Заедно с отминалата 2018 година, от лицето на нашата планета изчезнаха завинаги няколко животински вида.
Някои учени твърдят, че ние сме в средата на шестото голямо измиране, но за разлика от станалите преди милиони години, се дължи до голяма степен от дейността на хората, информира Оф Нюз.
Първият некролог е за синия (спиксов) ара, Cyanopsitta spixii, единствените представители на рода Cyanopsitta. Това е красив папагал с блестящото синьо оперение, някога обитавал бразилските джунгли. и забелязан в дивата природа за последен път в началото на века. Около 100 от птиците все още съществуват и всички са в плен. Причината за изчезването и е уловът, африканските пчели, които заемат всички подходящи за гнездене в тази област кухини, както и изсичането на любимите им дървета Tabebuia caraiba.
Заедно със сините ара, изчезнаха и по-малко известните птици Philydor novaesi, Cichlocolaptes mazarbarnetti и Melamprosops phaeosoma.
Едно скорошно проучване на биолози в BirdLife International определи вероятността за оцеляването на тези видове само на 0.1 – достатъчно ниско, за да се класифицират тнете от “критично застрашени” в “изчезнали” в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата IUCN.
“Човешката дейност е основната причина на почти всички скорошни изчезвания”, заяви за IFLScience Стюарт Бучарт (Stuart Butchart) от BirdLife International.
“Със сигурност степента на изчезване е по-висока от всякога. И тенденцията ще продължи да нараства без съгласувани усилия за опазването им”.
2018 г. бе годината, в която източната пума Felis concolor couguar бе официално обявена за изчезнала – 80 години след убийството на последния екземпляр в Мейн. Судан, последният мъжки северен бял носорог почина, което сведе популацията на вида до две женски.
За много други животни, като 12-те вакитака или лифорнийски морски свине Phocoena sinus (вид едри морски бозайници, е само въпрос на време.
“Ние сме на път да загубим вакита”, отбеляза пред Mashable Сий Mаккиън (Sea McKeon), професор по биология.
„Пълното им изчезване може да стане следващата година. Може да е тази година”.
Дори унищожаваме току-що открити видове като орангутаните Тапанули (Pongo tapanuliensis), открити през 2017 г. и вече изчезващи благодарение на човешката дейност.
Изчезват и някои от най-старите видове. Китайските гигантски саламандри, “живите вкаменелости”, чиито предци са бродели по Земята заедно с динозаврите, сега са на ръба на изчезване – и въпреки че са оцеляли повече от 250 милиона години. Изчезват и едни от най-странните акули и акули и скатове.
Жирафите бяха обявени за критично застрашени за първи път през 2018 г. и 105 от 111-те вида и подвида лемури са обречени.
Насекомите са особено застрашени. Броят на западните пеперуди монарх в САЩ е спаднал с 97% през последните 35 години.
Но стават неща, които ни дават надежда.
През 2018 бяха извадени от списъка на критично застрашените видове планинските горили и дивите черни носорози, върнати в Чад за първи път от 50 години. Бе установено, че сладката кенгурова мишка Dipodomys gravipes е жива и добре, след като три десетилетия бе смятана за изчезнала, а рядкото земноводно дюмерилова амбистома (Ambystoma dumerilii) е спасено от изчезване благодарение на грижите на мексикански монахини.
