Предстоят икономии на бюджета в ОСП 2014-2020 г.

Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014-2020 г. ще продължи да се определя в голяма степен от резултата от срещата в Брюксел след по-малко от два месеца, на която ще присъстват почти всички министри на земеделието и членове на комисията по земеделие на Европейския парламент.

Правителството в Кипър, като председател на бизнеса в ЕС за втората половина на тази година, свика среща на държавните ръководители на 22-23 ноември, на която, ако всичко върви по план, ще бъде взето решение за размера на многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за следващия седемгодишен период.

На фона на финансова криза на Европейския континент се очаква натиска за намаления на разходите на ЕС през 2014-2020 г. да се окаже непреодолим. За пръв път в история на ОСП, отчитаща 37,5% от разходите на ЕС, е изправена пред реалната перспектива за значителен спад във средствата.

Решенията, които лидерите в ЕС ще вземат през ноември ще насочат земеделските министри в ЕС и членовете на Европейския парламент към окончателния и решаващ етап на текущите преговори за реформата на ОСП.

В продължение на десетилетия ОСП е почти недосегаема като тотемичен елемент на европейското обединение – водеща политика, която предлага щедра подкрепа на европейските фермери, тъй като повече от правителства на държавите-членки на ЕС считат, че е важна цел сама по себе си. Историята на разходите от 1980 г. насам показва прогресивно увеличение, замразявания, но никога съкращения.

Непреклонност в бюджетните договорености

Този път обаче, няма да има бързо решение или лесна резолюция. Германия – архитектът на бюджетните договорености за ОСП 2007-2013 г., заедно със своите колеги от северна Европа, които са нетни вносители в бюджета, призовават не повече от 100 млрд. евро да бъдат изрязани от  цялостния пакет за бюджета предложен от Комисията, възлизащ на 1, 033 трилиона евро.

Изправени срещу тях са Франция – най-големият получател на финансиране по ОСП – и южните, и източните европейски страни, които са привърженички на принципа за замразяване на бюджета, предложен от Комисията (Този път, предложението е за замразяване в номинално изражение – тоест намаление в реални условия).

Състоянието на игра в преговорите по бюджета до сега бе съдържателно обобщено от кипърското представителство в брифинг документ, публикуван миналия месец. Подобни документи обикновено са склонни да бъдат изключително неутрални за вероятните резултати, тъй като на тях се разчита да дадат всички гледни точки, изразени около масата на Съвета.

Кипърците обаче очевидно нямат никакви съмнения каква ще бъде картинката от преговорите за МФР: Дискусии до момента са потвърдили, че съгласие не може да се постигне върху цялостното ниво, посочено от Комисията в нейните предложения, актуализирани от 6 юли 2012 г.

По отношение на начина, по който се поделят бюджетните огорченията между двата стълба на ОСП, документът на Представителството оставя място за дискусии, но на практика се свежда до опцията от 2002 г. за определянето на един от тях като неприкосновен: „Имайки предвид силно противоположните предпочитания на страните-членки, приносът за общото намаление трябва да дойде от двата стълба и следващите дискусии трябва да засягат относителния приоритет между тях”.

Намаляване на плащанията на земеделските субсидии

Ако прогнозите от Кипър се окажат верни, то европейските земеделски стопани ще са изправени пред реална перспектива за намаляване на преките плащания на помощи по Ос 1 от 2014.

Политически, това би било от голямо значение за развитието. Откакто е въведена схемата за единно плащане на стопанство през 2005 г., нивото на заплащане е фиксирано и неизменно. Целият принцип на отделяне на помощта от производството е базиран на реформите на Фишлер от началото на десетилетието – състои се в това, че земеделските производители ще получат право на помощ, която по същество ще остане непроменена в течение на времето.

Вярно е, че някои стопанства са отчели спад в стойността на техните модули след проверките от 2005 г. насам, но това се дължи на прилагането на модулация (задължителните трансфери на пари между Първи и Втори стълб), или защото на прехода в някои страни от историческа е направено преминаване към фиксирана регионална система на плащане или някаква друга корекция от “техническо” естество. Никога преди това не е намалявало плащанията, заради решение от страна на главите на правителствата да намалят бюджета.

Това, което не е известно в момента и няма да бъде до последните етапи на преговорите за Многогодишната финансова рамка е размерът на намалението, както и степента, до която общите бюджетни съкращения ще се отразят на селското стопанство.

В крен случай би се стигнало до приемане на плана на Великобритания и Германия за € 100 млрд. намаляване на общата Многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г., отразена еднакво за всички сектори. При този случай и в двата стълба на ОСП се получава орязване на финансирането с около 10% в сравнение с предложението на Комисията.

Ако това се случи, около 4,2 млрд. евро ще бъдат отрязани от бюджета по Ос 1 за всяка година – еквивалентни на целия годишен бюджет за пряка помощ на Италия (виж таблицата). По Ос 2 ще се загубят близо 1,5 млрд. евро на годиниа – като еквивалент, това се равнява на цялата програма по Ос 1 за модернизиране на стопанствата.

Поради това, че резултатите са толкова екстремни е малко вероятно, да бъде разрешено това да се случи. В Съвета няма консенсус по отношение подкрепа на предложението за орязване на 100 млрд. евро от бюджета, ако такова орязване бъде прието, това би довело до затруднения не само в земеделието, но и в политиката.

На Таблица 1 се вижда, че дори намаляване на половината от тази сума – 5% намаление на финансирането – ще отнеме повече от 2 млрд. евро от бюджетната наличност по Ос 1 и над 700 млн. евро от финансирането по Ос 2, годишно.

Каквито и да са действително споразумяните суми, сега фокусът е върху действията на държавите-членки относно стратегиите за политическо ограничаване на съкращенията. Кипърското председателство отбеляза още: “В същото време трябва да се зачетат и различните цели на двата стълба, би било целесъобразно да се предвиди малко по-голяма гъвкавост между тях”.

Това е възможното развитие, което ще улесни политическото споразумение за финансиране по ОСП за следващите седем години и в същото време да повлияе на съгласуваността на цялостната политика – възможност за държавите-членки сами да имат свободата да прехвърлят собствените си ресурси между Ос 1 и Ос 2.

Повече гъвкавост при финансирането между стълбовете

Бюджетните промени между двата стълба на ОСП не са нищо ново. Значителни суми пари са били прехвърляни от Ос 1 към Ос 2 от 2007 г. насам в рамките на схемата за задължителна модулация, програма, която беше разширена от бившия еврокомисар по Земеделието Мариан Фишер Боел.

Новите държави-членки са освободени от модулация, но по време на преходния период след присъединяването някои държави-членки се възползваха от възможност да упражняват “обратната модулация” и засилване на оскъдните си ресурси по Ос 1 с пари в брой от техния по-добре надарен бюджет по Ос 2.

 И въпреки, че целта на Комисията е да се създадат подходящи нива на финансиране за двата стълба от самото начало за програмния период 2014-2020 г., по този начин се избягва от необходимостта от “задна вратичка” като модулацията, предложенията за реформа на ОСП, все пак включват разпоредба за държавите-членки да се направи избор за прехвърляне до 10% от своите национални пакети по Ос 1 за постоянно в Ос 2 – и до 5% от Ос 2 от националните пакети трябва да бъдат прехвърлени в Ос 1.

Парламентът настоява, че няма да започне преговори по детайлите на новия пакет от мерки на ОСП, докато не бъде направена сделката за бюджета, Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. ще бъдат адаптирана и оформена така, че да отговаря на бюджетните реалности в много по-голяма степен, отколкото в миналото.

Ако бюджета за някоя от Осите не отговаря на надеждите и очакванията на държавите-членки, следва поетапно финансиране на тази Ос, която се е считала за по-малък приоритет. Не е изключено държавите-членки да трябва да ограничат прехвърлянията до 20% от общите финансови пакети между давата стълба.

 За страните от Източна Европа и други, за които се предвижда поддържане или увеличаване на подпомагането на селскостопанските доходи като ключов политически приоритет, парите ще потекат от Ос 2 към Ос 1 – за голямо огорчение на еколозите и поддръжниците на програмите за развитие на селските райони. За други държави членки, може би включително и за Великобритания, скандинавските страни и Австрия, трансферите могат да отидат в обратната посока.

Вътрешна съгласуваност за опасностите в ОПС

Земеделските стопани понастоящем вече получават коренно различни размери на преките помощи за плащане на хектар в различните държави-членки – което ще продължи дори след  програма на „конвергенция”, предвидена в предстоящата реформа. Поради тази причина ще бъде трудно да се оспори, че единния пазар ще е поставен в опасност, ако съществуващите различия се запазят от доброволния избор на правителството на държавите-членки. Може би по-сериозни могат да бъдат обвиненията на екологичното занемаряване, ако дадена страна например намали обхвата или силата на агро-екологичните програми. Комисията ще устои на призива за гъвкавост в такъв мащаб в подобна скала, но в края на краищата, ако мнозинството от страни-членки искат и Европейския парламент не възрази, вероятно ще е налице по-голяма гъвкавост.

Логично това ще бъде следващата стъпка в дългосрочен план на политиката на децентрализация, където всяка държава-членка придобива все по-голяма власт да определи как да се прилага ОСП на тяхната територия. Тенденцията е наложена от политиците, въпреки, че това прави политиката по-сложна и по-малко “обща”. Очаква се съвсем скоро да бъде определена перспективата на ОСП 2014-2020.

Източник : Agra Europe