Има различни нови технологии на преработка на билки, но дори и да имат капитал, който да инвестират в тях, предприемачите у нас рядко са склонни да го правят. Това е наблюдението на екипа на Фондация „Информация и природозащита”, по проект за устойчиво ползване на лечебните растения, финансиран от Българо-швейцарска програма за сътрудничество.
В преработката на билки има няколко етапа: първична преработка, която включва събиране, почистване, изсушаване или замразяване и пакетиране и така наречената дълбочинна преработка: извличане на активните съставки за получаване на субстанции, използвани в хранителни добавки, козметика, лекарствени форми и други продукти. Болшинството от преработвателите в сектора у нас извършват само първична преработка, с което се получава най-много 5% добавена стойност. При всеки следващ етап от процеса се добавят по минимум 5% до 10% повече към стойността на готовия продукт. Към момента ние изнасяме билките основно само след първичната преработка, на бали, а в чужбина се преработват. Затова у нас се връщат многократно по-скъпи продукти.
Това обяснява факта, че по изнесени количества диворастящи билки страната ни е на първо място в Европа, но ако обърнем износа във финансово изражение, заемаме едно от последните места. Българските билки се изнасят сушени – цвят, стрък, листа, плод, кора, корен или замразени – плод. Това определя ниската им цена. Средно за България тя е 1 400 евро за тон. Страни със силно развита преработваща индустрия, като Франция, които продават билките след преработка и пакетиране (примерно като пакетчета чай) постигат средна цена на тон от 4 950 евро, 7 700 евро за Швейцария и 20 810 долара за Япония.
България е лидер в Европа по износ на изсушени и замразени лечебни и ароматни растения. Около 200 билки от 140 растителни вида са обект на експорт. Около 17 000 – 20 000 тона изнасяме годишно, разпределени по следния начин: 65% за Германия, 10% за Испания, 5% за Италия, 5% за Франция и 5% за други държави.
Преработвателната индустрия у нас работи повече с култивирани суровини, заради сигурността на качеството и количествата, която предлагат, поради което по-голямата част от преработваните у нас билки са от култивирани източници. Диворастящите билки могат да притежават по-добри активни вещества от култивираните, но тяхното качество зависи от начина, по който биват преработвани и съхранявани.
