пчелните семейства и стопанства. В Аграрния доклад на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) от 2016 г. се наблюдава годишна тенденция на увеличаване на пчелните стопанства (с 11,3%), пчелните семейства (с 27%), както и повишен среден добив на мед от едно семейство с 6 % в България, на фона на получените дерогации за ограничена и контролирана употреба на неоникотоноиди в периода на отчетеният ръст. Тези данни ясно показват липсата на корелации и негативно влияние на продуктите за третиране на семена, съдържащи неоникотиноиди и здравето на пчелите.
През 2013 г. Европейската комисия (ЕК) въведе ограничения за използването на три неоникотиноида – имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, като решението се основава на резултатите от оценката на риска за пчелите, предприета от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Методологията, използвана за оценката на риска, по това време е заложена само в проекта на ръководен документ, който и до ден днешен не е одобрен от държавите членки.
Въпреки че ограниченията за трите неоникотиноиди бяха наложени в опит за опазване на здравето на пчелите, до момента не се отчита особена промяна. Ограниченията на ЕС не доведоха до каквито и да е измерими подобрения в здравето на пчелите в Европа. Ако като показател за здравето на медоносните пчели се използват загубите в колониите по време на зимуването, данни от няколко източника относно загубите през зимата не показват никаква положителна промяна в здравните тенденции. На практика, броят на медоносните кошери в Европа се увеличава от години. Данните на самата Европейска комисия показват стабилен ръст на броя на пчелните кошери в Европейския съюз от 11,6 милиона през 2004-2006 г. до 15,7 милиона през 2014-2016 г. Същата възходяща тенденция е видна и от данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН за Европа.
Поставените ограничения за третиране на семена при култури, които се приемат за привлекателни за паша на пчели и други опрашители доведе до прогресивното увеличаване на популациите от сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) и телени червеи (Agriotes spp.) в България. Технологията за третиране на семената с продукти от групата на неоникотиноидите при слънчоглед и царевица се е доказала в практиката като сигурен метод за опазване на културите в критичните фази от тяхното развитие. Достигането на потенциалния добив от слънчоглед, която е основна култура за България и се нарежда на второ място след пшеницата със своите 851 245 ха (според Аграрен доклад 2016 на Министерство на земеделието и храните – МЗХ) от общата обработваема площ, е от огромно значение за българското земеделие.
Нападението от сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) в ранни фази от развитието на културата слънчоглед е основен причинител за загубата на добив, достигащ до 25 % от потенциалния като все по-често се налага презасяване на полета, което в годините след забраната е достигнало до 25 % от общо обработваемите площи вследствие на засиленото нападение. Алтернатива на метода за третиране семена на практика няма, възможно е ограничаване на щетите чрез прилагане на няколко вегетационни (площи) третирания с продукти от групата на пиретроидите, но ефектът е слаб и неприятелят е изградил резистентност към тях вследствие на многократната им употреба. Културата слънчоглед е изключително чувствителна на повреди от сив царевичен хоботник и не се възстановява след нагризвания от неприятеля като е възможно компрометиране на цялата реколта.
Байер е сериозно ангажирана с опазването на здравето на пчелите и остава уверена, че третирането на семена с неоникотиноиди е ефективно средство фермерите да си осигурят устойчиви, безопасни и висококачествени култури, когато се прилага отговорно и правилно в съответствие с инструкциите на етикета.
Една скорошна цялостна оценка на тежестта на доказателствата (на Соломон и Стивънсън) за въздействието от третирането на семена с имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам потвърждава, че при правилна употреба, използването им не води до увреждане на колониите на медоносните пчели. В допълнение, в последната си статия, Блакиер и ван дер Стийн твърдят, че все още е под въпрос дали спадът в колониите на диви опрашители и медоносни пчели се е влошил през ерата на неоникотиноидите и дали наблюдаваният спад в колониите на медоносни пчели през предходни години е свързан с употребата на неоникотиноиди, а не с други фактори като вредители, паразити и пчеларски практики.
Байер би искала да подчертае необходимостта от незабавно преразглеждане и одобрение на проекта на ръководен документ, за да се гарантира хармонизиран подход към оценките на риска за пчелите във всички държави членки, както и яснота и предсказуемост за отрасъла на защита на посевите – предпоставка за научноизследователска и развойна дейност за нови активни вещества (инсектициди), както за конвенционалното, така и за органичното земеделие. Това продължава да е от съществено значение, тъй като за някои приложения не съществуват алтернативи на неоникотиноидите.
