Българският евродепутат Асим Адемов бе гост в рубриката „Агрозона“, която се излъчва по радио „Фокус“ всеки четвъртък от 12 часа. Пълното интервю с него може да прочетете тук:
Г-н Адемов, на какъв етап са преговорите по новата ОСП?
Реформата на ОСП бе приета в пленарна зала на 23 октомври, с което Европейският парламент даде мандат за преговори със Съвета на ЕС и Европейската комисия – така наречените триалози. Всички осъзнаваме колко важни са тези преговори, за да можем да гарантираме правна сигурност както за държавите-членки, които трябва да разработят своите национални стратегически планове, така и за самите земеделски стопани. На 
този етап е похвално нивото на амбиция на Германското председателство на Съвета, което даде нужния стимул за тези преговори и към днешна дата първите два триалога са вече факт. Следващата седмица ще има заседание на Комисията по земеделие на Европейския парламент, на което ще бъде поканен еврокомисар Войчеховски. Той ще представи първите препоръки на ЕК към държавите-членки, ще анализираме по-задълбочено и връзката между ОСП и Зелената сделка. Така се надяваме да изчистим различията по отношение на политиката. Както знаете, плавният преход към новите правила се гарантира в така наречения Регламент за преходните правила на ОСП. Постигнахме съгласие, преходният период да бъде 2 години. Това на практика означава, че през следващите 2 години държавите-членки ще продължават да прилагат настоящите правила на ОСП по отношение на директните плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони, докато влязат в сила новите регламенти за ОСП, за да няма прекъсване на плащанията към земеделските стопани. Можем да отбележим положителен напредък от финансова гледна точка по отношение на преходния регламент, тъй като ще има допълнително финансиране за селските райони, което ще бъде достъпно през 2021 и 2022 година.
На декемврийската пленарна сесия Европейският парламент ще одобри окончателно тези правила, за да могат те да влязат в сила от 1 януари 2021 г. Надявам се, разбирате с какъв натоварен график работим, за да могат фермерите да имат сигурност и предвидимост в своите дейности.
По Ваше предложение Европейският парламент гласува да се запази преходната национална помощ с нова референтна година, и помощта да се отпуска за следващия програмен период до 2027 г. кои производители ще могат да се възползват от тази помощ?
Благодаря, че акцентирате на това решение, което Европейският парламент взе по мое предложение. Не беше никак лесно да убедим колегите, особено от по-големите страни, да продължи помощта и през следващия програмен период. С много усилия и преговори успяхме да постигнем това, с което аз нескромно се гордея, защото разбирам колко е важно за нашите земеделски производители. Темата беше в сърцето на отстояването на българската позиция в Европейския парламент и както казах се
радвам, че получих пълна подкрепа на предложението, което направих, не само от всички български евродепутати, а и от колеги от други засегнати държави като Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Словакия.
Продължението на преходната национална помощ и през новия програмен период с нова референтна година беше подкрепено в пленарна зала. Това на практика означава, че през следващите 7 години нашите животновъди, които отглеждат овце, кози, говеда, както и тютюнопроизводителите ще получават преходна национална помощ. Това е много важно за тях, защото знаем, че субсидиите не са изравнени в Европейския съюз и по този начин ще ги подпомогнем.
Колко далеч е България от останалите членки на ЕС по отношение на изравняването на субсидиите за земеделие?
За нас в групата на Европейската народна партия фермерите са в основата на реформата на ОСП и те трябва да бъдат справедливо възнаградени за труда си. Със съжаление ще кажа, че и през новия програмен период няма да постигнем пълно изравняване на директните плащания, въпреки всичките ни усилия, и фермерите от новите членки ще продължат да бъдат в по-неравностойно положение спрямо колегите си от други държави, включително и по отношение на задължението за изпълнение на новите екологични цели на ОСП. Винаги съм казвал, че не можем да имаме екологична устойчивост без икономическа и социална такава. В момента средният размер на директните плащания е около 70% от средното за ЕС и се очаква да достигне 215 евро/ха до 2027 г., което отново е под средното за ЕС, което в момента и 219 евро/ха.
Ето защо за нас в процеса на преговорите беше много важно да се борим за запазвани на инструменти като преходната национална помощ и обвързаната подкрепа, тъй като те 
частично компенсират по-ниските нива за подпомагане в държави като България и имат важен социален ефект в селските райони.
Наскоро Вие поставихте акцент върху застаряването на населението в селските райони и заетите в земеделието. Известно е, че над 1/3 от фермерите са на възраст над 65 г. Какви предложения отправихте към ЕК по отношение на дългосрочната визия за селските райони?
Застаряването на населението в селските райони и в селското стопанство е сериозен демографски проблем, който ще има дългосрочни последици, ако сега не предприемем адекватни политики на европейско и национално ниво. Всички виждаме колко е труден животът на село, с какви темпове върви застаряването на населението и обезлюдяването на селските райони не само в България, а и в цяла Европа. Ето защо е важно да гарантираме справедливи доходи на земеделските стопани, да продължим да инвестираме в селските райони и да ги направим по-атрактивни за младите хора, както и да създадем работни места в агро-хранителния сектор. В Европейския парламент обърнахме нужното внимание на тази тема, като в комисията по земеделие наскоро приехме становище по Доклада за застаряване на населението в ЕС, по който съм докладчик от Групата на ЕНП. Радвам се, че всички мои предложения бяха включени в приетия текст, включително да се припознае скритият потенциал на възрастното население, че има натрупани опит и знания, за да се превърне в двигател за жизнена сребърна икономика. В това становище се подчертава нуждата от солидарност между поколенията, предаването на знания и взаимното учене. Това е особено важно за възприемането на нови цифрови технологии в земеделието, без които оттук нататък ще изостанем сериозно и няма да сме в крак с времето.
Говорейки за солидарността между поколенията и нуждата от обновяване между поколенията в селското стопанство, бих искал да използвам повода чрез вашата платформа да поканя младите фермери на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе онлайн на 10 декември. Щастлив съм, че ще бъда един от съорганизаторите на инициативата. Планирани са много интересни дискусии по теми, като ще има и конкурс за Европейска награда за млади фермери. Разбира се, ще участва и представител от България, надявам се да се представи достойно и да спечели наградата.
